Решение № 1337 от 28.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Варна , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500348 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 16 от 03.02.2021г. по гр.д. № 1637/2020г. на ВКС, I ГО е обезсилено Решение № 1546 от 20.12.2019г. по в.гр.д. № 1634/2019г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 109 от ЗС.

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на М. П. АТ. срещу Решение № 2552 от 07.06.2019г. по гр.д. № 12546/2017г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС въззивницата е осъдена да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението – тоалетна по КП от 1965г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: ***.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон. Изложени са доводи, че съдът не е бил сезиран с иск за премахване на стоманени греди под помещението баня и тоалетна, както и на допълнителните СМР, поР. което съдът се е произнесъл по непредявен иск и се е произнесъл свръх петитум. Предявеният иск е за преустановяване незаконното ползване на 1 баня и тоалетна и за премахването им, тъй като с тези свои действия въззивницата им пречи да упражняват спокойно правото на собственост върху собствения на въззиваемите жилищен имот. Решението е постановено при неправилен и избирателен анализ на събраните по делото доказателства. Твърдяното право на собственост на ищците на частта от имота, върху която попадат процесните баня и тоалетна е оспорено и не е доказано по делото; ищците изграждайки допълнителни стая и тоалетна сами нарушили конструкцията на сградата, което не е съобразено от районния съд; съдът не е съобразил и документите за собственост – НА № 162/1981г. и Договор за доброволна делба от 1957г., от които е видно, че клозета е съществувал още към 1957г. и се е намирал на първия етаж, а не в склада от партера, както твърдят ищците и че въззивницата не е изграждала нов тоалет в жилището си. Последното се установява, както от събраните по делото гласни доказателства, така и от документите, издадени от компетентните органи при район „Одесос“, както и от Виза за проектиране, издадена от гл. архитект на ОНС, а именно, че е налице възстановяване на съществуващия санитарен възел по предложения от кметството вариант 1. Така изграденият санитарен възел над входно антре не противоречи на нормативната уредба, не са констатирани следи от течове, поР. което не е установено и твърдяното неправомерно действие, препятстващо упражняването на правото на собственост на ищците върху процесния имот в пълен обем. Санитарният възел е търпим обект и по начин на изпълнение не противоречи на нормативната уредба съобразно становище на гл. архитект на района.

Стоманените греди са съществували още при построяването на къщата или при пристрояването и надстрояването, което е станало преди 1965г. От експертните заключения е установено, че конфигурацията и очертанията на сгР.те отговарят на КП от 1965г., т.е. преди придобиването на имота от страните по делото. Наред с това, постановеният диспозитив в решението е неизпълним, доколкото липсва индивидуализация на СМР-та, които следва да се премахнат от въззивницата. Искане в този смисъл също не е предявено пред ВРС, като искането е било за премахване на баня и тоалетна, които са изградени незаконно, което не е установено по делото. Единствените действия, предприети от ответницата се изразяват във възстановяване на старата тоалетна /от азиатски в европейски тип/ и промяна местоположението на вратата на тоалетната. Тези действия не са неправомерни и по никакъв начин не нарушават правото на собственост на ищците.

Изграждането на тоалетната преди 1965г. предхожда придобиването на права от страните по отношение на спорния имот и не е извършено от въззивницата. Тази тоалетна не нарушава конструкцията на сградата, а устойчивостта на сградата е компрометирана от това, че щурцовете на ищците са с неправилно сечение и сами следва да ги сменят. От друга страна конструкцията е компрометирана от преминалата експлоатационна годност на сградата. С оглед всичко изложено отправила искане за обезсилване, респ. за отмяна на решението в обжалваната част.

Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни Н. В. Д. и В. Г. Р..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата поддържа изразените позиция по спора, а въззиваемите оспорват доводите в жалбата. Всяка от 2 страните претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Г. Р. и Н. В. Д. срещу М. П. АТ. осъдителни искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови незаконното ползване на баня и тоалетна, изградени в тераса на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в ***, представляваща обща част, както и да премахне същите, доколкото с тези действия пречи на ищците да упражняват спокойно правото си на собственост върху собственото им жилище, находящо се на първи етаж в сградата.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 66/1968г. ищците придобили и живеят в първи етаж от къща, находяща се в ***. На втория етаж на къщата живее ответницата, като наследник на П. И. А.. Към момента на придобиване на имота, същия представлявал стара жилищна сграда, построена през 1935г., сервизните помещения на която – тоалетни и бани, както и складовите помещения се намирали в двора на къщата, отделно от жилищната част. Двата етажа на сградата са разделени от гредоред, който е таван на жилището на първи етаж и същевременно под на жилището на втори етаж. От началото на 80-ти години на миналия век първоначално П. А., а след това и наследниците му започнали да преустройват жилището си, като извършвали ремонти и строителство, без за това да искат съгласието на ищците. На втория етаж на сградата са изградени нови сервизни помещения – тоалетна и баня. Те се разполагат частично над спалнята в жилището на първи етаж и частично над коридора в него. При изграждането на тези мокри помещения заемащи и общи части на сградата – обща тераса, намираща се на втори етаж, е излята масивна бетонна плоча над стария гредоред. Върху плочата е изградена масивна тухлена тоалетна, обслужваща жилището на ответницата. В резултат на това незаконно строителство цялата конструкция на сградата се е натоварила недопустимо. Гредореда започнал да поддава, като е налице видимо провисване в определени части и обрушване на тавана на спалнята на ищците. Това довело до невъзможност да се отварят и затварят прозорците на спалнята им.

