Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 13.03.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 13/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
13.03.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Живка Димитрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Свиленград, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100013 по описа за 2025 година

Производството е образувано по установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК

Ищцата Н. Д. Г. е поискала от съда да признае по отношение на ответника Ж. Д. Ж., че тя притежава 1/2 ид. част от правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** /едно четири седем осем седем точка едно нула девет точка едно седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Георги Добрево, община Любимец, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-181212/05.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Георги Добрево, местност „Халитова кория“, с площ: 4834 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, номер по предходен план: 109017, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***.

2. Поземлен имот с идентификатор *** /едно четири седем осем седем точка едно нула девет точка едно пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Георги Добрево, община Любимец, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-181212/05.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Георги Добрево, местност „Халитова кория“, с площ:1697 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, номер по предходен план: 109015, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

Ищцата твърди, че описаните имоти били закупени от бившия й съпруг Е.М.Г. на 03.12.2007 г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 122, том IX, дело № 1667 от 2007 г. по описа на нотариус Митко Митев, с рег. № 420 по РНК. Твърди, че към момента на покупко – продажбата ищцата била в граждански брак с купувача, поради което придобитото било в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че гражданският й брак с Е.М.Г. бил прекратен на 08.08.2012 г., с решение по гражданско дело № 362/2012 г. по описа на Районен съд 1 Средец. След прекратяване на гражданския брак, в резултат на прекратената СИО, ищцата придобила 1/2 ид. част от имотите.

Ответникът Ж. Д. Ж. се легитимирал като собственик на имотите с две Постановления за възлагане на недвижим имот от 03.08.2024 г., издадени от частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, с рег. № 875 по РКЧСИ, по изпълнително дело № 20228750401932. Ищцата твърди, че не била уведомявана за от съдебния изпълнител, че се продават собствените й недвижими имоти. Не била давала писмено съгласие по реда на чл.

500, ал. 2 от ГПК имотите й да бъдат продадени изцяло. Разбрала случайно, че имотите са собственост на трето лице, след което се снабдила с препис от постановленията за възлагане на процесните имоти.

По тези съображения ищцата моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, също чрез процесуален представител, променя становището си и изцяло признава иска.

Ищецът, чрез пълномощника си, моли съда да постанови решение съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение съобразно признанието на иска, така че същият се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание 78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски. Същите се установиха в размер на 1890,00 лв., включващи 1800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 80,00 лв. – държавна такса и 10,00 лв. – такса за вписване на исковата молба.

Ответникът, чрез пълномощника си, е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка е изложил съображения съображения, че в процесния казус поведението на ответника било изцяло безвиновно, тъй като закупил имотите на публичен търг, проведен от съдебен изпълнител, без да е наясно, че ищцата притежава собственически права върху тях. Освен това, в хода на производството направил признание на иска, така че делото не било усложнено от фактическа и правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, в редакцията й, действаща към момента на приключване на съдебното дирене в процеса, „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Съобразявайки цитираната законова разпоредба и фактите по делото, съдът счита, че ответникът дължи на ищцата разноски, поради това, че същият е станал повод за завеждане на делото, доколкото към момента на предявяване на иска се е афиширал като собственик на процесните имоти, което обуславя правния интерес от предявяване на установителния иск за собственост. Признанието на иска не дава възможност ответникът да се освободи от заплащане на разноски, след като е станал повод за завеждане на иска. Т.е. в случая не са налице комулативните изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от разноски.

2

Съдът намира за основателно обаче направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност на делото, засегнатият материален интерес е нисък, а процесуалните действия на пълномощника на ищцата се изчерпват с подаване на исковата молба и участие в едно открито съдебно заседание, в което се прави признание на иска от страна на ответника. Поради това, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди понисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, като за справедлив такъв намира размера от 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.), съответен на размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на ответната страна.

Предвид изложеното и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Д. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******* ул. „***********“ № **, че Н. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

*****, кв. „*********“, ул. „**“ № **, притежава правото на собственост върху 1/2 ид. част от следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** /едно четири седем осем седем точка едно нула девет точка едно седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Георги Добрево, община Любимец, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-181212/05.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Георги Добрево, местност „Халитова кория“, с площ: 4834 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, номер по предходен план: 109017, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***.

2. Поземлен имот с идентификатор *** /едно четири седем осем седем точка едно нула девет точка едно пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Георги Добрево, община Любимец, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-181212/05.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Георги Добрево, местност „Халитова кория“, с площ:1697 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, номер по предходен план: 109015, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******* ул. „***********“ № **, да заплати на Н. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, кв. „*********“, ул. „**“ № **, сумата 557,31 евро (равностойността на 1090 лв.) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3