Решение № 1034 от 13.11.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1470/2025
- Вид
- Решение № 1034
- Подписан
- 13.11.2025
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- Чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1034 гр. Перник, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101470 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. К.. Ищецът твърди, че с ответника – Й. П. И. са съжителствали около три години и половина – до началото на 2023 г., от което съжителство е родено детето им – З. Й. П. на ********** Бил направен опит отново да заживеят заедно в периода м. февруари – м. март 2025 г., но същият се оказал несполучлив и от края на м. март 2025 г. са окончателно разделени.
Твърди, че от този момент полага грижи за детето, подпомагана единствено от майка си, като осигурява всичко необходимо за дъщеря си.
Твърди, че ответникът не полага грижи за детето, не плаща издръжка, с изключение на 300 лева за дрехи и 100 лева за детска градина, дадени в рамките на две години преди исковата молба. Твърди, че детето редовно комуникира с ответника през уикендите, както и чрез средства за отдалечена комуникация, който не се ограничават от нея.
Твърди, че при комуникацията с бащата детето е настройвано срещу нея, че в тези периоди не желае да комуникира с нея, а след като се върне е объркана и обяснява какво е говорил бащата срещу нея.
Твърди, че по време на съжителстването им от ****************** са живеели на квартира, в който период ответникът е заявявал, че заплаща всички режийни разноски, но това не било сторено. След прекратяване на наемното правоотношение установила, че има задължения за 3946,52 лева за режийни разноски, които тя сега заплаща разсрочено на наемодателя.
Твърди, че ответникът е избухлив, което станало причина за депозирана на молба по ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № 4782/2023 г. по описа на Районен съд Перник, завършило с издаването на заповед за защита.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да присъди упражняването на родителските права, да се определи местоживеенето на детето при нея, да се определи режим на лични отношения с бащата (предлагайки конкретен 1 такъв), както и ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400,00 лева месечно за от депозиране на исковата молба, платима на 1-во число от месеца, за който се дължи, до отпадане на това задължение, ведно със законна лихва за забава, както и ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минал период – от 15.04.2024 г. до 15.04.2025 г.) в общ размер на 4800,00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава изложеното относно периода на съжителстване и раждането на детето.
Твърди, че причината за раздялата е поведението на ищцата, което определя като ****** ****************** и с поведение, което с****** детето – ******************.
Твърди, че по време на съжителстването им е поел изцяло финансовите задължения, вкл. комуналните разходи. Към настоящият момент полагал грижи да детето от петък до неделя всяка седмица като я води на детска градина в дните, които е при него, като в този период осигурява всичко необходимо и заплаща разходите за това. Оспорва да е проявявал агресия спрямо детето, както и поведението пред него да е било непристойно.
Твърди, че винаги е желаел доброволно да се уредят въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на детето и с поведението си не е станал причина за предявяване на иска.
Оспорва исковете за издръжка за минал и бъдещ период с твърдението, че детето пребивава по равно време при всеки един от родителите си.
Твърди, че разполага с постоянен доход и полага труд в нормирано работно време. Твърди, е се грижи за детето, осигурява му занимания – води го на ******.
Полага грижи за здравето му – водил го е на зъболекар.
Твърди, че самото дете желае да живее с него, което ищцата приемала като настройване срещу нея.
Твърди, че ищцата работи като ****************** – основно ******, а денем спи. Твърди, че когато работи и през седмицата не може да стане и заведе детето на детска градина. Твърди, че доходите не са постоянни, че жилището и е малко и непригодено за отглеждане на дете, че има финансови задължения, обусловили избора на професия.
С оглед да изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като в условията на евентуалност ако те бъдат уважени предлага конкретени мерки.
Оспорва по размер иска за издръжка за бъдещо време. Оспорва по основание и размер иска за издръжка за минал период.
Предявява своя претенция като моли съда (която молба е определена като насрещен иск) да постанови решение, с което родителските права да му бъдат присъдени, да се определи местоживеенето на детето при него, да се определи режим на лични контакти с майката (предлагайки конкретен такъв).
Желае да има право да определя детската градина на детето, майката да указва съдействие при издаване на задграничен паспорт и да пазят благоприличен тон в комуникацията си, по начин да не вредят на детето, които искания са извън предмета на настоящата спорната съдебна администрация и са мислими единствено ако между страните не е налице спор между родителите
Депозиран е отговор, с който твърденията на ответника относно родителския капацитет на майката е оспорен се отричат. Твърди се, че ответникът е указвал системно домашно насилие.
2
В съдебно заседание страните се явяват и се представляват. Поддържат изложените тези.
Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че детето З. Й. П. е родено от съвместното съжителство на страните по делото, че детето към настоящия момент (след 2023 г.) живее с майката, като всяка седмица за дните от петък до неделя вкл. пребивава при бащата с преспиване.
За целите на настоящото производство е изготвен социален доклад от 16.10.2025 г., като в него е посочено, че към датата на изготвянето му грижи за детето се полагат от майката, но то гостува всяка седмица с преспиване при бащата, поради което се заключава, че и двамата родители участват пълноценно във възпитанието на детето.
На срещата е констатирана силна емоционална връзка с майката, като детето е споделило, че се чувства добре и с двамата родители. Установено е, че битовите условия са на добро ниво и двамата родители. Ищцата живее със своята майка в общинско жилище и към настоящия момент спи с детето на едно легло, но бил закупен детски креват, който предстои да се сглоби. За детето било осигурено лично пространство и разполагало с всичко, от което има нужда според неговата възраст.
Жилището на бащата е собственост на неговата баба, като предстояло да му бъде дарено. Извършва се ремонт, като отново се сочи, че за детето е осигурено всичко необходимо. Майката е трудово ангажирана като ****************** и предимно работи петък и събота през нощта, когато детето е при бащата. Той от своя страна заема длъжност ******************, като е декларирал, че няма строго определено работно време. И двамата родители се осигурени на нисък доход. Всеки един от родителите разчита на свои роднини в отглеждането на детето. ДСП заключава, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители и няма данни за нарушение в психо-емоционалното състояние.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Св. Н. М.
(******) е поддържала, че тя и майката се грижат за детето. Категорична е, че всеки път когато детето се върне от срещите с бащата е гладна, неизкъпана, че се държи агресивно и арогантно като обижда свидетелката. Възприела е от детето, че това държани е стимулирано от бащата. Свидетелства за агресивно прояви на ответника спрямо майката, като по едно от тези деяния е образувано дело и е постановено решение по ЗЗДН срещу ответника. Излага конкретни възприятия относно случай, когато е носена храна на детето и сестра му (****** на ответника), докато те са били в апартамента на бащата в присъствието на майка му, както и когато той проявил агресия, ******, за което било образувано и дело по ЗЗДН. Описва разходите, необходими месечно за детето, като счита, че са около 500,00 лева на месец.
На въпроси на другата страна отговаря, че страните са правили няколко опита след настъпили раздели да заживеят отново заедно, но са били неуспешни. Знае, че докато са били разделени страните са имали други партньори. Наясно е с графика на детето, кога е заведено на детска градина и кой го взема от там, както и че детето ходи с баща си в МОЛ и на фитнес. Знае е също, че детето е в добри отношения със сестра си (другото дете на ответника).
Св. Д. Г.- С. споделя за случка, когато ответникът е проявил агресия спрямо ищцата. Заявява, че сравнително регулярно се среща с нея и са заедно със своите деца.
Обичайно детето било спокойно, но е забелязала, че има случаи когато детето е „ ******************, след като то е било при баща си.
3
Св. К. Й. (******************), споделя че има наблюдения върху детето и ответника почти всеки уикенд, тъй като тогава всички се събират в общия им имот на село. Пресъздава възприятията си относно заниманията на децата, грижите които ответника полага за тях и заниманията, които им осигурява, като цялото време, в което детето е при него се посвещава на него. Възприела случаи когато ищцата е звъняла на детето, то не е искало да разговаря с нея, но ответникът му е казал, че следва да отговори. Не е възприела обиди от детето към майката на ищцата. Твърди, че ответникът винаги е полагал грижи за детето и ищцата когато са били заедно, вкл. е направил ремонт в апартамента, в който живеят сега.
Св. А. С. е заявил, че познава страните от няколко години, като за кратък период (******************) е бил в ****** отношения с ищцата. Наблюденията му са, че ищцата на момент е била избухлива, заядлива дори избухлива. Твърди, че контакт с детето не е имал и е избягвал такъв, но го е виждал когато е с ответника и то е било усмихнато и щастливо, а в момент когато е предавано на майката е било намусено.
Съдът след като прецени показанията на свидетелите, вкл. и на тези от тях, попадащи сред лицата по чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло, доколкото същите са житейски логични, последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления и изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по отношение условията на отглеждане на детето, промяната в неговото поведение.
Същевременно те не носят обуславящи за спора доказателства. От тях се установява предимно, че между страните е налице спор – което е и предмета на настоящото производство. Установява се също, че ответникът осигурява необходимото за детето любящо семейство, топлота, уют и включва детето в групови семейни занимания, които несъмнено са интересни за него.
По делото са събрани и други доказателства, вкл. за наложена мярка по ЗЗДН срещу ответника за осъществен акт на домашно насилие на ****** При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на детето.
По правилото на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.