Определение № 5488 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5488 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20238002104875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., Г. Г. К. и К. Д. А., заедно представлявани от адв. Св. П.-К.. Касаторите са недоволни от въззивното решение № 339 от 01.06.2023 год., постановено по гр. д. № 896/2022 год. по описа на Софийския окръжен съд. С него, като е потвърдено решението от 15.07.2022 год. по гр. д. № 82/2018 год. на Районния съд в гр.

Сливница, като краен резултат е уважен предявеният от А. П. З. срещу тях иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 17 в жилищна сграда в УПИ * – за общежитие и жилищно строителство, търговия и озеленяване в кв. 19 по плана на [населено място], бл. 1 „Х. А.“, вх. Б, с площ 46,46 кв. м., при описаните съседи, ведно с избено помещение № 3 и с 2,285 % от общите части на сградата и правото на строеж, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижимия имот.

Според касаторите са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

В изложение към жалбата се позовават на предпоставките за допускане на касационно обжалване при формулирани въпроси както следва:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си защо не кредитира определени от тях, респективно защо не ги кредитира в пълна степен?“;

2. „Следва ли при отбелязване на съдебното решение по реда, предвиден в чл. 14 от Правилника за вписванията, в съответната персонална партида да се изпише накратко диспозитива на съдебното решение, както и да се посочат неговите индивидуализиращи 1 признаци – номер на същото, дата на постановяване, номер на дело, наименование на съда, който го е постановил, датата на влизане в сила?“;

3. „Следва ли при отбелязване на съдебното решение в съответния регистър в АВ, върху същото да се изпишат номерът, под който е записано във входящия регистър, както и датата на подаването за вписване, и ако такова записване липсва, следва ли да се приеме, че същото е отбелязано по надлежния ред?“.

Първият въпрос се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите два се поддържа разглеждането им от касационната инстанция да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторите се позовават и на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответницата по касация А. П. З. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Във връзка с наведените доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съобразява следното:

Ищцата претендира да е собственик на процесния апартамент въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 212/2006 год. на Районния съд в гр. Сливница за обявяване за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на предварителен договор от 20.02.2006 год. за покупко-продажба на същия.

Ответниците оспорват правата с твърдението, че договорът за дарение, с който е бил прехвърлен имотът на Б. Д. Т. /праводателката на ищцата/ е отменен с влязло в сила решение по гр. д. № 19/2007 год. на Районния съд в гр. Сливница, поради недаване издръжка на дарителя С. С. Б. /чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД/ - наследодател на ответницата К. Д. А., която е прехвърлила своята 1/4 ид. част от процесния имот с договор за замяна от 14.03.2017 год. на ответниците и касатори в настоящото производство Р. Г. С. и Г. Г. К..

С оглед на така очертания предмет на спора, въззивният съд е приел в мотивите си, че от решаващо значение за изясняване на принадлежността на правото на собственост е въпросът за поредността на вписванията и противопоставимостта на исковите молби и решенията в протеклите две съдебни производства по отношение на спорния имот.

След анализ на представените по делото справки-извлечения от Имотния регистър, въззивният съд е достигнал до следните констатации:

Исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е вписана нито по партидата на С. Б., нито по партидата на Б. Т.. Вписано е постановеното съдебно решение, но единствено по партидата на ищеца Б., персонална партида № 7198 от 24.06.2010 год. и имотна партида № 4713 от 24.06.2010 год.

Исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от друга страна, е вписана на 29.06.2006 год. по персоналните партиди на страните по предварителния договор, а именно ищцата А. З. и праводателката Б. Т.. Постановеното решение по спора е влязло в сила на 05.12.2006 год. и е отбелязано в графа „Условие“ под същия регистрационен номер от справката, под който 2 е вписана и исковата молба. Отбелязването е извършено на 21.02.2007 год. – т. е. в законоустановения 6-месечен срок и има действие, считано от вписването на исковата молба.

При така установените факти въззивният съд е споделил извода на районния съд, че вписването на постановеното решение в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предхожда по смисъла на чл. 113 ЗС вписването на решението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД /извършено едва на 24.06.2010 г./. Посочил е, че придобитите от А. З. права въз основа на влязлото в сила конститутивно съдебно решение остават незасегнати от последващото производство по отмяна на дарението в полза на нейната праводателка.

Във връзка с втората предпоставка за уважаване на предявения иск – упражнявано от ответниците Р. С. и Г. К. владение, въззивният съд е посочил, че то не се оспорва, поради което и правилно ревандикационният иск срещу тях е уважен и в осъдителната му част.

По отношение на ответницата К. А. претенцията за предаване на владението е отхвърлена с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази му част.

