Решение № 260058 от 07.12.2020, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

260058

07.12.2020г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Седми октомври

2019 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА

СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия

СТАТЕЛОВА

283

2019 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по смисъла на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба Н.Ц. ***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Б.Н.Б. от Пазарджишка АК, срещу „А.Т.“ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Н. Б., твърди, че е работил като управител-ръководител (участък) транспорт- началник, гараж организатор, стопански дейности-диспечер транспортни средства, като Ш. на тежкотоварен 12 и повече тона автомобил, с Трудов договор № */03.05.2001 г., като този договор се е анексирал по различни причини.

В исковата молба се твърди, че последният анекс или споразумение № *** е от 01.05.2016 г., като с трудовия договор и последващите го споразумения, работодателят и работникът-ищец са се подписвали, че при нужда ищецът ще работи и като монтьор или да работи на други модификации автомобили, съобразно с придобитата му квалификация. Ищецът Д.твърди, че това не се е отнасяло само за него, но и за всички други негови колеги, като се е случвало да оставят ключовете на зачислените им товарни автомобили при диспечера, понеже са изпращани да управляват други автомобили. Ищецът твърди, че се е случвало да управлява много често автобуса, понеже притежава такава квалицифакия, а през това време зачисленият му товарен автомобил се управлявал от друг негов колега, и тези смени са ставали без приемане и предаване, както на наличното гориво, така и на другите принадлежности за различни отрязъци от време (понякога това разместване е продължавало с дни). В последно време, според ищеца, преди пенсионирането му той е управлявал товарен автомобил MAN TGS 41.440 с ДР № ** **** **. Според Н. Д.е имало случаи, когато през периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г., да не управлява зачисления му товарен автомобил, за период от няколко месеца. Според исковата молба, от около година дружеството- ответник са започнали да налагат санкции за преразход на гориво, като са издадени заповеди за ангажиране на ограничена имуществена отговорност и са удържани от ищеца и неговите колеги равностойността на горивото от дължимите им трудови възнаграждения. Твърди се, че работодателят не се е съобразявал с остарелите разходи на гориво, планинските пътища, като специфични условия и занижен контрол при смяна на водачите на МПС, като не е взет предвид и престоят на автомолибите, които са управлявани. Ищецът Д.сочи, че поради навършване на нужните години, като възраст и трудов стаж, е подал молба с вх. № ***/01.08.2017 г. и на основание чл. 326 и чл. 335, ал.2, т.1 от КТ е поискал да се пенсионира. Сочи, че ответното дружество са издали Заповед № **/29.08.2017 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2017 г. , а на основание чл. 222, ла.3 от КТ и чл. 38, ал. 2 от КТД № 19/19.05.2012 г., в същата заповед е определено обезщетение в размер на 7 брутни заплати, на обща стойност 6154,40 лв. Ищецът твърди, че със Заповед № ***/09.08.2017 г. ответното дружество са ангажирали ограничената имуществена отговорност на ищеца Н. Д., като на основание чл. 210, ал.1 от КТ, са му начислили обезщетение на стойност 6154,40 лв., а не трудово възнаграждение, съгласно чл. 210, ал.4 от КТ.

Ищецът Д.счита, че това е незаконосъобразно действие на ответното дружество, тъй като е на лице разминаване в датите на прекратяване на трудовото правоотношение и определяне на обезщетението – 29.08.2017 г., както и спрямо датата на ангажиране на неговата ограничена имуществена отговорност, която е от 09.08.2017 г.

Според исковата молба, на основание чл. 210, ал.3 от КТ ищецът е оспорил в законоустановения срок Заповед № ***/09.08.2017 г., по основание и размер, но въпреки това „А.Т.“ ООД не му изплащат дължимото обезщетение. Сочи се, че възражението е заведено в ответното дружество с вх. № 526/31.08.2017 г., от което се констатира, че е спазен законоустановения срок. Като основание за налагане на Заповед № ***/09.08.2017 г., е посочено становище на фирма, изчислила разходните норми на зачислените на ищеца и неговите колеги товарни автомобили, като са направени съществени пропуски при определяне на такива норми. Ищецът твърди, че дружеството- ответник са депозирали жалба вх. № ***/20.06.2017 г. по описа на Районна прокуратура Панагюрище, с цел търсене на наказателна отговорност от Д.за причинени от него щети с неясен произход, за което е образувано и проведено досъдебно произвоство № ***/2017 г. по описа на Районна прокуратура Панагюрище.

При проведеното разследване, ищецът твърди, че са разпитани множество свидетели – негови колеги, назначена е експертиза, която е дала заключение, че разходните норми са занижени, а освен това вещото лице не е взело предвид и специфичните условия, при които са работили, като не са включени разходи за 20% планинско управление на товарен автомобил, 0,5% вдигане на кош на товарния автомобил и 35% руднични разходи, като не е отчетен и факта, че има оплакване до ответника, че резервоарът на управляваното и зачислено на Д.МПС е спукан, като не са взети никакви мерки за отстраняване на повредата. Районната прокуратура е стигнала до категоричния извод, че ако има щета, то тя е с неясен произход и е прекратила досъдебното производство поради липса на престъпление. Съгласно исковата молба, постановлението е влязло в сила на 20.06.2018 г. Ищецът твърди, че относно спукания резервоар е уведомил ответното дружество, но въпреки всичко е продължил да работи за значителен период от време, като в тази връзка е подал рапорт на 01.06.2017 г., била е извършена проверка от началник гаражи И.Я.и механика С.М.. От този рапорт се установява, съгласно исковата молба, че проверката е извършена и течът на гориво е датиран от 03.10.2016 г.

