Решение № 274 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200338 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Я. – защитник на подсъдимия А. Т. против решение № 13 от 3.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 265/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, НО, 1. наказателен състав.

С касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложените от въззивния съд наказания на неговия подзащитен са явно несправедливи, като счита: че въззивният съд не е анализирал в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като е придал необоснован превес на отегчаващите обстоятелства, които същевременно са оценени от съдебния състав като такива с относително невисока тежест; че Апелативният съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство формата на вината, с която е извършено деянието, а именно несъзнавана непредпазливост; че съдът неоснователно е оценил като завишаващи обществената опасност на деянието нарушението на чл. 16, ал. 1 ЗДвП и превишаването на скоростта, без да вземе предвид, че разликата с граничната скорост за преодоляване на завоя, е незначителна; че съдът не е взел отношение по възражението на защитата във връзка с наложеното на подсъдимия административно наказание на подсъдимия, което не било свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото се отнася до липса на задължителната застраховка гражданска отговорност; че съдът не е оценил качествата на подсъдимия като 1 добросъвестен водач на моторно превозно средство, който не е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП; че изясненият механизъм на пътнотранспортното произшествие не разкрива допуснатото от подсъдимия нарушение да е извършено по начин, който да бъде оценяван в негативен план, извън значението му на съставомерен признак; че ниската обществена опасност на подсъдимия и постигането на целите на личната превенция, налагат определянето на наказанието под средния размер и при приложение на нормата на чл. 66, ал. 1 НК.

С жалбата се отправя искане за изменение на въззивното решение като се намали наложеното наказание и се приложи чл. 66, ал. 1 НК.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия А. Т. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че неправилно Апелативният съд е приел за отегчаващо обстоятелство наложеното на подсъдимия административно наказание по ЗДвП, тъй като то няма връзка с пътната безопасност; че въззивният съд не е обсъдил формата на вината – несъзнавана непредпазливост, в аспект смекчаване на отговорността на извършителя; че съдът не е оценил в позитивен за подсъдимия план обстоятелството, че е превишил само с 3 км/ч критичната скорост за преодоляване на завоя от 115 км/ч; че съдът е отдал приоритет на генералната пред личната превенция на наказанието, което е довело до незаконосъобразно завишаване на наказателната репресия. Защитникът отправя искане за постановяване на решение, с което да се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се приложи нормата на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебните прения пред ВКС поверениците на частните обвинители А.

А., Д. Г. и Б. А. пледират за постановява на решение, с което да се остави в сила съдебния акт на Апелативен съд – Велико Търново. Повереникът адвокат К. счита, че въззивният съд е изложил подробни мотиви при определяне на наказанието, като е направил строга диференциация на отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства; че завишеното от Апелативния съд наказание от четири години лишаване от свобода отговаря на тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и на причинения тежък резултат; че подсъдимият е изразил съжаление за извършеното едва в съдебната фаза на процеса. Повереникът адвокат Й. изразява становище за справедливост на определеното наказание и за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Повереникът на частния обвинител И. П. – адвокат М. поддържа, че касационната жалба на защитника на подсъдимия следва бъде оставена без уважение, а решението на Апелативния съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия. Според прокурора въпросът за размера на наказателната отговорност и режима на изтърпяване на основното наказание е анализиран и осмислен в максимална дълбочина от въззивната инстанция; въззивният съд не е допуснал пропуски и нарушения при 2 установяване на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият А. Т. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се; заявява, че уважава българските закони и моли да му бъде даден шанс.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 11 от 27.05.2024 г. по н.о.х.д. № 144/2024 г.

Великотърновският окръжен съд, НО признал подсъдимия А. Т. за виновен в това на, че 26.05.2023 г., на път /път/, км 4+300, /населено място/-/населено място/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал.

1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на А. А., тежка телесна повреда на И. П. и средна телесна повреда на Г. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 5 вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 и б.„в“, пр. 1, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл.

