Решение № 7105 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7105 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20251100103535 по описа за 2025 година

Ищецът Д. З. Д. излага в исковата молба, че от м. септември, 1989 г. до м. юли 2018 г. е работил в сектора за сигурност на Република България, като описва подробно професионалното си развитие от изпълнителски и ръководни длъжности до поста Председател на Държавна агенция “Разузнаване“, който заема до м. юли, 2018 г., след което е назначен за генерален консул на Република България в гр. Мюнхен, Федерална Република Германия, до края на 2023 година. Удостоен е със званието „бригаден генерал“ през 2012 г., а през 2014 и със званието „генерал-майор“. Многократно е награждаван във връзка с дейността си в МВР и Държавна агенция “Разузнаване", вкл. и с найвисокото отличие на президента на Република Италия - “Орден на звездата на Президента на Република Италия". Издадени са му сертификати за достъп до класифицирана информация на ЕС, на национално ниво и НАТО с цел изпълнение на служебните му задължения.

Заявява, че на 21.01.2020 г., с постановление на ВОП - София по ДП № 62-ПР/2019 г., е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК, за това, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - председател на Държавна агенция „Разузнаване“, в периода 14.07.2016 г. - 09.08.2016 г. умишлено нарушил служебните си задължения по Закона за защита на квалифицираната информация и правилника за прилагането му, вследствие на което на представители на чуждестранно юридическо лице, които нямали издадено потвърждение от ДАНС, била предоставена класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като е действал с цел да набави за другиго облага в размер на 91 500 евро и от това са настъпили немаловажни вреди 1 узнаване на национална класифицирана информация от представители чуждестранно дружество. За престъплението НК предвижда наказание от 1 до 8 години „лишаване от свобода" и възможност за налагане на кумулативно наказание „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност".

На 21.01.2020 г. на ищеца е определена мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 5000 лева, внесена на 29.01.2020 г. след потвърждаването й от Софийския военен съд, както и му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България", която след обжалване е отменена с определение на съда от 28.01.2020 г.

Излага, че с писмо на ВОП-София от 06.02.2020 г., адресирано до зам. министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева, е поискано тя да осигури явяването на ищеца за разпит като обвиняем на 14.02.2020 г. В изпълнение искането, от дирекция „Човешки ресурси“ на МВнР до Генералното консулство на България в Мюнхен е изпратена открита грама, с която Д. Д. е уведомен да се яви на разпит като обвиняем във ВОПСофия на посочената дата.

Заявява, че вследствие на повдигнатото му обвинение, на 24.09.2020 г. от ДАНС е отказано подновяване на достъпа до класифицирана информация на ищеца. Със заповеди от 12.05.2020 г. от НАП са назначени ревизии на ищеца и съпругата му за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г., което налага извънредни пътувания на ищеца до България за набавяне на от документи. Твърди, че данъчната ревизия засяга и 89-годишния (към този период) баща на ищеца, който също е давал обяснения пред служители на НАП. Ревизиите приключили с доклади от 25.02.2021 г. със заключение за липса на нарушения на данъчното законодателство.

Твърди, че на 01.08.2021 г. (3 дни след изтичане на максимално допустимия по НПК срок от 18 месеца), е отменена наложената му мярката за неотклонение “гаранция“.

С постановление от 28.06.2023 г. на ВОП – София, потвърдено с влязло в сила на 07.09.2023 г. решение на Софийския военен съд по ч.н.д. № 64/2023 г. от 30.08.2023 г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено с мотива, че деянието не съставлява престъпление.

Застъпва тезата, че от незаконните действия на Прокуратурата в периода от 21.01.2020 г. до 07.09.2023 г. (3 години и 7 месеца), ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени.

Воденото срещу него производство било широко отразено в медиите и станало достояние на цялата общественост, а прокуратурата изрично информирала медиите за параметрите на повдигнатото му обвинение и е дадено интервю от главния прокурор, като публикациите все още са налични в интернет. Това засегнало доброто му име и професионалната му репутация, 2 честта му на достоен гражданин и професионалист. Унизен е от призоваването му чрез МВнР, което го дискредитирало пред голям кръг от хора, в т.ч. пред министъра на външните работи, ръководството и колегите, дипломатически среди в Берлин. Привличането му като обвиняем наложило често да пътува между Мюнхен и София, което съществено възпрепятствало изпълнението на служебните му задължения, осуетило участието му в международно събитие и го подлагало на психическо напрежение и стрес. Повдигнатото обвинение довело до отказ за подновяване на достъпа му до класифицирана информация и поставило под въпрос професионалното му бъдеще като генерален консул.

Изпитвал чувство на безпокойство, тревожност, несигурност, притеснение, срам и вина заради причинените неудобства и негативни преживявания на близките си. Стресът от обвинението, както и уронения му авторитет, се отразили на здравето на ищеца, като допринесли за получения от него през м. август, 2023 г. миокарден инфаркт.

Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, които оценява на сума в размер на общо 45 376,40 лв., включваща:

- 41 000,00 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 21.01.2020 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- 3 600,00 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по повдигнатите обвинения в периода от 21.01.2020 г. до 07.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- 776,40 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 5000 лв. внесена като гаранция по наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ, подава писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер.

Счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Подчертава, че досъдебното производство е протекло в разумни срокове. Счита, че интензитетът на проведените процесуални действия срещу ищеца е нисък, спрямо него е определена една от най-леките мерки за неотклонение-парична гаранция, само веднъж е призован на разпит. Сочи, че наказателното производство е протекло в рамките на срок, по-кратък от две години и половина– от 21.01.2020 г. до 28.06.2023 г., който срок е разумен предвид фактическата и правна сложност на делото.

Оспорва твърденията на ищеца начина на призоваването му чрез 3 работодателя (което е законово предвидена процедура по НПК) да е причинило сочените негативни преживявания и вреди.

Оспорва като недоказани твърденията наложената забрана за напускане на страната да е лишила ищеца от възможността да присъства на служебни събития, както и че в резултат на повдигнатото обвинение са засегнати професионалния авторитет, престижа и репутацията му .

Оспорва здравословните проблеми на ищеца да са в причинна връзка с воденото наказателно производство, като излага доводи, че са настъпили след прекратяване на производството и са обусловени от диагностицирани преди повдигането на обвинението заболявания на ищеца.

Във връзка с медийните публикации – поддържа изразеното в практиката на ВКС становище, че медийната разгласа на повдигнатото обвинение не може еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, доколкото липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла информация за хода на наказателното производство, а от друга страна служебното положение на ищеца предполага засилен обществен и медиен интерес, както и правото на информираност на обществото и по-висока устойчивост на интервенция и навлизане в личния живот на лицата с по-високата обществена позиция.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като навежда доводи за принос на пострадалия за увреждането, а по отношение на претенцията за имуществени вреди – оспорва същата по основание и размер и евентуално – като прекомерна.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

С писмо на ВОП-София от 10.01.2020 г., адресирано до зам. министърпредседателя по правосъдната реформа и министър на вътрешните работи, е поискано да се осигури явяването на ищеца за привличане и разпит в качеството на обвиняем по дело №62-Пр/2019г. по описа на ВОП – София.

На 21.01.2020 г., с постановление на ВОП - София по ДП № 62-ПР/2019 г., ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.

282, ал. 2, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК, за това, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - председател на Държавна агенция „Разузнаване“, в периода 14.07.2016 г. - 09.08.2016 г. умишлено нарушил служебните си задължения по Закона за защита на квалифицираната информация и правилника за прилагането му, вследствие на което на представители на чуждестранно юридическо лице, които нямали издадено потвърждение от ДАНС, била предоставена класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като е действал с цел да набави за другиго облага в размер на 91 500 евро и от това са настъпили немаловажни вредни последици - узнаване на национална класифицирана информация от представители на чуждестранно дружество.

Определена е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 4

5000 лева, внесена на 29.01.2020 г. след потвърждаването й от Софийския военен съд. Марката е отменена с постановление на прокурор при ВОП – София от 01.08.2021г. Прието по делото е заявление за възстановяване на сумата по гаранцията от 09.08.2021г.

Наложена е и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България", която след обжалване е отменена с определение на съда от 28.01.2020 г.

С писмо на ВОП-София от 06.02.2020 г., адресирано до зам. министърпредседателя и министър на външните работи, е поискано осигуряване явяването на ищеца за разпит като обвиняем на 14.02.2020 г.

На 24.09.2020г. зам. – председател на ДАНС е постановил отказ за достъп до класифицирана информация с ниво „секретно“ на ищеца.

Представени са заповеди от 27.11.2020г. за възлагане на данъчна ревизия на ищеца и Мирена Иванова Д.а за периода 01.01.2015г. – 31.12.20219г.

Прието е по делото определение от 30.08.2023г. на Софийски военен съд по чнд№64/2023г. От същото се установява, че производството е образувано по жалба на защитника на обвиняемия Д. Д. срещу Постановление по ДП №СП 753/2019г. по описа на ВОП – София за прекратяване на наказателното производство, с искане съдът да измени мотивите на обжалваното постановление, като приеме, че липсват факти за извършено престъпление. С определението жалбата е оставена без уважение, като съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява, че обвиняемият е извършил деянията, но същите не са престъпление, тъй като обществената им опасност е явно незначителна. В мотивите на постановлението за прекратяване не се съдържат изрази, поставящи под съмнение неговата наказателноправна невиновност.