Решение № 2797 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2797 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100509988 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7288/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 33461/21 г. по описа на СРС, 178 състав, „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 415,62 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 0500836090 за направени разходи за заместващ автомобил, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 03.07.2020 г. в гр. София, на бул. „П. Славейков“ пред Софийска стокова борса, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил марка „Гранд Чероки“, с рег. № *******, който е навлязъл в съседната пътна лента и не е пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка „Субару“, с рег. № СВ *******, застрахован при ищеца, с което му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 11.06.2021 г. до окончателното плащане на вземанията. С решението „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лв. – разноски в производството.

1

Подадена е въззивна жалба от „Д.З.“ АД срещу решение № 7288/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 33461/21 г. по описа на СРС, 178 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото не са били ангажирани доказателства за наличието на влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е +“ – заместващ автомобил.

Твърди, че от представения като доказателство по делото договор за застраховка „Каско“ – полица № 0500100327038/19.09.2019 г., се установява, че същият осигурява застрахователно покритие по клауза „А“ – Пълно каско, в която не фигурира клаузата за заместващ автомобил. Поддържа, че аргумент в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че представените към исковата молба част от Общите условия, наименовани клауза „Е +“, не съдържат подписи на страните по договора за имуществена застраховка, за разлика от останалата част от Общите условия към застраховката, поради което същата не доказва по никакъв начин, че посочената клауза е включена в покритието по застрахователното правоотношение. Твърди, че по делото не са доказани и предпоставките и условията, посочени в Общите условия по клауза „Е+“, за предоставяне от страна на застрахователя на услугата „заместващ автомобил“. Посочва, че от събраните по делото доказателства не се установява изпълнението на условието по т. 1.7. от чл. 2 от клауза „Е +“, а именно – че всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са платени от застрахования в пълен размер, както и договорените в т. 5 и 6 от чл. 2 от клауза „Е+“ условия за предоставяне на услугата „заместващ автомобил“. В тази връзка поддържа, че представения към исковата молба договор за наем на автомобил не съдържа подписи на страните, не е сключен със застрахованото лице и не отговаря на изискванията на чл. 185 ГПК.

Твърди, че по делото не са събрани доказателства и за изпълнението на изискването на т. 6 от чл. 2, а именно – периодът за предоставяне на заместващ автомобил от застрахователя да продължава от приемане на увредения автомобил в доверен сервиз до деня на приключване на ремонта.

При условията на евентуалност се поддържа, че по делото не е установено по безспорен начин необходимостта от предоставяне на заместващ автомобил за посочения в договора за наем и обезщетен от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ период. Твърди, че от заключението на САТЕ се установява, че ремонтът на увреденото МПС е с продължителност от 7 – 8 2 дни, което води до извод, че отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на делинквента се ограничава до размера на наема за този период. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗД „Е.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице причинно – следствена връзка между разходите за заместващ автомобил и настъпилото ПТП. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой, включително вредите, причинени на чуждо имущество, и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Поддържа, че правилно съдът е приел, че оставането на застрахованото лице без автомобил за продължителен период от време и неудобството от тази липса представлява засягане на правозащитено благо – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът щеше да продължи да го ползва, поради което посоченият разход може да се третира като пропусната полза. Счита, че от заключението на САТЕ се установява, че разходът за наем на заместващ автомобил е в рамките на действително причинените имуществени вреди по средни пазарни цени. Поддържа, че данните по делото сочат, че ищецът не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованото лице, нито относимостта на сключения с него добавък към процесния автомобил. Твърди, че оспорването на валидността на процесната полица е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Поддържа, че добавъкът е клауза, която е неразделна част от Общите условия към застрахователната полица, и с доказването на валидността на застрахователната полица се установява и обема на застрахователното покритие, определено с отделните клаузи в Общите условия. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и 3 като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 , ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът ЗД „Е.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП между лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № *******, застрахован при ответника „Д.З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и лек автомобил „Субару“, с рег. № СВ *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Посочва, че на 03.07.2020 г. в гр. София, на бул. „П. Славейков“ пред Софийска стокова борса, при управление на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № *******, водачът му извършил маневра, като навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Субару“, с рег. № СВ *******, и по този начин му причинил материални вреди. Твърди, че щетите били на стойност – 7127,65 лв., а разходите за заместващ автомобил в размер на 415,62 лв. Поддържа, че е платил на овластено от собственика на увредения автомобил дължимото застрахователно обезщетение и разходите за заместващ автомобил на 18.11.2020 г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му.

Поддържа, че е поканил ответника да плати регресното вземане, като същият е възстановил само сумата в размер на 7127,65 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение, но не и сумата за заместващ автомобил в размер на 415,62 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 415,62 лв., представляваща непогасен остатък от регресна претенция по щета № 0500836090/06.07.2020 г. за разходи за заместващ автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 11.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.З.“ АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че наемът за заместващ автомобил не е покрит риск и не се дължи от ответника.

Счита, че не са налице предпоставките за приложение на клауза „Е +“, тъй като не е установено всички премии да са платени, както и че периодите на 4 ремонтиране на автомобила в сервиз и ползването на заместващ автомобил не съвпадат. Оспорва, че разходът за заместващ автомобил е пряка и непосредствена последица от ПТП и подлежи на обезщетяване. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.

411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че на 03.07.2020 г. в гр. София, на бул. „П. Славейков“ пред Софийска стокова борса, е настъпило ПТП между лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и лек автомобил „Субару“, с рег. № СВ *******, 5 застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № *******, е причинил виновно вреди на лек автомобил „Субару“, с рег. № СВ *******; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № № 0500836090/06.07.2020 г.; че ищецът е изплатил на овластено от собственика на увредения автомобил лице /доверен сервиз/ сумата в размер на 7528,27 лв., включваща стойността на ремонта по щетата - 7112,65 лв. и разходите за наемане на заместващ автомобил – 415,62 лв.; че след получаване на регресната покана ответното дружество е възстановило част от сумата – 7127,65 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.

Спорният въпрос във въззивното производство е налице ли са доказателства за наличието на влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е +“ – заместващ автомобил по процесната застраховка „Каско“.

От представената като доказателство застрахователна полица № 00500100327038/19.09.2019 г., в която е обективиран договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ЗД „Е.“ АД, в качеството на застраховател, и Н.М.Б., в качеството на застрахован собственик, се установява, че ищецът се е съгласил да заплати на собственика на лек автомобил „Субару“, с рег. № СВ *******, застрахователно обезщетение в размер до 16 000 лв. при настъпване на застрахователно събитие.