54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. На основание чл. 343г съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски: да заплати 6656.50 лева в полза на ОП – Велико Търново; 5 лева в полза на ОС Велико Търново за служебно издаване на изпълнителен лист; 2000 лева в полза на частния обвинител И. П. за направените разноски за повереник.

По жалба на частните обвинители А. А., действаща лично и в качеството си на настойник на поставената под пълно запрещение Д. Г. и на частния обвинител Б. Г., чрез поверениците адвокат К. и адвокат Й., по жалба на частния обвинител А. А. и по жалба на частния обвинител И. П., чрез повереника адвокат М., пред Великотърновския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 265/2024 г., приключило с решение № 13 от 3.02.2025 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл.

338 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като оправдал подсъдимият да е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. Т. от три на четири години, отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК спрямо него и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието; на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан от прокурора по чл. 64, ал. 2 НПК и времето, през което е бил с наложена мярка за неотклонение домашен арест, като зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода; увеличил размера на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от четири на пет години, а 3 на основание чл. 338 НПК потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия А. Т. е допустима – подадени от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК, а разгледана по същество, е частично основателна.

Защитникът развива доводи в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5, т. 1 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Навеждат се няколко основни възражения, свързани с нарушения на въззивния съд при завишаването на определеното наказание лишаване от свобода от три на четири години – неправилно приемане от страна на втория съд на превес на отегчаващите пред смекчаващите отговорността обстоятелства; надценяване на отегчаващите обстоятелства, които били с невисока относителна тежест, съответно подценяване на смекчаващите обстоятелства; неоценяване на формата на вината като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство; липса на съответен анализ и оценка на значението на единственото административно нарушение на подсъдимия и връзката му с правилата за безопасност на движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите на защитника на подсъдимия, че при индивидуализацията на наказанието на А. Т.

Апелативният съд е допуснал процесуални нарушения при оценката на иначе законосъобразно изведените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Според този състав на ВКС в съвкупността от отегчаващи обстоятелства въззивният съд е придал необосновано голямо значение на данните за предходното нарушение на правилата за движение по пътищата, както и на инкриминираното нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП.

Видно от съдържанието на атакувания съдебен акт (л. 147 – л. 153 от въззивното дело) въззивният съд е изложил задълбочени съображения при обсъждане на въпроса за наказанието, като по този начин е компенсирал схематичността на първоинстанционните мотиви, съответно е изпълнил стриктно задълженията си като втора първа инстанция по фактите.

ВтАС законосъобразно е систематизирал установените смекчаващите отговорността на А. Т. факти – ниската обществена опасност на дееца, изводима от липсата на предишни осъждания, добрите данни за личността му, семейното му положение и обстоятелството, че полага грижи за малолетно дете, критичното отношение и изразено съжаление за извършеното деяние.

Същевременно въззивният съд е дал законосъобразна оценка на направеното признание на подсъдимия в светлината на задължителните указания по т. 7 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, както и на застъпваната от Т. защитна позиция по време на досъдебното производство.

Като отегчаващи обстоятелства съдебните инстанции са анализирали своеобразните особености на конкретното деяние, което е причинило 4 съставомерни последици на три пострадали лица – смърт на А. А. и телесни повреди на И. П. и Г. А., като по този начин се надвишава минималното изискване за по-тежката квалификация по чл. 343, ал. 4 НК; значителното превишаване на скоростта, с около 30 км/ч над разрешената и то при наличие на конкретните утежняващи пътни условия – дъжд и мокра пътна настилка и движения в ляв завой, което сочи на грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Като отегчаващи фактори са отчетени също предишното нарушение на чл.

638, ал. 3 Кодекса за застраховането и наличието на две нарушения на правилата за движение в конкретния случай – по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 16, ал. 1 ЗДвП.

При обсъждане на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Апелативният съд е надценил значението на част от изброените факти, които характеризират деянието и дееца в негативен план, а по отношение на други е направил незаконосъобразна оценка.