Решение № 260261 от 02.11.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… ноември 2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.1142 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“

АД(н) – твърди, че ответниците П. и П. имат качеството на администратори по смисъла на ЗБН.

Твърди, че несъстоятелната вече „К.Т.Б.“ АД е сключила договор за кредит, на 10.05.2012година, с „Р.О.“ С.А., дружество, учредено на Британските Вирджински острови, със сертификат на учредяване 391102. Банковата сделка е за кредитна линия и с нея банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя сумата от 200 000 евро, целта на кредита са оборотни цели, свързани с основната дейност на кредитополучателя. За обезпечаване вземането на банката кредитополучателят е поел задължение да обезпечи тези вземания чрез договор за залог на настоящи и бъдещи вземания от сметки на бланката, както и всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и др. сметки в банката след датата на сключване на договора, в размер не по- малък от 110% от размера на кредита, както и чрез договор за залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от трето лица – „Р.и.“, произтичащи от търговски сделки- продажба на стоки между кредитополучателя като продавач и това трето лице АД като купувач.Твърди, че договорът е изменян с последващи анекси, като промяната касае размера на отпуснатия кредит.Твърди, че на 10.05.2012 година е сключен договор за залог.

Ищецът твърди, че банката е изпълнила поетите с договора задължения, а кредитополучателят е изпълнил частично своите, като е направил частично плащане на 25.06.2014 година, а от 25.07.2014 година е в забава за изпълнение на поетите задължения.Поради факта, че този правен субект е регистриран извън територията на страната и е дружество, регистрирано с преференциален данъчен режим по смисъла на параграф 1 , т.64 от ДР ЗКПО, поради изричната забрана на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК банката не е успяла да събере вземането си, въпреки положените от синдика на банката усилия.

В исковата си молба ищецът твърди, че Г.Х., в качеството си на изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „КТБ“ АД, е извършил противоправни действия, по повод искане, получено от кредитополучателя „Р.О.“ С.А. за отпускане на кредит, в размер на 200 000 евро, които действия се състоят в следното: вземане на решение за сключване на договор за банков кредит с кредитополучателя „Р.О.“ С.А. и подписване на договора на 10.05.2012г. Това действие е извършено заедно с А.П. - прокурист на банката, който също е подписал договора за кредит, съответно на действащите правила за представителство на банката. Така описаните действия са противоправни, тъй като са извършени при несъобразяване на приложимите разпоредби н материалния закон. Налице е нарушение на Търговския закон и по-конкретно - на разпоредбите на чл. 430, ал.

1 от ТЗ. Съгласно така цитираните разпоредби, отпускането на парични суми от банка се осъществява на основание сключен договор за банков кредит в писмена форма, в който се посочват целта, срокът и условията на ползване на средствата.

В настоящия случай ответниците Х. и П., извън своите законови и договорно делегирани правомощия, са взели решение в нарушение на ТЗ да бъдат отпуснати парични средства по представен им проект на договор за банков кредит, в който не са изрично посочени всички условия за ползване на кредита, противно на така цитираната разпоредба. Сключеният договор за кредит от 10.05.2012 г. не съдържа всички условия за ползване на отпуснатите средства, тъй като не съдържа клауза, която да поставя усвояването на средствата в зависимост от учредяване на договореното обезпечение. Липсата на такава клауза дава възможност на кредитополучателя да получи цялата сума по договора, преди или без изобщо да учреди обезпечението. В настоящия случай след усвояване на средствата, обезпечението формално е учредено, но по същество залогът на вземания от трети лица е невалиден. Извършените действия нарушават разпоредбата на чл.

237, ал. 2 от ТЗ всеки член на управителния съвет да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец, в интерес на дружеството и на всички акционери. (По отношение на ответника Х. тази разпоредба намира пряко приложение, а по отношение на ответника П. разпоредбата се прилага, във връзка с чл. 22, ал. 1 ТЗ. Прокуристът представлява търговеца и упражнява търговско занятие, предвид което по отношение на него намират съответно приложение правилата за упражняване на търговска дейност от самия търговец.) Ответниците са взели решение за отпускане на кредитна линия, а в последствие са подписали и анекси за увеличаване на размера й с чуждестранно юридическо лице, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, без да е проведена цялостно проучване на риска от подобна сделка и без да са обезпечени възможностите на банката да реализира правата си срещу кредитополучателя, в случай на неизпълнение на задълженията му. Ответниците са имали нужната информация и предвид заемането на ръководна длъжност са били длъжни да предвидят, че в резултат на сключването на сделката при тези условия банката ще е възпрепятствана да реализира правата си срещу кредитополучателя „Р.О.“ С.А., т.е, - кредитът ще се окаже изцяло несъбираем. С тези свои действия, попадащи в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, ответниците нарушават и така описаните разпоредби на Търговския закон.

