Решение № 189 от 11.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100512498 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.09.2022г., постановено по гр.д. № 934/2021г. по описа на СРС, ГО, 169 състав, са отхвърлени предявените от В. П. Б. срещу Б. В. Б. и Б. Б. Б. в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави, нищожност поради липса на съгласие и за унищожаване поради крайна нужда при явно неизгодни условия на договор за продажба на наследство от 25.07.2019г., сключен между П. В. Б. и Б. Б. Б. с нотариална заверка на подписите и на договор за доброволна делба от 25.07.2019г., сключен между П. В. Б., Б. В. Б. и Б. Б. Б.. Със същото решение са уважени предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство от 25.07.2019г., сключен между П. В. Б. и Б. Б. Б. с нотариална заверка на подписите и на договор за доброволна делба от 25.07.2019г., сключен между П. В. Б., Б. В. Б. и Б. Б. Б..

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок 1 въззивна жалба от ответниците Б. В. Б. и Б. Б. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод, че дължимата продажна цена по договора за продажба на наследство, респективно – на паричното уравнение по договора за доброволна делба, не е била заплатена от ответника Б. Б. Б.. В процесният договор за продажба на наследство било уговорено, че продажната цена е в размер на 7 000 лева. В договора за доброволна делба страните постигнали съгласие, че ответникът Б. Б. Б. ще заплати на съделителите П. В. Б. и Б. В. Б. сумата от общо 9 900 лева, както и че съделителят П. Б. е дал съгласие дължимата му сума да бъде заплатена в брой на другия съделител, което плащане ще се сита за точно извършено спрямо него. По делото било представено платежно нареждане от 25.07.2019г., от което се установявало, че по банков път е заплатена сума в общ размер на 17 400 лева, от която 7 000 лева цена по договора за продажба на наследство, 9 900 лева - паричното уравнение по договора за доброволна делба и 500 лева – за разноски при нотариуса. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да се отхвърлят.

Въззиваемата страна В. П. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

От представеното удостоверение за наследници № 80 от 27.04.2020г., издадено от с. Казичене, Столична община, се установява, че ищецът В. П. Б. е единствен законен наследник на П. В. Б., починал на 20.04.2020г.

По делото не е спорно обстоятелството, че П. В. Б. и Б. В. Б. са законни наследници /низходящи по права линия от първа степен/ на В. С. Б., починал на 05.02.2002г. и М.И.Б., починала на 10.11.2007г. Наследодателите В. Б. и М.Б. са били съпрузи и са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти, включително поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Казичене, СО, район Панчарево, ул. ****, с площ от 1 384 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи по скица:

***,

***,

***,

***,

***, ***, и поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в село Казичене, СО, район Панчарево, целият с площ от 740 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи по скица:

***,

***,

***,

***,

***, ***. След смъртта на В. Б. останалите в наследствената маса имоти са били придобити на основание чл. 5, ал. 1 и чл.

9, ал. 1 от ЗН от неговите наследници по закон – преживяла съпруга М.Б. – 4/6 ид. части и от низходящите по права линия от първа степен /деца/ - П. Б. – 1/6 ид. част и Б. В. Б. – 1/6 ид. част.

С договор за покупко-продажба от 23.02.2007г., обективиран в нотариален акт № 31, том 1, рег. № 777, дело № 28 от 2007г. М.И.Б. е продала на своя син П. В. Б. собствените си 4/6 ид. части от следния недвижим имот:

1 228/2061 ид. части от дворно място, находящо се в гр. София, с. Казечене, ул. ****, цялото с площ от 2 061 кв.м., съставляващо УПИ XXI -194, кв. 18 по плана на с. Казичене.

С договор за продажба на наследство от 25.07.2019г., сключен с нотариална заверка на подписите рег. № 11017, том 4, № 56 на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, продавачът П. В. Б. е продал на купувача Б. Б. Б. наследството оставено му от покойните наследодатели – баща му В. С. Б., 3 починал на 05.02.2002г. и майка му М.И.Б., починала на 10.11.2007г., без посочване на неговите предмети, изцяло като съвкупност от права и задължения, за сумата от 14 000 лева, която сума купувачът ще заплати на продавача по банков път след подписване на договора /чл. 1 от договора/. В чл. 2 от процесния договор е посочено, че купувачът Б. Б. Б. се съгласява и купува от продавача гореописаното наследство като съвкупност от права и задължения за сумата от 7 000 лева, която сума купучът ще заплати на продавача по банков път след подписване на договора.

