Определение № 3260 от 12.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3260 гр. Варна, 01.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501634 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г., депозирана от М. ИВ. В., чрез адв. М.С., срещу Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д.

№ 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,

- в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл. 69 ЗН, по отношение на построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., Варненска област, с площ от 840 кв. м., /вместо 660 кв. м./, при граници УПИ XV-318, УПИ XIV-319, УПИ V-320 и улица, като приращение към дворното място постройка - едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., последното при граници: ............ и улица между съделителите М. ИВ. В. и ПЛ. М. АТ., при следните квоти: за ПЛ. М. АТ.– ½ ид. ч. и М. ИВ. В. - ½ ид. ч.;

- в частта, с която е допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - дворно място в ...., Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана на селото, с площ от 1000 кв. м. /вместо 940 кв. м./ , при граници: ......., УПИ XIV-319, от две страни улици, заедно с построената в имота едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка за между съделителите ПЛ. М. АТ., М. ИВ. В., ХР. П. АТ., СТ. АТ. СТ. и П. АТ. СТ. при следните квоти: за ПЛ. М. АТ.– 87/216 ид. ч.; за М. ИВ. В.– 21/216 ид. ч.;

1 за ХР. П. АТ.– 36/216 ид. ч.; за СТ. АТ. СТ.– 36/216 ид. ч.; за П. АТ. СТ.– 36/216 ид. ч., както и

-в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 69 ЗН от страна на М. ИВ. В. срещу ПЛ. М. АТ., за делба на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., последното при граници: ............ и улица при квоти - за ПЛ. М. АТ.– 1/4 ид. ч. и за М. ИВ. В.– 3/4 ид. ч.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор единствено от ПЛ. М. АТ., чрез адв. П.С..

В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. № 262126 от 18.03.2022 г. от страна на ПЛ. М. АТ., чрез адв. П.С., срещу Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна - в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл. 69 ЗН, по отношение на построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., Варненска област, с площ от 840 кв. м., при граници УПИ XV-318, УПИ XIV-319, УПИ V-320 и улица, като приращение към дворното място постройка - едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м. ведно с прилежащите веранда и навес, построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., последното при граници: ............ и улица между съделителите М. ИВ. В. и ПЛ. М. АТ., при следните квоти: за ПЛ. М. АТ.– ½ ид. ч. и М. ИВ. В. - ½ ид. ч.;

- в частта, с която е допуснато, на основание чл. 69 ЗН, извършването на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот - дворно място в ...., Варненска област, представляващо УПИ V-320 в кв. 54 по плана на селото, с площ от 1000 кв. м., при граници: ......., УПИ XIV-319, от две страни улици, заедно с построената в имота едноетажна кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка за между съделителите ПЛ. М. АТ., М. ИВ. В., ХР. П.

АТ., СТ. АТ. СТ. и П. АТ. СТ. при следните квоти: за ПЛ. М. АТ.– 87/216 ид. ч.; за М. ИВ. В.– 21/216 ид. ч.; за ХР. П. АТ.– 36/216 ид. ч.; за СТ. АТ. СТ.– 36/216 ид. ч.; за П. АТ. СТ.– 36/216 ид. ч.,

В законоустановения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба единствено от М. ИВ. В., чрез адв. М.С..

В производството е подадена и частна въззивна жалба с вх. № 260757 от 20.01.2022 г., от М. ИВ. В., чрез адв. М.С. срещу на Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено с Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д.

№ 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на ПЛ. М. АТ., на основание чл. 344, ал.

2

2 ГПК сумата от 88,84 лева, представляваща месечно обезщетение за лишаване от ползване на УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на ...., област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, както и сумата от 49,94 лева, представляваща месечно обезщетение от лишаване от ползване на УПИ VI – 320, кв. 54 по плана на ...., област Варна, съответно на притежаваната ид. ч. от имота, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, както и в частта, в която са отхвърлени претенциите на жалбоподателя по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ПЛ. М. АТ. за заплащане на сумата от 250 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ дворно място и изградената в него постройка, представляващ УПИ VI – 321, кв. 54 по плана на ...., съответно на притежаваната ид. ч. от имота, област Варна, както и сума в размер на 250 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ дворно място, представляващ УПИ V – 320, кв. 54 по плана на ...., съответно на притежаваната ид. ч. от имота.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната въззивна жалба, единствено от ПЛ. М. АТ., чрез адв. П.С..

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 266070 от 10.06.2022 г., депозирана от М. ИВ. В., чрез адв. М.С., срещу Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по делото.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба единствено от ПЛ. М. АТ., чрез адв. П.С..

В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 266397 от 21.06.2022 г., от ПЛ. М. АТ., чрез адв. П.С. срещу Решение № 260296 от 2.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260013 от 10.01.2022 г., постановено по делото.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещн ите страни.

