Решение № 260087 от 06.04.2021, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№260087 06.04.2021г. гр.Несебър

В

ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на пети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

Председател: Мария Берберова-Георгиева секретар: Красимира Любенова като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №799/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „А.К.С.“ ЕООД с ЕИК ......., представлявано от управителя А.К.У., в качеството на собственик на Апартамент № ........., притежаващ 8,95% ид.ч. от общите части на сградата на А.М., с адрес за кореспонденция: e-mail: ........., тел:

+........и +........против ЕТАЖНАТА

СОБСТВЕНОСТ на А.М., находящ се в КК Слънчев бряг-запад, кв.Ч., управлявано от „Т.Ц.“ ООД с ЕИК ........, представлявано от управителя М.Ц.Ц., със седалище и адрес на управление:***, тел:.....e-mail: .........com, с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Ищцата сочи, че изготвения протокол от проведеното на 14.08.2020г. ОС на ЕС е бил доведен до знанието й на 18.08.2020г., чрез съобщение по ел.поща, изпратено от М.Д.– председателстващ събранието. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразни всички решения, взети на проведеното на 14.08.2020г. Общо събрание на Етажната собственост на А.М., обективирани в Протокол № 10, по следните възражения: На първо място, ищецът твърди, че списъка с присъстващите и пълномощниците на събранието бил изготвен предварително. На следващо място, оспорва решението за определяне на Х.Д.за протоколчик, като прието с гласуване „за“ 100%, при присъствали според протокола собственици, притежаващи 94,..% ид.ч. от общите части на сградата.

Наред с това сочи, че копието на протокола от ОС на ЕС не бил заверен с надпис „Вярно с оригинала“, както предвижда разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.

Твърди се, че както по време на Общото събрание така и с изпращане на протокола по ел.поща на ищцата, М.Д., първоначално отказала да представи пълномощните от проведеното на 14.08.2020г. ОС на процесната ЕС. След като била предупредена, че ще бъдат поискани по съдебен ред, Д.представила пълномощните. В тази връзка, ищецът твърди, че в някои от пълномощните, данните били попълнени от различни хора, с различен почерк. Такива били пълномощните на М.В., В.М., С.М., С.П., С.П., В.Т.. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, съгласно която едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели. С оглед на това се сочи, че на ОС на ЕС били упълномощени от други собственици лица, които не са собственици в Етажната собственост на А.М., а именно – А.И., за който не било отразено в протокола, че е упълномощен по реда на чл.14, ал.1 от ЗУЕС. Наред с това се сочи, че представените три броя пълномощни от С.М., С.П. и В.Ф., с които упълномощавали А.И. да ги представлява на събранието не били заверени нотариално, съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗУЕС. Същото се отнасяло и за пълномощното, дадено на Г.Н.. Ицщата оспорва формата и на пълномощното от О.Н., с което е упълномощила Гергана Д.да я представлява на събранието, тъй като било изготвено на руски език, незаверено от компетентен орган съгласно чл.12 от Договора между РБългария и Русия. Наред с горното се сочи, че собственика Т.П., която била упълномощена от трима собственика да ги представлява на събранието не била вписана в книгата на ЕС. Същото се отнасяло и за собственика Л.Б., която била упълномощила В.Н.да я представлява на ОС на ЕС. Предвид гореизложеното ищецът счита, че гласовете на горепосочените собственици, обитатели и ползватели не следва да се зачитат, което налагало извод за нелегитимност на формирания кворум за вземане на решенията на проведеното на 14.08.2020г. ОС на ЕС.

На следващо място, ищцът оспорва, като незаконосъобразен избора на „Т.Ц.“ ООД за управител на ЕС на А.М., като твърди, че дружеството не е собственик в процесната ЕС, нито е обитател, нито ползвател, не е вписан в книгата на ЕС, поради което не попада в никоя от хипотезите на чл.19, ал.5 от ЗУЕС. Сочи се, че не е ясно на какво основание Мартин Ценов – управител на „Т.Ц.“ ООД е представил бюджетен план на ЕС на А.М., предвиждащ разходи и приходи.

На следващо място, ищецът оспорва взетите на общото събрание решения по т.1 и т.2 от Протокола, тъй като същите били извън предварително обявения дневен ред, поради което твърди, че са взети в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗУЕС. Също така сочи, че на ОС не бил определен размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, както и за паричните вноски за фонд Ремонт и обновяване. В дневния ред не бил включен избор на Контролен съвет, който да осъществява контрол на дейността на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост. Наред с това сочи, че по време на събранието, двама от пълномощниците напуснали ОС преди гласуването на решението по т.2, а именно – В.Н., представляваща трима етажни собственика и Г.Н., също представляващ трима етажни собственика.