С договор за доброволна делба от 25.07.2019г., сключен с нотариална заверка на подписите рег. № 11028, том 4, № 56, на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, съсобствениците Б. В. Б., П. В. Б. и Б. Б. Б. постигнали съгласие относно прекратяване на съсобствеността върху дворно място, заснето съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казичене, СО, район Панчарево, одобрена със Заповед № РД$18-77/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, съответното със следните самостоятелни идентификатори: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Казичене, СО, район Панчарево, ул. ****, с площ от 1 384 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Казичене, СО, район Панчарево, с площ от 740 кв.м. Страните се съгласили съделителят Б. Б. Б. да придобие в дял и в изключителна собственост следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Казичене, СО, район Панчарево, ул. ****, с площ от 1 384 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи по скица: ***, ***,

***,

***,

***,

***, и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Казичене, СО, район Панчарево, целият с площ от 740 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи по скица:

***,

***,

***,

***,

***,

***. Съделителите П. В. Б. и Б. В. Б. си запазили правото на ползване върху описаните недвижими имоти, предмет на договора, безвъзмездно и до края на живота на всеки един от тях заедно и/или поотделно. В чл. 3 от договора е постигнато съгласие, че за уравнение на дяловете съделителят Б. Б. Б. поема задължение да заплати на Б. В. Б. и на П.

4

В. Б. общо сумата от 9 900 лева, платима изцяло в брой на съделителя Б. В. Б. днес при подписване на договора, за което съделителят П. В. Б. дава своето изрично съгласие и ще счита плащането за точно извършено и спрямо него.

Във въззивното производство е прието като писмено доказателство представеното от ответниците платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2019г., от което се установява, че Б. Б. Б. е заплатил в полза на Б. В. Б. сумата от 17 400 лева с посочено основание за плащане – „покупка на имоти, Казичене, ул. ****“.

Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В патримониума на ищеца като единствен законен наследник на починалия П. В. Б. е преминало имущественото право на наследодателя да иска разваляне на сключените от него приживе разпоредителни сделки поради неизпълнение на поетите от насрещната страна договорни задължения.

Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗД принадлежи на страна по него и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна, за което последният носи отговорност. Елементите от фактическия състав на приложимата правна норма са: валидно сключен договор, неизпълнение от страна на длъжника, вина на длъжника за неизпълнението, даване на подходящ срок за изпълнение 5 с писмено предупреждение.

По иск за разваляне на договор за договора поради неизпълнение ищецът следва да установи само наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора. Ответникът носи доказателствената тежест да установи изпълнение на поетото по договора задължение при условията на пълно и главно доказване. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.

По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство от 25.07.2019г.:

Не се спори по наличието на валидно сключен между страните договор за продажба на наследство от 25.07.2019г. Ответникът е релевирал възражения срещу основателността на исковата претенция по доводи, че уговорената парична престация е била заплатена в полза на наследодателя на ищеца по банков път на 25.07.2019г. За установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане за кредитен превод, от което се установява извършен банков превод от Б. Б. Б. в полза на трето за процесното правоотношение лице – Б. В. Б.. Получателят на сумата не е страна по договора за продажба на наследство и не е кредитор по уговореното парично вземане, поради което не може да се приеме за основателно твърдението на ответника, че плащането има погасителен ефект. Както бе посочено изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора – в случая на наследодателя на ищеца или на овластено от него лице. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че Б. В. Б. е имал качеството на овластено от П. Б. лице, което да приеме плащането на уговорената цена по договора за продажба на наследство. Други доказателства, че ответникът Б. Б. Б. е изпълнил поетото по договора задължение за парична престация, не са ангажирани. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и предвид процесуалното бездействие на ответника се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема, че ответникът Б. Б. Б. не е изпълнил поетото с договора задължение за заплащане на уговорената продажна цена, т.е. той е неизправна страна.