Решение № 1954 от 01.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20251100503035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по 2 бр. жалби на длъжника П. С. К. срещу постановление от 09.10.2024 г. и постановление от 20.09.2024 г. по изпълнително дело № 20238440403029 по описа на ЧСИ С.Я., с които са наложени глоби на лицето, с първото в размер на 150 лева и с второто в размер на 100 лева, поради неизпълнение на режима на лични отношения и непредаване на детето А.Н.Н..

В подадената жалба срещу постановлението от 09.10.2024 г. жалбоподателят твърди, че обстоятелствата, при които й е наложена глобата са недоказани и че не е извършвала нарушения. Посочва, че не е възпрепятствала възможността на бащата да вижда детето в процесния период и не е нарушила режима на контакти на бащата с детето, което не е било предадено поради наличие на обективни причини за посочените дати. Твърди, че според подписаното между страните споразумение в четни години на Великден детето трябва да е при майката, като през 2024 г. Великден е на 5 май и съвпада с датите 01.05-06.05.2024 г. и детето е трябвало да е при майката. Поддържа, че за всяка дата за спазване на режима на лични отношения съответният ЧСИ е длъжен да изпрати отделно съобщение. В случая съобщение изх. № 19871 от 05.04.2024 г. е било изпратено на П. К. за четири дати. Твърди, че искането от страна на бащата за налагане на глоба представлява злоупотреба с право от страна на взискателя, който е воден единствено от изключително негативното си отношение към П. К. като майка на детето и цели не само да я злепостави, но и да я постави в икономически неизгодна позиция под постоянна заплаха от налагане на глоба, единствено на базата на неоснователните му твърдения. Посочва, че не е спазена процедурата по установяване на твърдяното нарушение от страна на ЧСИ С.Я.. Твърди, че не е налице виновно поведение на П. К., което да обосновава налагането на глоба. Счита, че санкцията по чл. 528, ал. 5 ГПК се налага при неизпълнение на задължението по ал. 2 за отговор на 1 поканата, като при непредаване не се налага санкция, а се търси съдействие на социални служби или други способи, които няма да навредят на психиката на детето. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното постановление, с което й е наложена глоба в размер на 150 лева.

В подадената жалба срещу постановлението от 20.09.2024 г. жалбоподателят твърди, че обстоятелствата, при които й е наложена глобата са недоказани и че не е извършвала нарушения. Посочва, че не е възпрепятствала възможността на бащата да вижда детето в процесния период и не е нарушила режима на контакти на бащата с детето, което не е било предадено поради наличие на обективни причини за посочените дати. Посочва, че след получаване на съобщението на 26.02.2024 г., с което са определение дати за предаване на детето, не получила никаква комуникация от бащата до самата дата 05.04.2024 г., когато получила вайбър съобщение от него на същия ден 05.04.2024 г., че иска да вземе А. от София вечерта. Твърди, че на въпросната дата тя и детето били провинцията, където късно вечерта бащата на детето идвал до вилата и викал да излезе. Разбрала, че на същия ден вечерта към 21.00 часа взискателят пуснал сигнал срещу нея в Рила. Тя предположила, че целта му била да я плаши, поради което пуснала насрещен сигнал в РПУ Рила, че Н. упражнява психически тормоз върху нея. Твърди, че за всяка дата за спазване на режим на лични отношения съответният ЧСИ е длъжен да изпрати отделно съобщение, като в случая съобщение изх. № 10533/21.02.2024 г. е било изпратено на П. К. за три дати. Счита, че искането на бащата за налагане на глоби представлява злоупотреба с право. Твърди, че е спазена процедурата по установяване на нарушението от страна на съдебния изпълнител и че не налице виновно поведение на К. К., което да обосновава налагането на глоба. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното постановление, с което й е наложена глоба в размер на 100 лева.

Взискателят Н. Н. оспорва изложеното в жалбите.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ С.Я. счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваните действия, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу 2 бр. постановления на ЧСИ С.Я. – от 09.10.2024 г. и от 20.09.2024 г., с които по искане на взискателя са наложени глоби на длъжника, поради неизпълнение на режима на лични отношения и непредаване на дете.

Жалбите имат допустим предмет на разглеждане. По отношение на жалбата срещу постановлението от 09.10.2024 г. има категорични данни, че е подадена в двуседмичен срок от уведомяването на длъжника, а по отношение на жалбата срещу постановлението от 20.09.2024 г., доколкото не се установява от приложените документи кога точно е узнал длъжника за нея, съдът счита, че и тя е подадена в срок. Ето защо жалбите са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Изпълнителното дело № 20238440403029 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на взискателя Н. А.Н., в качеството му на баща на А.Н.Н. за привеждане в 2 изпълнение на приложения към молбата изпълнителен лист, издаден на 15.09.2023 г. по гр.д.

