Решение № 18 от 13.02.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Харманли, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20245630200444 по описа за 2024 година

Производството е по Глава III Раздел Vадминистративните нарушения и наказания. чл.59 и сл. от Закон за

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят С. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, обжалва наказателно постановление № 23-1253-001456/05.ІХ.2023г. на Началник Сектор в ОД МВР Хасково С-р “Пътна полиция“ Хасково, като го счита за неправилен, незаконосъобразен и немотивиран .

Оспорва се отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическата обстановка.

Моли съда да постанови решение с което да отмени изцяло обжалваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, не се представлява.

Административно наказващия орган Началник Сектор в ОД МВР Хасково С-р “Пътна полиция“ Хасково, редовно призован - не се представлява, не взема становище по депозираната жалба. В Писмо рег. № 125300-16224 / вх.№ 8571/27.ІХ.2024г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на обжалваното постановление.

Районна прокуратура гр. Хасково ТО Харманли - редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 23-1253-001456/05.ІХ.2023г. на Началник Сектор в ОД МВР Хасково С-р “Пътна полиция“ Хасково, издадено въз основа на Акт сер.

GA № 178233 от 08.VІІІ.2023г. на С. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за застраховането, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250лв. за това, че:

“На 08.VІІІ.2023г. в 14.13ч. в с. Овчарово на улица без име като водач на лек автомобил ***

1 при обстоятелства :

На 08.VІІІ.2023г. във около 14.10ч. в село Овчарово на улица без име до кметството, водача Г. управлява личния си автомобил марка Форд Мондео с регистрационен номер *** в посока село Помощник . При проверката установих че, водача Г. управлява автомобила без да притежава валидна Застраховка Гражданска Отговорност за 2023г. към момента на проверката. е извършил :

1) Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. с което виновно е нарушил чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.”

В Акт за установяване на административно нарушение сер. G A № 178233 от 08.VІІІ.2023г., са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпита И. С.

К. - актосъставител.

От показанията на свидетеля К. се установяват обстоятелствата, констатирани при извършената от него проверка на автомобила управляван от жалбоподателя и подробно описани в съставения в последствие от него акт за установяване на административно нарушение. Самия АУАН бил съставен на мястото, където бил спрян автомобила, в присъствието на жалбоподателя, на когото бил предявен за подпис и подписан от него.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.VІІІ.2024г., като жалбата е депозирана пред Районен съд Харманли на 09.ІХ.2024г. , като е входирана под вх.рег.№ 8026/ 09.ІХ.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 178233 от 08.VІІІ.2023г.. е издаден от компетентно длъжностно лице- И. С. К., в качеството му на старши полицай при ОД МВР Хасково РУ Димитровград и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на лицето сочено за нарушител и на св. Д. К. - служител на РУ Диметровград - свидетел и на констатиране на нарушението. Връчен е нарушителя лично в деня на съставянето 08.VІІІ.2023г.

Издаденото въз основа на АУАН, Наказателното постановление 23-1253001456/05.ІХ.2023г. на Началник Сектор в ОД МВР Хасково С-р “Пътна полиция“ Хасково е издадено от компетентен орган, предвид представената по преписката Заповед № 1253з-26/ 19.І.2022г. на Директор ОД МВР Хасково. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение се наказва и срещу какво да се защитава. Налице са твърдения и в АУАН, и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административно наказателна норма.

Съгласно нормата на чл. 6 от Закон за административните нарушения и наказания :„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Съгласно чл. 638 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането: „На лице 2 по чл. 483 ал.1 т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага:.. 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице.“

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят С. Г. е собственик на лек автомобил марка Форд Мондео с рег.№ ***, който е управлявал в с.Овчарово на 08.VІІІ.2023г. в 14.13ч., без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и с тези си действия, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 638 ал.1 т.1 вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за застраховането.

Не се спори, а и от представените с преписката и приобщени по делото писмени доказателства се установява, че за времето от 11.10ч. на 08.VІІІ.2022г. до 23.59ч. на 07.VІІІ.2023г. за лек автомобил Форд Мондео с рег.№ ***, е била действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Следващия застрахователен договор е сключен от жалбоподателят на 09.VІІІ.2023г. в 10.00ч. или по-малко от 24 часа след извършване на проверката.

След анализ на доказателствената съвкупност настоящия съдебен състав намира, че макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, то не е извършено виновно.В административно-наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или евентуален умисъл.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение, съдът намира:

В обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган изобщо не е коментирал дали следва или не да приложи посочената по-горе разпоредба, т.е. дали е налице или не маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не, и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност с отправяне на предупреждение, като е приел, че деянието не е маловажно.

Съгласно възприетата в Тълкувателно решение № 1/12.ХІІ.2007г. на ВКС, трактовка - когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по Кодекса за застраховането, следва да се съобразяват разпоредбите на даденото с измененията в Закон за административните нарушения и наказания (ДВ бр. 109 от 2020г., в сила от 23.ХІІ.2021г.) легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно §1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на закона: „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. По 3 делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на притежавания от него и управляван лек автомобил. Такава застраховка е сключена в 10.00ч. на 09.VІІІ.2023г. - по-малко от 24 часа след извършване на проверката.

По делото обаче от страна на административно наказващия орган не са ангажирани доказателства и дори не са изложени твърдения, да са произлезли някакви вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ат ЗАНН. В подкрепа на този извод на съда е и приложената към преписката Справка за нарушител от която се установява, че това е второ нарушение на жалбоподателя по Закон за движение по пътищата. През 2004г. той е санкциониран с „Глоба „ в размер на 10лв. на нарушение на ЗАП. Първото нарушение по ЗДвП е за нарушение на чл. 137А ал.1 от закона – „за не поставен предпазен колан“.

Други нарушения на жалбоподателя не са отразени в справката. Не на последно място следва да се отбележи и възрастта на жалбоподателя, който към датата на настоящото нарушение е бил на 77години , като е правоспособен шофьор от 25.ІІ.1965г.

Според съдебния състав, вместо да пристъпва към издаване на наказателно постановление, административно-наказателният орган е следвало да предупреди писмено жалбоподателя, а не да налага адм. наказание. В случая, неприлагането на института за маловажност води до отмяна на наказателното постановление по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН, като на основание чл. 63 ал.4 вр- чл. 28 ал.1 от ЗАНН, следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.