Решение № 2187 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2187 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20235330107127 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано п о искова молба, подадена от РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – К. (РЗИ - К.), Булстат 176030723, със седалище в ****, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на ищеца РЗИ - К. сумата от 1250,00 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца Трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. К., със застроена площ от 278,00 кв.м, находящ се в *****, за периода от 18.05.2018 г. до 18.05.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 19.05.2023 г., до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 71622 от 03.08.2023 г., се твърди, че по силата на Акт № ****. за поправка на Акт за публична държавна собственост № **** г., на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДС, на РЗИ-К. било 1 предоставено управлението на следния недвижим имот, а именно: ***** по КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-0926/22.02.2010 г. на Началника на СГКК-К., с площ 10 527 кв.м, ведно с построените в имота сгради, част от които е Трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 278 кв.м, находяща се в *****. Сочи се, че ищецът РЗИ - К. е собственик на процесния трафопост, представляващ енергийно съоръжение по смисъла на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, както и че ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползва този трафопост за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия. Между страните не бил сключен договор за заплащане на цена за ползването на процесното енергийно съоръжение, каквото задължение било предвидено в разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Поддържа се, че по смисъла на т. 23 и 22 от ДР на ЗЕ трафопостът представлява енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа, като съгласно практиката на ВКС, трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или електроразпределителното дружество, е собственост на това трето лице и на същото се дължи обезщетение съгласно по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по специална методика на КЕВР. Това било така, защото когато едно лице предоставяло собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението имало характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ. Следователно при хипотези като процесната следвало да се сключи договор между собственика и енергийното предприятие, правното основание на който било уредено в чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, а когато сградата се ползвала без такъв договор било налице неоснователно обогатяване и на собственика се дължало обезщетение, съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия. Ищецът счита, че доколкото ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползвало собствения на ищеца обект – трафопост с площ от 40,49 кв.м, находящ се в Административна сграда с идентификатор *****, без да е налице сключен договор между страните, на 2 основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, то е налице неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на обеднелия ищец.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Искът по чл. 59 от ЗЗД бил недопустим, тъй като ищецът не разполагал с правен интерес за неговото предявяване, предвид наличието на друг ред за защита – по административен ред на основание чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. По същество се оспорва правото на собственост на ищеца върху помещение с площ от 40,49 кв.м, представляващо част от административна сграда с идентификатор *****, в което се твърди да се намира процесния трафопост.

Изтъква се, че сградата, съгласно представените писмени доказателства, представлявала публична държавна собственост и като такава била изключена от гражданския оборот съгласно разпоредбата на чл. 7, ал 1 от ЗДС, като същата можела да бъде предадена единствено за управление на РЗИ-К., но не и да се прехвърли собствеността върху нея, по арг. от чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС. Посочва се, че съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС ищецът имал право да владее, ползва и поддържа, но не и да събира плодовете и приходите от сградата с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, според която плодовете и приходите са частна собственост на държавата. Задължителна предпоставка за уважаване на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ била ищецът да е собственик на вещта, какъвто в случая същият не бил. Оспорва се твърдението, че с представените актове за държавна собственост на РЗИ - К. било предоставено право на управление върху помещение с площ от 40,49 кв.м, представляващо част от административна сграда с идентификатор *****, тъй като липсвало решение на Министерски съвет в този смисъл. Последното водело до извод за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. В отговора се развиват и подробни съображения, аргументирани с легалните дефиниции в § 1 , т. 19, т. 23, т. 32 и т. 41 от ДР на ЗЕ, съответно за понятията електрическа уредба, енергиен обект, материален ресурс и площадков енергиен обект, като е цитирана и съдебна практика, вкл. се проследяват и част от законодателните 3 изменения в областта енергийната политика в страна, от които съображения ответникът извежда извод, че процесното помещение от 40,49 кв.м не било собствено на ищеца, нито дори представлявало държавна собственост, а било собствено на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на „НЕК“ ЕАД и като дружество, разполагащо с лицензия за извършване на дейност по електроразпределение. В тази насока се излагат фактически твърдения относно етапите на преобразуване на „НЕК“ ЕАД в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като се изтъква и че именно ответното дружество стопанисвало процесния обект като собствен материален актив.

