Определение № 156 от 13.06.2018, Окръжен съд - Шумен

О П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 156/ гр. Шумен,

13.06.2018 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София Радославова

Членове: 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар:........................

Прокурор: ............................... като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВЧНД № 197 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството на чл. 243, ал.6 и следващите от НПК.

С определение № 121 от 16.05.2018 година постановено по ЧНД № 171/2018 година Новопазарският районен съд е оставил без уважение жалбата на С.И.Р., ЕГН – ********** ***, с която се иска да бъде изменено постановление на НПРП от 20.04.2018 год. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 345/2014 по описа на РУ гр. Нови пазар, ПП № 523/2014 по описа на НПРП, като се измени основанието за прекратяване на наказателното производство.

От това определение останал недоволен жалбоподателя С.И.Р.. В жалбата се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като районния съд не е обсъдил доводите изложени от него. Освен това излага доводи, че дори и да не е основателно неговото искане за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство, в определението на районния съд липсва потвърдителен диспозитив по отношение на атакуваното прокуроско постановление. Моли въззивния съд да се произнесе с определение, с което като приеме жалбата му за основателна да измени постановлението на Районна прокуратура гр. Нови пазар досежно основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП № 345/2014 година описа на РУ Нови пазар, ПП

№ 523/2014 описа на НПРП. Алтернативно е направено искане, ако се приеме, както е приел първоинстанционния съд, че постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно, то същото да бъде изрично потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, но на други основания.

Досъдебно производство № 345/2014 година по описа на РУ гр. Нови пазар е образувано на 10.09.2014 година срещу С.И.Р. ***, ЕГН - **********, М. Р. Б. от гр. Варна, ЕГН - ********** и А. И. С. от с. К., ЕГН - ********** за престъпление по чл.

290, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

След продължително разследване и даване на указания за допълнително събиране на доказателства и извършване на следствени действия, наказателното производство е било прекратявано няколко пъти:

Първият път е прекратено с постановление от 01.03.2016 година на РП Нови пазар на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като същото е било потвърдено от ОП Шумен и АП Варна и отменени с постановление от 13.07.2016 год. на ВКП.

С постановление от 02.12.2016 година наблюдаващия прокурор при РП Нови пазар е прекратил за втори път наказателното производство по воденото досъдебно производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.

24, ал.1, т.1 от НПК, което е било отменено с постановление на ОП Шумен от 20.01.2017 година с дадени указания по разследването.

С постановление от 28.06.2017 год. наблюдаващия прокурор отново е прекратил изцяло наказателното производство по делото като е приел, че обвинението е било недоказано, което с постановление на ОП Шумен от 06.10.2017 год. частично е било отменено - по отношение на С.И.Р. и М. Р. Б. и върнато за допълнително разследване, а по отношение на А. И. С. е било потвърдено, с което по отношение на него е прекратено наказателното производство.

Предмет на настоящото производство е постановлението на прокурора при Районна прокуратура гр. Нови пазар от 20.04.2018 година, с което за четвърти път наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.

Срещу това

Постановление е депозирана жалба от С.И.Р.. С обжалваното определение Новопазарският районен съд не се е произнесъл по същество като е приел в телеграфен стил, че прокурорския акт е правилен и законосъобразен, а жалбата депозирана от С.И.Р. е неоснователна поради което я е оставил без уважение.

Определението е незаконосъобразно и необосновано.

Постановеното от районен съд Нови пазар определение страда от пороци, и то такива, които на практика водят до липсата на постановен съдебен акт. На цялата първа страница съдът е описал в какво производство се намира, от кого е депозирана жалбата, какви оплаквания са направени в нея и т.н. След това на втора страница в два абзаца от по две изречения съдът е „обсъдил“ направените в жалбата оплаквания стигайки до извода, който финализирал в диспозитивната си част.

Определението на НПРС е необосновано. Никъде в него не са обсъдени наведените оплаквания и не е направен анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно право на съда е да приеме или не определена теза, да кредитира или не конкретни доказателства, но това винаги става след техния анализ, преценката им с другите обстоятелства по делото, съпоставката им с всички доказателствата, както и излагането на съображения защо се ценят или не. В случая НПРС се е задоволил само да посочи „Съдът не споделя виждането на жалбоподателя за липса на състав на престъплението лъжесвидетелстване.“ След тази констатация районния съд не е изложил никакви доводи защо неприема тезата на жалбоподателя за липсата на престъпление. В тази връзка няма доводи и какво е изобщо „виждането“ на съда – за деянието, за извършителя, за доказаността и т.н. тъй като желанието на жалбоподателя е да се промени основанието за прекратяване на наказателното производство в постановлението на НПРП – от недоказаност по чл. 243, ал.1, т.2 НПК в липса на престъпление – по чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.

