Решение № 482 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501574 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 17.03.25г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно гражданско дело № 1574/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. е уважен /частично: за сума в размер на 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 432 от КЗ на Г. С. против ЗАД „Армеец“ АД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От Г. С. – в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 30 000 лева, заедно със законната лихва върху същото/.

От ЗАД „Армеец“ АД – изцяло /при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 17.09.16г. – Б. М. е причинил ПТП-е /при управление на МПС-во/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пострадвал от ПТП-е/ травми – увреждания /като следствие от това – физически болки и психически страдания неимуществени вреди/. С оглед това Г. С. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Армеец“ АД.

Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Б. М. и ЗАД 1

„Армеец“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с влязло в сила НП/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ спорът между страните се съсредоточава относно обстоятелствата – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца и налице ли е /съответно в какъв размер/ съпричиняване на процесния вредоносен резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:

Относно размера на обезщетението:

Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /медицински експертизи; в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца травми /увреждания/: контузия на главата и мозъчно сътресение /лека степен, без загуба на съзнание, без остатъчни неврологични последици/; контузия в областта на шията /без фрактури/; травма на опорно – двигателния апарат /без фрактури/; предприетото медицинско лечение; протеклият възстановителен период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива на уврежданията; негативната рефлекция, която са оказали травмите в психическата сфера на Г. С. и в начина му на живот /непосредствено след инцидента и за период след това/; обстоятелството, че при ищеца са били налични дегенеративни изменения /стари – отпреди инцидента/ на опорно – двигателния апарат /медицинската експертиза изрично акцентира на този факт, съобразявайки съдържанието и на релевантните за тази констатация писмени доказателства – медицински документи/.

Всички изброени обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на 20 000 лева. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на СГС /изложени в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.

Относно спорното съпричиняване:

Събраният в процеса доказателствен материал /описан по-горе/ налага извод, че пострадалият /в качеството си на велосипедист/ се е движел по пътното платно и в противоречие с правилото по чл. 80, т. 2 от ЗДвП, и по опасен начин /между МПС-ва, с бърза скорост, при натоварен трафик/. Тези обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на цялостния механизъм на инцидента/ следва да се окачествят като стоящи /от една страна/ в причинноследствена връзка с настъпването на ПТП-е /предвид констатациите на техническата експертиза и показанията на разпитаният свидетел в тази насока/ и като /от друга страна/ съществено допринасящи /по смисъла на л. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на инцидента /и на вредоносните последици от същия/. С оглед това: горната сума следва да бъде редуцирана с 50% /както е сторено от СГС/. Настоящият съдебен състав препраща /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/ и към тези съображения на първоинстанционния съдия.

Доводите на жалбоподателя в горната насока не могат бъдат споделени: едната част от тези доводи касае виновността на водача на МПС-во /която е доказана по делото надлежно и няма отношение към правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/; другата част от тези доводи – не намира опора в /а напротив – противоречи на/ посочената по-горе императивна правна норма.

Тезата /застъпена във въззивната жалба на ищеца/, че същият се е движил правомерно /и безопасно/ както следва: по пътното платно, заедно с колони от МПС-ва, при интензивен трафик, заобикаляйки всички автомобили и т.н – не може да намери опора и в житейската логика /такъв тип поведение принципно не може да се окачестви като съответно на конкретните пътни условия и като безопасно/.

Върху горната главница се следва и законна лихва.

Актуалната съдебна практика постановява, че в хипотези като процесната – законна лихва се следва от момента на извън-съдебното сезиране на застрахователя. В случая се претендира лихва за по-кратък период /от по-късна дата/. Поради това: атакуваното решение следва да бъде ревизирано в тази част /в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва за периода след 08.09.18г./при съобразяване на възражението на ответника по чл. 111, б. „в“, предл. 2- 2 ро от ЗЗД, което се явява – основателно/.

В полза и на двете страни следва да бъдат присъди съдебни разноски /съразмерно на изхода на спора пред въззивния съд/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. в частта, с която искът по чл. 86 от ЗЗД на Г. В. С. против ЗАД „Армеец“ АД е отхвърлен за периода от 08.09.18г. до 08.09.21г.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да плати на Г. В. С. законната лихва върху присъдената главница в размер на 10 000 лева за периода от 08.09.18г. до 08.09.21г.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-8 състав от 22.03.24г. по г.д. № 10994/21г. в останалата част.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ЗАД „Армеец“ АД да плати на Г. В. С. 150 лева – съдебни разноски /държавна такса/ за производството пред САС.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗАД „Армеец“ АД да плати на адвокат К. М. 500 лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ Г. В. С. да плати на „Армеец“ АД 50 лева – съдебни разноски /държавна такса/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3