Наред с гореописаните действия, ангажиращи деликтната отговорност на ответниците, действията на същия нарушават разпоредби на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД /приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последни изменения и допълнения, приети с решение на УС от 05.08.2011, в сила от 08.08.2011 г., актуален към датата на сключване на договора/, в частта относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката, които предвид заемания от него пост и произтичащите от него договорни задължения, ответниците е следвало да познават, да спазват и да прилагат

Изложени са твърдения за нарушения на процедурата по разрешаване и отпускане на средства, подробно регламентирана в Раздел I и II от Глава Трета от Правилника, които уреждат именно процедурата за проучване на искания за кредит и сключване на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване на кредита. Ответниците за взели решение и са подписали договора за банков кредит, без наличие на необходими за това документи по кредитното досие на кредитополучателя, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, без извършване на обективна преценка относно кредитоспособността на кредитополучателя и без преценка на събираемостта на кредита в конкретния случай. В този смисъл, нарушените разпоредби на Правилника са: чл. 35 (извършване на правен анализ от юрист на банката), чл. 36 (извършване на анализ от кредитен специалист), чл. 37 (установяване на финансовото положение на кредитоискателя), чл. 39 (анализ на предлаганите обезпечения), чл. 42 (създаване и водене на кредитно досие за сключената кредитна сделка).

Действията на ответниците са извършени в нарушение на горепосочените разпоредби, тъй като в пряка причинна връзка с взетото от тях решение са отпуснати средства по кредит, без да са проведени етапите по чл. 33 - чл. 51 от Правилника, т.е. - без да е сключен договор за кредит, по реда описан в Правилника. Ответниците са сключили договора за кредит, без да са изготвени и други посочени по-горе и в исковата молба документи, съставяни в хода на проучването, разрешаването и усвояването на банковия кредит, които документи са част от кредитното досие на конкретната сделка. В такива случаи чл. 41 от Правилника дава право на управляващите банката да откажат предоставянето на кредита.

Спазването на гореописаните разпоредби на Правилника и на закона са въздигнати в задължение на ответниците, съгласно чл. 1.2. и чл.

4.11. 5 от договора за управление на ответника Г.Х. и чл, 8, ал.1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора за търговско управление на М.П.. В този смисъл, описаните по-горе действия на Г. Х. и А. П. са в пряко нарушение на тези разпоредби, доколкото са извършени, без да са проведени посочените по-горе етапи на процедурата, съгласно раздел 1 от Глава Трета на Правилника.

Ищецът твърди, че ответникът Х. е извършил нарушение на следните задължения по договора за управление, сключен с него:

Изпълнителният директор упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.

По отношение на ответника П. твърди нарушение на следните задължения по договора за търговско управление, сключен с него:

Прокуристът е длъжен да осъществява търговското управление лично с грижата на добрия търговец, като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно.

Прокуристът се задължава при изпълнение на функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички професионални знания, умения и досегашен опит, Съгласно чл. 9 от договора, прокуристът е длъжен при изпълнение на задълженията си да спазва разпоредбите на действащото законодателство, Устава, вътрешните правила и вътрешните актове на банката, както и да изпълнява законните разпореждания на изпълнителните директори, управителния и надзорния съвет и на общото събрание.

Гореописаните действия, които от една страна превишават законовите правомощия на ответниците, а от друга обективират серия нарушения на договорните им задължения, са довели пряко до увреждане на ищеца от страна на ответниците.

Искането на ищеца, отправено до съда, е да се ангажира имуществената отговорност на ответниците на деликтно основание, като същите бъдат осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД/н/ сумата от 380 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при сключване на договор за банков кредит от 10.05.2012 година с „Р.О.“ С.А, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда; при условие на евентуалност и отхвърляне на главната претенция, иска от съда до постанови решение, с което осъди П. и П. солидарно да заплатят на несъстоятелната банка посочената сума, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения от ответниците, при сключване на описаната банкова сделка с това ЧЮЛ, ведно със законната лихва; при условие на евентуалност моли съда да постанови решение, с което осъди всеки от ответниците да заплати на несъстоятелната банка сума от 190 000 евро, ведно със законната лихва .

Претендира разноските по това дело.

В срока за отговор такъв дава ответникът П..

С отговора оспорва допустимост, в контекст на редовност, на исковата молба, оспорва и основателността на въведените осъдителни претенции.

Възражение по валидното възникване на процесуалната връзка: твърди нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, твърди, че не е получили преписи от част от представените от ищеца доказателства –Протокол от заседание на УС за приемане на Правилник за кредитната дейност, договор за прокура.. Счита, че позоваването от страна на синдика на чл. 57, ал. 3 ЗБН е крайно недостатъчно за установяване правното основание на предявения иск против ответниците в качеството им на прокурист и изпълнителен директор и е свързано с активната процесуална легитимация на синдика, но от описанието на фактите, не се установява кои конкретни действия и бездействия на ответниците да довели до вредоносен резултат.Т.е. налице е нередовност на исковата молба и следователно същата следва да бъде оставена без движение. Разпоредбата на чл.