Гореизложеното е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да отмени решенията, взети на ОС на ЕС на А.М., проведено на 14.08.2020г., поради неспазване на разпоредбите на упълномощаване, визирани в чл.4, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, чл.16, ал.3 и чл.17, ал.1 от ЗУЕС и поради липса на минимален изискуем кворум за провеждане на ОС по чл.15, ал.1, чл.17, ал.2, т.7, чл.19, ал.5 и ал.8 от ЗУЕС, както и поради невключване на решенията в предварително обвения дневен ред за събранието. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за представяне на трудови договори /без да уточнява на името на кого/ и разходнооправдателни документи. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл...1 от ГПК, по делото и постъпил писмен отговор на исковата молба от управителя на Етажната собственост на А.М., подаден чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявения иск, като недопустим, поради подаването му след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. В тази връзка сочи, че на проведеното на 14.08.2020г. ОС на ЕС, ищцовото дружество било представлявано от пълномощник. Също така сочи, че на 19.08.2020г. в 10.30 часа на вратата на главния вход на комплекс М. било залепено съобщение за изготвения протокол, за което бил изготвен съответен протокол от Председателя на събранието и един етажен собственик. Наред с горното се твърди, че ищцата е получила протокол от проведеното ОС и списък на присъстващите по ел.поща на 18.08.2020г., поради което се сочи, че срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е изтекъл на 18.09.2020г. Независимо от горното, ответникът оспорва ищцовата претенция, като неоснователна. На първо място сочи, че същата е неясна, тъй като не става ясно какво точно оспорва ищцата и на какво основание.

Твърди се, че при оспорване на представените на събранието пълномощни, ищецът е оспорил същите без да е бил упълномощен за това от етажните собственици-упълномощители. Наред с това се излага становище за неоснователност на позоваването на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУЕС, тъй като управляващото ЕС дружество било избрано с огромно мнозинство. При условията на евентуалност ответникът твърди, че управителят на ЕС е избран в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС. Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли предявения иск, като недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание, за ищцовото дружество представител не се явява. По делото е постъпила молба от управителя, с която се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея писмени доказателства, както и оспорването на ОС на ЕС по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Излага становище по същество, с което моли съда да отмени взетите решения на проведеното на 14.08.2020г. ОС на ЕС на А.М..

Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. В изпълнение указанията на съда, представя подписана с електронен подпис искова молба /л.84-86 вкл./.

Процесуалният представител на ответната Етажна собственост на А.М. в съдебно заседание оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор на същата. Също представя писмени доказателства. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция, като им присъди направените по делото разноски.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск, предмет на разглеждане на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, според която всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание и има за предмет установяване законосъобразността или незаконосъобразността на проведено Общо събрание на етажна собственост.

По направеното от ответната страна възражение за недопустимост на предявения иск, поради завеждането му в съда след изтичане на преклузивния 30 дневен срок, предвиден в чл.40, ал.2 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази:

Съобразно нормата на чл.40 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, като подаде молба пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Следователно законът е поставил обективен критерий, за определяне на началният момент, от който решенията на ОСЕС могат да бъдат обжалвани – от поставяне на съобщение, че протокола е изготвен - чл.16, ал.7 ЗУЕС, респ. – че е на разположение на етажните собственици или от изпращане на същия на посочените от тях електронни адреси.

В настоящият случай, от представените по делото писмени доказателства се установява, че протокола от проведеното на 14.08.2020г. ОС на ЕС на А.М. е бил изпратен на електронните пощи на етажните собственици, включая и на ищеца на 18.08.2020г. /л.41/. Видно от представените от ответната страна писмени доказателства, собствениците и обитателите на процесната ЕС са били уведомени за изготвяне на протокола от проведеното ОС на ЕС на 19.08.2020г. чрез залепване на съобщение за това на вратата на главния вход на сградата, за което е бил съставен и протокол в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.7, изр.второ от ЗУЕС /вж.съобщение и протокол – л...8 и л...9/. В случаят, по аргумент на чл.16, ал.7, изр.последно от ЗУЕС следва да се приеме, че ищцовото дружество е било уведомено за изготвения протокол на 18.08.2020г., когато е получил и препис от същия. От тази дата е започнал да тече и тридесетдневният срок за обжалване на приетите решения на процесното ОС на ЕС, който е изтекъл на 17.09.2020г. Видно от изисканата и представена по делото справка от Еконт с вх.№ 26..03 от 09.02.2021г., съдържаща информация за пратка с товарителница № 5300226498762 от 17.09.2020г., с приложени два броя електронни изявления за прием на пратката /л.74-76 вкл./, пратката е била изпратена от ищцовото дружество до Районен съд-Несебър на 17.09.2020г., т.е. в законоустановения срок. Предвид гореизложеното, съдът счита, че е исковата молба е заявена в преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС, пред надлежната инстанция, от активно легитимирана страна, собственик на обекти в ЕС (което обстоятелство се установява от представения по делото нотариален акт – л.38-40 вкл.), поради което следва да се разгледа по същество.

При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/20.. г., I г.о. и Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о. на ВКС.