№ 58517/2017 г. на СРС, 117 състав, с който е определено, че Н. А.Н. има право да вижда детето си А., в присъствието на майката П. С. К., до 5 г. възраст, а след това – да го взема /и задължение да го връща на майката/, както следва: в четни години – от 10 до 20 ч. в периодите 07.11-12.11; 30.12-04.01; 01.05-06.05 и 14.08-19.08, а в нечетни години – от 10 до 20 ч. в периодите 19.12-26.12; 28.02-05.03; 14.08-19.08 и от Велики Четвъртък до неделя /Великден/, както и всеки първи уикенд от месеца от петък в 20 ч. до неделя в 20 ч.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба, ако длъжникът не изпъни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.

Разпоредбата на чл. 528 ГПК е приложима винаги, когато се изпълнява определения от съда режим на лични отношения на бащата Н. Н., на когото не са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето А. Н..

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. В мотивите към цитираната точка е прието, че приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано в ал. 1 на разпоредбата. Същото се отнася и до изпълнение на задължение за предаване на дете и за такова за последващо връщане на детето. Затова по този ред се изпълняват всички задължения за предаване на дете, включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични отношения с детето. Предвид изложеното неоснователни са доводите в жалбите, че санкцията по чл. 528, ал. 5 ГПК се налага само при неизпълнение на задължението по ал. 2 за отговор на поканата.

Следователно съдебният изпълнител има право да налага глоба при констатирано неизпълнение от страна на длъжника на определения от съда режим на лични отношения между детето и родителя.

Видно е, че майката П. К. е получила на 14.10.2023 г. покана за доброволно предаване на детето, с която лично е уведомена за всички дати, на които бащата Н. Н. има право да взема детето си А. и да го връща на майката.

Установява се, че с разпореждане от 05.04.2024 г. са насрочени нови дати за предаване на детето, включително и за периода 01.05.2024 г. до 06.05.2024 г., което е относимо към жалбата срещу постановлението от 09.10.2024 г. Със съобщение от 21.02.2024 г. длъжникът е уведомен за три дати, включително 05.04.2024 г., в които следва да предаде детето на бащата, което е относимо към жалбата срещу постановлението от 20.09.2024 г.

При тези данни съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че длъжникът П.

К. не е била уведомена за задължението си за предаване на детето на бащата на процесните дати. Следва да се посочи, че датите, на които трябва да се предава детето на бащата са конкретизирани и в самия изпълнителен лист, който безспорно е известен на майката.

В конкретния случай както за датите 01.05.-06.05.2024 г., така и за 05.04.2024 г. майката П. К. не е осигурила предаване на детето, като за датата 05.04.2024 г. го е извела извън гр. София, а за датите 01.05.-06.05.2024 г. отново не е уведомила бащата, че няма да изпълни определения режим.

Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбите, че искането от страна бащата за налагане на глоби представлява злоупотреба с право и цели единствено да злепостави майката. От данните по изпълнителното дело е видно, че това не са първите дати, на които 3 длъжникът не изпълнява определения режим за лични срещи на бащата на детето.

Същевременно бащата изявява желание за провеждане на срещи, като сезира и компетентните институции в лицето на Агенция за социално подпомагане за оказване на съдействие.

Неоснователни са доводите в жалбата, че нарушенията не са доказани. Затова, че детето не е било на адреса на 05.04.2024 г., откъдето е трябвало да се вземе от бащата свидетелстват изготвените протоколи от органите на полицията – РПУ Рила, в които е констатирано, че бащата е отишъл на мястото, извън гр. София, където е било заведено детето от майката. По отношение датите 01.05-06.05.2024 г. се установява готовност от бащата да вземе детето и неизпълнение от страна на майката, което се констатира и от приложената кореспонденция между страните. Не са посочени от страна на майката за процесните дати основателни причини, поради което не може да осигури изпълнението на задължението си за предаване на детето. Ето защо е имало основание да бъде санкционирана от страна на частния съдебен изпълнител по искане на взискателя.

Размерите на глобите 100 лева и съответно 150 лева са в рамките на предвиденото в чл. 527, ал. 3 ГПК и при съобразяване обстоятелството, че нарушаване на режима не е еднократно действие от страна на длъжника.

Предвид изложеното и установеното неспазване на задължението на майката да предаде детето на бащата на процесните дати, за които са издадени обжалваните постановления, изготвени от ЧСИ С.Я. на 09.10.2024 г. и на 20.09.2024 г., с които са наложени глоби на майката, съдът намира, че не се доказа незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, поради което жалбите следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от длъжника П. С. К. 2 бр. жалби срещу постановление от 09.10.2024 г. и постановление от 20.09.2024 г. по изпълнително дело № 20238440403029 по описа на ЧСИ С.Я., с които са наложени глоби на П. С. К., с постановлението от 09.10.2024 г. в размер на 150 лева и с постановлението от 20.09.2024 г. в размер на 100 лева, поради неизпълнение на режима на лични отношения и непредаване на детето А.Н.Н. на бащата Н. Н..