При тези мотиви към обжалваното въззивното решение настоящият съдебен състав намира, че не се обосновават релевираните основания за допускането му до касационен контрол.

Във връзка с поставения първи процесуалноправен въпрос касаторите твърдят, че съдът не е изпълнил задължението си на решаваща инстанция по предмета на спора – да постанови решението си въз основа на всички правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства, както и да изложи мотиви по своевременно релевираните доводи и възражения на страните. Оплакванията са за частично и едностранчиво обсъждане на събраните писмени доказателства и за необсъждане доводите, че: няма вписване, съответно отбелязване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по персоналната партида на Б. Т.; че е посочено постановено решение без да се съдържа информация на коя дата е извършено отбелязването му в СВп и без да са посочени индивидуализиращите му признаци; че не е обсъдено удостоверение с изх. № 212/ 23.08.2010 год. относно имотна партида № 4713; че не е обсъдено представеното по делото решение, с което е отменено дарението на имота в полза на праводателката на ищцата; че имало противоречие между данните, касаещи отбелязването на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като върху съдебното решение била поставена дата на отбелязването му в СВп, а в издадените от нея справки-извлечения липсвала такава.

Повдигнатият процесуалноправен въпрос е обуславящ за изводите на въззивния съд по предмета на спора, но не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, в това число и цитираните от касаторите – решение № 796 от 02.02.2010 год. по гр. д. № 1660/2009 год., I г. о., решение № 217 от 09.06.2011 год. по гр. д. № 761/2010 год., IV г. о., решение № 149 от 03.07.2012 год. по гр. д. № 1084/2011 год., III г. о. и др. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по всички посочени от касаторите доводи и възражения. Анализирани са вписаните в регистъра данни относно производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и постановеното по него съдебно решение, като изрично е прието, че извършеното отбелязване съдържа необходимата и достатъчна информация за 3 наличието на разрешен между страните правен спор и неговия предмет, която създава възможност за всяко трето лице да се осведоми за неговия изход, като вписването е извършено надлежно по партидата на ответника и по начин, който предполага непосредственото му възприемане – т. е. по начин, годен да породи оповестително-защитния ефект на вписването. За датата на отбелязване на решението в регистъра е посочено, че същата се установява от положеното клиширано ръкописно изявление в горния десен ъгъл от първата страница на влязлото в сила решение, като това отразяване е отбелязано по идентичен начин както в представените от ищцата материали, така и в преписката на Агенция по вписванията. Прието е, че отбелязването е направено от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия по реда на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 2 от 21.04.2005 год. за воденето и съхраняването на имотния регистър, и поради това има материална доказателствена сила за датата, на която е извършено. Изрично е посочено и защо решението, с което е отменено дарението на имота в полза на праводателката на ищцата е непротивопоставимо – а именно, защото вписаните по-рано от нея права върху имота не се засягат от отмяната съгласно изричната разпоредба на чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Що се касае до необсъждането на удостоверението за вписванията по имотната партида № 4713, съдът се е позовал на чл. 49 от Правилника за вписванията, който отдава приоритет на вписванията, извършени по партидите в регистъра, както и на факта, че към правнорелевантния период не е била въведена реалната система на вписванията, а те се извършват по персоналните партиди.

При така изложените съображения не може да бъде споделена тезата на касаторите за произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за съдържанието на мотивите към въззивното решение съгласно изискванията на чл. 12, чл.

235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените други два правни въпроса, касаещи надлежността на вписванията в имотния регистър съобразно Правилника за вписванията. В случая не се обосновава допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно - не е посочено от жалбоподателите с какво разглеждането на така повдигнатите въпроси би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно за необходимостта от тълкуване на конкретна разпоредба от закона поради непълнота, неяснота или противоречие в нормативната уредба. Съгласно чл. 7 от Правилника за вписванията, вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват от подреждането на актовете по чл. 4. Редът на извършеното вписване, отбелязване или заличаване се определя по поредния номер на входящия регистър /чл. 34, ал. 2 от Правилника/, като всички актове по чл. 4 се подреждат във водените от Службата по вписванията книги по чл. 33 от Правилника. Същевременно с това, за справките по партидите изрично е посочено от законодателя, че в тях се нанасят последователно накратко, 4 под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. След като съдът е установил, че в случая това изискване е изпълнено по начин, който да позволява непосредственото му възприемане /с посочване типа акт, тома, номера на акта, датата на вписването, предмета на съдебното производство, страните по делото и недвижимия имот – предмет на спора/, то изводът за надлежно отразяване в службата по вписванията на исковата молба и решението по гр. д. № 212/2006 год. на Районния съд в гр. Сливница е съобразен с действащата нормативна уредба, която е достатъчно пълна и ясна и не създава трудности в правоприлагането.