Некоректна и не на място е и следващата констатация на съда: „Дали това престъпление е доказано в нужната степен, достатъчна за повдигане на обвинение и обвинителен акт и поддържането му пред съд е в преценката на съответния наблюдаващ разследването прокурор.“ Безспорно суверенно право на прокурора е да реши дали събраните по делото доказателства са в достатъчен обем да повдигне обвинение или да внесе обвинителен акт. Но, след като неговото суверенно право е материализирано в постановление и това постановление е оспорено пред съд, то съдът има задължението по силата на чл. 243, ал.5 от НПК да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление. И тогава задължение е на съда да се запознае с материалите по досъдебното производство, да анализира събраните доказателства и да прецени правилността на прокурорския акт като обоснованост и законосъобразност. Съдът не може да задължи прокурора да внесе обвинителен акт, нито да му укаже по кой текст от НК или по отношение на кои лица. Но съдът е длъжен да направи анализ на доказателствата, да прецени извършени ли са всички действия водещи до обоснованост на акта, а след това да вземе отношение и по законосъобразността – по правилното приложение на закона. Това не е сторил първоинстанционния съд. Той само декларативно е посочил суверенното право на прокурора и с това е изчерпал своите задължения.

След тези две изречения, първоинстанционния съд е заключил: „Предвид горното съдът намира посоченото в постановлението на НПРП основание за прекратяване на производството за правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.“ След като съдът е направил този извод не става ясно на базата на предходните две изречения ли е направен този извод тъй като други собствени изводи в определението няма. Неправилен и незаконосъобразен е и извода на Новопазарския съд, че „В това производство съдът не разглежда постановлението по същество, поради което не може да се произнесе с диспозитив, с който потвърждава или отменя постановлението на НПРП.“ Тъкмо обратното – не само, че съдът разглежда „постановлението по същество“, но той е и длъжен да го направи.

В чл. 243, ал.6 от НПК са посочени правомощията на съда в това производство.

Цитирам, те са следните:

„1. потвърди постановлението;

2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.“

Как, ако не разгледа „постановлението по същество“ съдът ще изпълни задължението си по чл.

243, ал.5 от НПК: “Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.“

Няма как съдът да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление ако не обсъди и извършените процесуално следствени действия, не анализира събраните по делото доказателства, ако не коментира направените в жалбата оплаквания. Без такъв анализ съдът не може да се произнесе нито по обосноваността, нито по законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Не може да изпълни нито едно от, вменените му с разпоредбата на чл. 243, ал.6 от НПК, три задължения. И отново НПРС не е прав в извода си, че „не може да се произнесе с диспозитив, с който потвърждава или отменя постановлението на НПРП“ при направено искане за изменение на основанието за прекратяване на наказателно производство. Не само че може, но съдът е и задължен. Когато след анализ на доказателствата съдът прецени, че постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно и няма основание да измени основанието за прекратяване на наказателното производство, то съда ще следва да потвърди прокурорското постановление за прекратяване на наказателно производство. Когато прецени, че прокурорското постановление е обосновано, но незаконосъобразно /неправилно приложение на закона/ - ще го измени като приложи правилно закона - измени основанието за прекратяване, и ще го потвърди в частта за прекратяване на наказателното производство. И когато прецени, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно – ще го отмени и върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В този смисъл съдебната практика е многобройна /на апелативните, окръжните и районните съдилища/ и безпротиворечива.

Ще посоча само няколко от съдебните решения в този смисъл: Определение № 4105 от 31.05.2016 г. на СРС по ч. н. д. № 8445/2016 г. „Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки.

Съдът счита, че в конкретния случай прокурорът правилно и стигнал до извода, че наказателното производство следва да бъде прекратено.

Този състав, обаче, счита, че това трябва да стане не на основание недоказаност на престъплението, за което се води наказателното производство, а поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление - чл. 24, ал. 1, т.

1, пр. 2 НПК. Това е така, тъй като ……….

Горното налага изменение на атакувания акт единствено в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство и потвърждаване в останалата част, което е напълно допустимо предвид правомощията на съда в настоящото производство, визирани в чл. 243, ал. 5, т.

2 НПК.“ Определение № 594 от 29.03.2016 г. на РС - Пловдив по ч. н. д. № 1767/2016 г.: „Настоящият съдебен състав намира крайният извод до който е достигнал представителят на държавното обвинение за правилен и законосъобразен, поради което обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да се потвърди. …. Всичко по-горе изложено, навежда до извода, че е налице хипотезата на чл. 243, ал. 1, т.

2 НПК, а именно, че обвинението не е доказано, а не както е посочил прокурорът, че липсва извършено престъпление, а се касае за неуредени гражданско правни отношения. Ето защо, обжалваното постановление за прекратяване следва да се измени в частта относно основанието за прекратяване и следва да се потвърди в останалата му част.“ Определение № 61 от 31.10.2011 г. на Военен съд - Пловдив по ч. н. д. № 492/2011 г.: „

Разпечатката съдържа 52 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/070b425f-e759-4198-8653-20953a323287