В резултат на некачествено и недопустимо в конструктивно отношение строителство от 1985г. до настоящия момент, жилището им било многократно наводнявано. Вследствие неоснователните действия на ответницата, ищците периодично харчат по няколко хиляди лева за ремонти и измазване на жилището, в което живеят. При изграждане на новата тоалетна е неправомерно завзета съсобствена част от имота – част от външна тераса; за изграждането й не е имало одобрени работни проекти и не е издавано разрешение за строеж.

Контролните органи отказват намеса поР. наличие на издадено от гл. архитект на Район „Приморски“ удостоверение за търпимост на обекта. Ето защо отправили искане за положително произнасяне по предявените искове.

3

В отговор на исковата молба, ответницата оспорила исковете по основание. Навела твърдения, че банята и тоалетната се намират изцяло на първи етаж и не засягат по никакъв начин имота на ищците. Банята и тоалетната се намират над частта от партерния етаж, която е собственост на друг собственик – К.. Посочила, че първоначално къщата е закупена от Д., К. и П. А.и по силата на сделка по НА № 43/1943г. Към този момент тя представлявала колбасарска работилница на партерния етаж с дюкян, складове, пушница, изби и всички прилежащи помещения и първи жилищен етаж. В годините след 1957г. колбасарската работилница, избите и пушницата и част от складовите помещения се преобразували в жилищни. Двуетажната част е на гредоред между двата етажа, като пода на горния етаж не е разположен върху гредореда на тавана на долния етаж. През 1957г. с договор за доброволна делба, съсобствениците поделили имота, разделяйки го на три дяла, както следва: Д. А. получил партерен етаж; К. А. – първи етаж, а П. А. – две стаи от първи етаж. К. А. продал собствения си дял на П. К. и М. С. с договор по НА № 6/1957г. Д. А. продал част от собствения си дял на Е. В. с договор по НА № 52/1961г., която от своя страна продала на Г. и Н. Д. своята част от къщата със сделка по НА № 66/1968г. Видно от акта, ищцата заедно със съпруга си са придобили собствеността върху покрит вход, входно антре, две стаи, изба и ползване на тоалет. През 1969г. Д. А. продал на Ц. Г. и Р. Н. останалата част от своя дял, включваща и тоалет, а през 1981г. П. А. дарил на ответницата наследствения си имот – целия дял на П. А. с договора по НА № 162/1981г. На основание договора по НА № 162/1981г. ответницата притежава 1/3 ид.ч. от дворното място, заедно с две стаи на първия етаж, клозет /процесния тоалет/ и склад на партера и стаята до склада от паянтовата постройка. Извършения от нея ремонт през 90-те години се изразява във възстановяване на тоалета, намиращ се на нейния етаж, като същият е бил азиатски тип и с вход откъм откритата тераса. Този тоалет е бил в имота още, когато баба й П. А. е придобила частта от имота през 1957г. с извършената доброволна делба. При ремонта на тоалета е затворен входа откъм терасата и е отворен вход откъм жилището на ответницата, като е използвана изцяло съществуващата вертикална канализация за свързването на тоалетна чиния и отточна тръба на мивка в тоалета. Това възстановяване е извършено по указан от компетентните органи начин, които са дали три варианта за изпълнение и полагане на замазка с арматура на пода, поставени са фаянс и теракота. Сервизното помещение е едно, не е ново, съществувало е още към 1950г., а е само възстановено и осъвременено, като се намира над входното антре и не е над спалнята на ищците. Помещението е общо баня и тоалет и е възстановено въз основа на виза за проектиране от кметство Одесос от 27.07.1990г. за тоалет на втори етаж над антрето на първи етаж на мястото на съществуващия и премахнат такъв, при използване на съществуващата канализация. Терасата не е обща, тъй като е на втория етаж, където достъп има само ответницата. Възстановяването на стария тоалет по никакъв начин не е натоварило гредореда и не може да го натовари, тъй като под стария тоалет няма гредоред и между течовете в помещенията на ищците и извършеното възстановяване на тоалета не е налице причинно-следствена връзка. Къщата е стара, изградена през 1943г., поР. което е овехтяла и амортизирана. Освен това над спалнята на ищците е само тераса, а тоалета на ответницата, коридора и кухнята й са над коридора и банята на ищците. Ответницата не 4 живее в имота, поР. което доводите за наводняване на жилището на ищците са неоснователни. Отправила искане поР. това за постановяване на решение, с което исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.