Решение № 1215 от 04.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Варна, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110205212 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на

И. И. П. срещу НП № 22-0819-003711/17.08.2022год. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор „ПП" Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.185, ал.5 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон. Изцяло оспорва изложената НП фактическа обстановка. Сочи, че НП не било издадено от некомпетентен орган. Извежда се твърдение, че НП е немотивирано съобразно изискванията на ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и отправя искане за присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебна заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен защитник който, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено на основанията изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява, депозирала е писмени бележки.

Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

1

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 22.06.2022год. вечерта свидетелите К. Д. и Р. К. мл. автоконтрольори в сектор „ПП" при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на бул. „Христо Смирненски" в гр.

Варна, до пътния възел с бул. „Осми приморски полк" в посока към ул.

„Мир", УМБАЛ „Св. Марина" –Варна. Те извършвали проверка на ППС по спазване правилата на ЗДвП. Полицейските служители били със служебен полицейски автомобил с отличителни знаци и маркировка, като също така били облечени с униформено облекло. Около 21:00ч. покрай свид. К. и Д. преминал с бавна скорост мотоциклет с per. № В3886В, управляван от въззивника. Мотоциклета се движел по бул. „Хр.Смирненски" в посока към военна болница. При приближаването към двамата полицейски служители въззивика движейки се с мотоциклета бил без поставена на главата си каска.

Това обусловило необходимостта от извършване на проверка и при преминаването му покрай полицейските служители свид.К. му подал сигнал със стоп палка по образец да спре за извършване на проверка. Въпреки, че възз. възприел сигнала и кимнал с глава не спрял, като продължил движението си в посока УМБАЛ „Св. Марина" –Варна. Двамата полицейски служители се качили в служебния полицейски автомобил последвали с включен светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил. След като достигнал до кръстовището пред УМБЛАЛ „Св.Марина" възз. спрял на червен сигнал при което двамата полицейски служители го достигнали със служебния автомобил и при изравняването им му подали сигнал да отбие и да спре. В същият момент светофара сменил сигнала за движение на автомобилите с разрешен, поради което въззивника потеглил без изпълни полицейското разпореждане. Двамата полицейски служители продължили да следват въззивника с включена светлина и звукова сигнализация, но след преминаването през това кръстовище той ускорил скоростта на управляваното от него МПС. Полицейските служители продължили да се движат след него, като на следващия светофар на кръстовището на 2 ул.“Дубровник“ и бул.“Христо Смирненски“ пред Военна болница въззивника преминал с управляваното от него МПС на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, като продължил в посока Вятърна мелница. В момента в който въззивника преминал през кръстовището на червен сигнал полицейските служители се движели на известно разстояние след него, но възприели преминаването на въззивника на червен сигнал на светофарната уредба. След това свидетелите изгубили въззивника от полезрението си.

След това полицейските служители К. и Д. направили справка по per. номер на мотоциклета и установили, че въз.П. е негов собственик. Малко покъсно посетели дома му, но той не бил там. Полицаите разговаряли с лице което заявило, че живее с него. Оставили на адреса призовка адресирана до въз.П. да се яви на следващия ден в сектор ПП. На 23.06.2022год. П. се явил и св. К. му съставил АУАН. Двамата полицейски служители са категорични, че именно въз.П. е управлявал автомобила, като факта, че е бил без каска им е позволил безпрепятствено да го възприемат.

АНО е приел, че въззивника при управлението на МПС нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба.

Установеното било прието за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП извършено от страна на жалбоподателя П..

АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер от 100 лв. на осн. чл.183,ал.5, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива постъпили в законоустановения 3-дневен срок. Същите били надлежно разгледани, но не приети от АНО.

Въз основа това било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Й.а и С., които съдът кредитира 3 изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивника не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група при ОД на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – 4 относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Разпитан в хода на съдебното производство в свид.К. е категоричен, че при изпълнение на служебните си задължения се е намирал в района на бул.“Христо Смирненски “ до пътен възел с бул.“Осми Приморски Полк“, където лично е възприел действията на въззивника. Свидетелят при разпита си в съдебно заседание заявява, че именно П. е управлявал мотоциклета без поставена каска на главата, че му е бил подаден ясен сигнал със стоп палка да спре, но не изпълнил полицейското разпореждане. Това наложило неговото последване със служебен автомобил с включен специален режим, като на светофара на военна болница свид.К. е възприел как въззивника с управляваното от него МПС е преминал на червен сигнал.

Идентични показания по делото дава и свид. Д., който сочи, че е наблюдавал навлизането в кръстовището на управлявания от въззивника автомобил на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят също е категоричен, че именно въззивника е управлявал мотора при преминаването на червен сигнал на светофарната уредба.

5

Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на въззивника. Поради това и съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

По делото като свидетел по искане на защитата като свидетел е разпитан и Пламен Пенев. Същият сочи, че е бивш колега на въззивника и двамата се били срещнали по рано. След като срещата им приключила те се отправили всеки с управляваното от него МПС към домовете си.

Въззивникът тръгнал пред него с мотор, като имал поставена на главата си каска, а след него с автомобила си тръгнал и той. В момента в който Пенев направил завоя към бул. „Хр. Смирненски" видял как полицай излиза на пътя, прави няколко крачки, но точно в този момент се разминавал с въззивника и не успял да вдигне палката. Помислил, че дори иска него да спре. Продължил движението си в посока УМБАЛ „Св. Марина" –Варна. Там на кръстовището спрял на червен сигнал. Сочи, че до това кръстовище полицейските служители са карали след него, макар и с включен светлинен сигнал, но не са се опитвали да го спрат. Свидетелят дава взаимоизключващи се показания по делото от една страна твърди, че се е движел след полицейския автомобил, което е невъзможно тъй като той преминава покрай паркирания служебен докато полицейския служител е на пътното платно и няма как те да се движил пред него. След това сочи действия на полицейските служители явно целящи спиране за проверка на въззивника, но пък от друга страна твърди, че излезлия на пътното платно полицейски служител с палка в ръка не я е вдигнал и сякаш действията му са били отправени към Пенев, но останали недовършени. Възприетото от св. Пенев, че искат да спрат него не е равнозначно на липсата на отправен сигнал до П..