Ищецът Д.счита, че дружеството -ответник му дължат обезщетението поради пенсиониране в размер на 6154,40 лв., ведно с мораторната лихва в размер на 435,93 лв., считано от датата на поканата – 09.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г. Ищецът твърди, че дружеството- ответник изобщо не са се съобразили с хипотезата на чл. 210, ал.4 от КТ, тъй като е било подадено възражение на основание чл. 210, ал.3 от КТ и въпреки това ответниците са задържали сумата, въпреки законовото разпореждане, такава удръжка да се осъществи от трудовото възнаграждение, а не от полагащото му се обезщетение. В самата Заповед № ***/09.08.2017 г. е записано, че ако тази заповед не се оспори в указания срок удръжката се прави от начислените обезщетения. В тази заповед, според ищеца, ответниците са записали, че се касае за липса на 4241,08 л. дизелово гориво, с което са нанесени загуби на имуществото на ответното дружество.

Н.Ц. Д.моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени „А.Т.“ ООД да заплатят на ищеца удържаната сума в размер на 6154,40 лв., представляваща обезщетение при пенсиониране, ведно с мораторната лихва в размер на 435,93 лв., считано от датата на поканата – 09.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът моли, да бъде допусната и назначена съдебно

-счетоводна експертиза със задача да бъдат проверени доказателствата, намиращи се при ответното дружество и вещото лице да отговори на въпроса: „Процесната сума от 6154,40 лв. представлява ли 7 броя брутни трудови възнаграждения на ищеца, както и какъв е размерът на мораторната лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на задължението за заплащане на обезщетение до 20.03.2019 г.“

Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане в открито съдебно заседание.

Представя следните писмени доказателства в копие: Допълнително споразумение № ***/01.05.2016 г. към Трудов договор № */05.06.2001 г.; Заповед за прекратяване № **/29.08.2017 г.; Заповед № ***/09.08.2017 г.; Възражение вх. № ***/31.08.2017 г. по вх. регистър на дружеството- ответник; Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.06.2018 г., постановено по прокурорска преписка № ***/2017 г. по описа на Районна прокуратура

Панагюрище; Покана за доброволно плащане на дължимо обезщетение вх. № ***/09.07.2018 г. по описа на „А.Т.“ ООД; Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството-ответник; Рапорт, вх. № ***/01.06.2017 г. по вх. регистър на „А.Т.“ ООД.

В законоустановения срок дружеството- ответник представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че исковата молба е нередовна и следва да се обездвижи, тъй като е неясно формулиран петитума й.

Ответниците твърдят, че заявените в описателната част на исковата молба факти, както и заявеното с нея искане до съда, не могат да доведат до категоричен извод за вида на исковата претенция – дали се касае за връщане на удържана сума или за плащане на дължимо по КТ обезщетение, като това лишава ответното дуржество от възможността пълноценно да защитят атакувания интерес, доколкото двете претенции съществено се различават помежду си по основание и предполагат установяването по делото на различен фактически състав.

Оспорват и двете претенции по основание и размер.

Сочат, че ако бъде приета за разглеждане претенцията за заплащане на сумата от 6154,40 лв. и лихва върху тази сума в размер на 435,93 лв. за основателна то дружеството- ответник правят порцесуално възражение за прихващането им срещу дължимото от Н.Ц. Д.обезщетение в полза на „А.Т.“ ООД за нанесените на предприятието вреди в резултат на неотчетено гориво (липса), в размер на 7990,19 лв., която липса се дължи на недобросъвестно изпълнение от страна на Д.на трудовите му функции като Ш. в предприятието през периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г., като на различни дати и в различен размер от резервоара на управлявания от него товарен автомобил е източено общо 4241,08 л. дизелово гориво, и вместо същото да се отчете като налична икономия съобразно с установените от работодателя разходни норми за автомобила и действително направените такива разходи.

Дружеството- ответник сочат, че ще се ползват от представените от Д.писмени доказателства, но считат за недопустимо заявеният петитум да се доказва със свидетелски показания, като молят да бъде оставено искането за допускане на свидетели без уважение.

Не се противопоставят на искането за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Молят, да бъдат допуснати допълнителни въпроси съм съдебно- счетоводната експертиза, при която вещото лице да отговори и на въпросите: „Каква е средната цена на която „А.Т.“ ООД са закупували дизелово гориво в периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г.; Въз основа на установената в предходния въпрос стойност, вещото лице да изчисли на каква стойност възлиза цената на 4241,08 л. дизелово гориво; Да се установи количеството на зареденото в автомобил с рег № РА **** ВМ дизелово гориво през периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. и отчетеното такова от ищеца Д.“.

Молят да бъде допусната експертиза от вещо лице- специалист „Навигационни и контролни системи на МПС“, което да даде отговор на следните въпроси: „Има ли внедрена система за Джи Пи Ес проследяване на автомобилите в дружеството- ответник; Имало ли е монтирана такава система на автомобил с ДР № ** **** **през периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г.; Възможно ли е чрез системата да се установи рязък спад на горивото в автомобилния резервоар и на какво могат да се дължат получените от системата данни за това; Възможна ли е грешка в системата и в какви граници; През периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. има ли отчетени от системата данни за рязък спад на гориво в резервоара на автомобил с ДР № РА **** ВМ, с какво количество и на кои дати, като вещото лице да посочи отделно и сумарно установените данни.“