I. По доклада на въззивните жалби, насрещната въззивна жалба, частната въззивна жалба и отговорите:

Във въззивна жалба с вх. № 261009 от 25.01.2022 г., депозирана от М.

3

ИВ. В., чрез адв. С. се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението в обжалваните части. Сочи, че е недопустимо с един диспозитив сградата и верандата да се допускат до делба, като с друг да се отхвърля иска за делба по отношения на този обект. За неправилен намира извода на съда, че макар и сградата да е трайно прикрепена към постройката, същата не представлява самостоятелен обект, доколкото не отговаря на изискванията за височина, за наличие на комин и самостоятелни партиди за ток и вода. Позовавайки се на схемата към допълнителната СТЕ счита, че сградата е самостоятелен обект-жилище, поради обстоятелството, че отговаря на дефиницията на пар. 5, т. 30 и чл. 40 ЗУТ. От изложеното от вещото лице намира, че се касае за незначително разминаване във височината, което не може да доведе до извод за несъществуването на сградата като отделна вещ.

Счита, че сградата следва да се допусне до делба независимо дали е жилищен обект. Позовавайки се на съдебна практика счита за ирелевантно по повод основателността на иска за делба дали сградата представлява търпим обект.

По отношение на делбените квоти излага доводи, че съгласно ППВС № 5/1972 г., построеното по време на брака представлява съпружеска имуществена общност, откъдето извежда извод, че М.В. притежава ¾ ид. ч. от сградата. Сочи, че придаваемите части към недвижимите имоти са общинска собственост, доколкото не са заплатени на общината, поради което до делбата следва да бъдат допуснати ....... с площ от 660 кв. м. и УПИ V-320 с площ от 940 кв. м.

За правилен намира извода на съда, че С.П е придобил 1/6 ид. ч. от УПИ V-320 по наследство от майка си П.П.. Оспорва извода на съда, че 5/6 ид. ч. от имота са придобити от С.П и П.П. в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото счита, че се изисква съвместен принос при придобиване на имоти по давност. Намира за недоказано наличието на съвместен принос, вкл. и от свидетелските показания, откъдето навежда доводи за допускането на делбата за този имот при квоти: П.А. – 2/6 ид. ч., М.В., Х.А., С.С. и П.С. – по 1/ 6 ид. ч.

Моли за обезсилване на решението в частта за отхвърлянето на иска за делбата на едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, построената в ....... в кв. 54 по плана на ...., евентуално за отмяната му в тази част. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и в останалите обжалвани части, като се допусне до делба едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв. м., ведно с прилежащите веранда и навес, построената в ....... с площ от 660 кв. м.

/вместо посочените 840 кв. м./ при ¾ ид. ч. за М.В. и ¼ ид. ч. за П.А., както и за допускане на делбата на УПИ V-320 с площ от 940 кв. м. /вместо посочените 1000 кв. м./ и построените в него кирпичена сграда и второстепенна стопанска постройка при 2/6 ид. ч. за П.А. и по 1/6 ид. ч. за М.В., Х.А., С.С. и П.С..

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен 4 отговор единствено от ПЛ. М. АТ., чрез адв. С.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. За правилен и съобразен със заключението на СТЕ намира извода на съда, че постройката в ....... не отговаря на изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии за височина, комин, електроснабдяване и водоснабдяване. Излага доводи за допустимост на решението, доколкото съдът се е произнесъл по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване на нов обект в делбата, а именно: жилищна сграда в ........ Сочи, че сградата представлява незаконен строеж, който не може да бъде признат за търпим, респ. подлежи на премахване и не може да бъде допуснат до делба. Излага доводи, че възникването на съпружеска имуществена общност върху придобитото изключва принципа на приращението по чл. 92 ЗС. В продължение на горното, посочва обаче, че в случаите когато построеното не представлява самостоятелен обект, е неприложимо разрешението по ППВС № 5/1972 г., като е относимо общото правило по чл. 92 ЗС. За правилен намира извода на съда, че регулационния план има пряко отчуждително действие, като заплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на отчуждаването, респ. за преминаването на собствеността. Позовавайки се на ТР № 3/1993 г., ОСГТК на ВС, счита, че дворищнорегулационният план е приложен когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотните граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ - когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части. Сочи, че регулационният план от 1931 г. е единственият, действащ и към момента.

Навежда доводи за заемането на придаваемите части, владението им за период повече от 10 години, установен и от свидетелските показания на свидетеля Д.В., както и за съвпадението на регулационните линии с имотните граници, откъдето извежда извод, че регулационният план от 1931 г. е приложен. Позовавайки се на съдебна практика намира, че дори при отпадане действието на регулацията, не възниква съсобственост.