Излагат се аргументи и за неотносимост на цитираната от ищеца съдебна практика към настоящия казус. Изтъква се, че ищецът не бил извършвал и разходи по обслужване на помещението, което била една от базите, които се вземат предвид при изчисляването на обезщетението по методиката на КЕВР по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, като липсата на сторени разходи било основание за отхвърляне на иска, поради отсъствие на предпоставки за формиране и изчисляване на претендираното обезщетение.

По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът РЗИ - К. се представлява от ***** от САК, който излага доводи за основателност на предявения иск и моли за уважаването му.

В открито съдебно заседание ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД се представлява от юрк. К. Н., който излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

С протоколно определение от 08.04.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 639,11 евро (превалутирани 1250,00 лв.) на 3755,94 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

4

От представените по делото Акт за публична държавна собственост № **** г., поправен на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДС с Акт № ***** г., се установява, че Поземлен имот с идентификатор *****, ведно с построените в него десет сгради, една от които е административна сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 278,00 кв.м, на два етажа, МК – монолитна, построена през 1963 г., състояща се от: първи етаж – зала, склад, три броя гаражи, четири броя складови помещения и магазин със склад и втори етаж – 15 броя помещения, стая за отдих и два санитарни възела, е актуван като публична държавна собственост. Видно от посоченото в цитираните АДС, поземлен имот с идентификатор *****, ведно с построените в него сгради, е предоставен за управление на ищеца РЗИ – К. В процесните АДС обаче не е посочено решение на Министерския съвет, с което управлението на поземления имот, ведно със сградите и съоръженията в него, да е предоставено на ищеца РЗИ – К.

От представеното извлечение от баланса на ответното електроразпределително дружество се установява, че в същия като дълготраен материален актив е заведен такъв с номер ***** – ТПО 33 Енерго Кърджали, считано от 01.12.1974 г.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответното дружество

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е ползвало процесния трафопост през исковия период от 18.05.2018 г. до 18.05.2023 г.

Страните не спорят, че ответното дружество притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице Б. К. – Х. се установява, че площта на спорното помещение, намиращо се в северната част на сграда с идентификатор ***** и посочена в архитектурното заснемане, представено от ищеца, е 40,49 кв.м, както и че има самостоятелно функционално предназначение трансформаторен пост (ТП) със съответните съоръжения. Вещото лице е посочило, че по данни от Акт за публична държавна собственост № ***** за поправка на Акт за публична държавна собственост № ****** г. сградата е построена през 1963 г. с монолитна конструкция на два етажа и със сигурност 5 е била въведена в експлоатация по действалата тогава нормативна уредба.

Сградата с идентификатор ***** при построяването й през 1963 г. е била държавна собственост. Ползвателите й също са били държавна собственост. В конкретния случай със сигурност е било изпълнено захранването с електроенергия, както е било предвидено по проекта при построяването на сградата през 1963 г. Електропреносната мрежа и всички сгради и съоръжения, свързани с това, са били държавна собственост.

Видно от заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза от вещото лице З. Р., пазарната стойност на процесния трафопост в лева без ДДС за процесните периоди е, както следва: за 2018 г. – 7993,00 лв., за 2019 г. – 8419,00 лв., за 2020 г. – 9009,00 лв., за 2021 г. – 9618,00 лв., за 2022 г. – 10195,00 лв., за 2023 г. – 10912 лв. Балансовата стойност на помещението с площ от 40,49 кв.м в лева без ДДС към 18.05 е, както следва: за 2017 г. – 47416,87 лв., за 2018 г. – 21594,48 лв., за 2019 г. – 21216,78 лв., за 2020 г. – 20971,52 лв., за 2021 г. – 20726,27 лв., за 2022 г. – 20453,91 лв., за 2023 г. – 19783,81 лв.