Решение № 249 от 23.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200152 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Панагюрска медна компания“АД, ЕИК:

204695109, представлявано от изпълнителния директор К.Ч. против Наказателно постановление № 20/19.12.2022 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) гр. Пазарджик, с което на основание чл.164, ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и за нарушение на чл.123 в, т.2 от ЗООС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и на АНО. Твърди се, че отпадъка, описан в НП не бил приет с цел неговото самостоятелно оползотворяване, а само за временно съхранение и при обстоятелства, разрешени в условие 11.3.9 от комплексното разрешение. При условията на алтернативност се твърди маловажност на случая.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира 1 доказателства в подкрепа на искането за отмяна на НП. Прави се искане за присъждане на направените разноски, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага аргументирано писмено становище за законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районен съд - Пазарджик, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2022 год. екип от експерти от РИОСВ- Пазарджик извършили проверка на стопанисвана от дружеството - жалбоподател инсталация за производство на катодна мед и цинков сулфат, находяща се в с. Цар Асен, обл. Пазарджишка. Проверката била извънредна - по повод подаден сигнал на зеления телефон в РИОСВ Пазарджик.

„Панагюрска медна компания” АД („ПМК“) притежавало Комплексно разрешително КР № 117/2006г., изменено с Решения № 117-Н0-И1-А0ТГ1/2013 г., №117-Н0-и2-А0-ТГ1/2016 г. и № 117-Н0-И3-А0-ТГ1/2017 г., издадени от Изпълнителния директор на ИАОС, контрола по изпълнението на което се извършвал от РИОСВ - Пазарджик. Координатор на цялостната дейност по извършване на контрола по изпълнение на условията на КР била свид.Т. А..

Съгласно условие 11.2.8 от КР дружеството – жалбоподател имало право да приема на територията на площадката 4 вида отпадъци, конкретно посочени с код и наименование, т.е. изброени лимитативно.

В хода на проверката, на площадката били установени цветни метали отпадък с код 19 12 03 съгласно Наредба №2/2014 год. за класификация на отпадъците. Отпадъкът, който представлявал синьо - зелено вещество в прахообразна до твърда форма се намирал в 38 броя контейнери, тип IВС, всеки с вместимост 1 куб. метър, общо 40,700 тона. На по –късен етап било установено, че дружеството – жалбоподател е закупило отпадъка на 2

29.06.2022 год. от „Комтех“ ООД /л.32 – л.34 в делото/. Фактическото приемо – предаване на отпадъка 1 месец след сключването на договора - на 29.07.2022 год. било документирано със стокова разписка – л.16 в делото.

Намерения отпадък не бил сред посочените в условие 11.2.8 от КР, които дружеството – жалбоподател имало право да приема от външни лица.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.123 в, т.2 от ЗООС, която правна норма императивно предвижда, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

По този повод свид. Т. А. - главен експерт в РИОСВ- Пазарджик съставила срещу дружеството - нарушител АУАН № 20 от 19.10.2022 год., който бил предявен и връчен срещу подпис на упълномощено от жалбоподателя лице.

Въз основа на акта, на 19.12.2022 год. било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на упълномощен представител на санкционираното дружество на 04.01.2023 год., видно от разписка за връчване на л.20 в делото. Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощено лице от изп. директор на дружеството чрез АНО на 12.01.2023 год., поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - свид. Т. А.

Съдът кредитира събраните доказателства, т.к. същите са хронологично точни и взаимно се допълват.

При така установеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил вмененото му неизпълнение на условие 11.2.8 от действащото КР №117/2006 год.

Не е спорно по делото, че дружеството-жалбоподател притежава Комплексно разрешително (КР) № 117/14.11.2006 г. изменено с Решения № 117-Н0-И1-А0-ТГ1/2013 г., №117-Н0-и2-А0-ТГ1/2016 г. и № 117-Н0-И3-А0ТГ1/2017 г., издадени от Изпълнителния директор на ИАОС, приети като писмени доказателства по делото (л.41 и сл. в делото). При това положение 3 към момента на проверката няма съмнение, че дружество „ПМК“ АД е имало качеството на оператор за експлоатация на инсталации по смисъла на т.43 от §1 към ДР на ЗООС във връзка с чл.117 ал.1 от ЗООС и Приложение 4 към закона. В този смисъл дружеството може да бъде субект на нарушение по чл.123 в, т.2 във вр. с чл.164 ал.1, от ЗООС.

В хода на производството по установяване на административното нарушение, са събрани доказателства, които установяват както началото на периода на извършеното нарушение, така и доставчика на процесния отпадък. На първо място това е стокова разписка № **********/ 29.07.2022г. с доставчик „Комтех“ ООД, ЕИК: 010277615, в която наименованието на стоката е отбелязано като „Меден отпадък с код 191203“. На следващо място - проформа фактура №0000000013/ 29.07.2022г., от която става ясно, че задължено лице и страна по сделката е „ПМК“ АД.

От посочените горе доказателства става ясно, че нерегламентираният отпадък, не е в следствие на дейността на дружеството, а е предмет на търговска сделка между търговски дружества, който факт не се и оспорва. По несъмнен начин /от договора за продажба, стоковата разписка, платформа фактурата и съставения на място КП № 10-39, се изясни съдържанието и количеството на процесните контейнери, така както е описано в АУАН и НП.

От съществено значение в случая с оглед целите на установяване на нарушението и наказанието не е по какъв начин дружеството е приело отпадъка, а самото негово приемане и факта на наличие на нерегламентиран отпадък на производствената площадка на „ПМК“ АД в с. Цар Асен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че на площадката могат да бъдат приемани отпадъци извън изрично упоменатите в Условие 11.2.8, когато това приемане и съхраняване на отпадъци не е с цел тяхното оползотворяване. Съществена е разликата между условие 11.2.8, с което се определя и регламентира режима на приемане и вида на отпадъци на територията на площадката от външни физически и юридически лица с цел тяхното оползотворяване /нарушеното условие/ и условие 11.3.9, с което се разрешава съхранение на отпадъци, в т.ч и с код 19 12 03. Същественото в случая е, че с условие 11.3.9 органът издал комплексното разрешително е предвидил начина на съхранение на отпадък, който е образуван от дейността на дружеството. Точно по тази причина в Таблица 11.2, 4 озаглавена производствени отпадъци, образувани от инсталацията е регламентирано максимално допустимото количество, в което оператора ПМК АД може да бъде съхраняван отпадък 19 12 03, в условие 11.3.1 е определен максимално допустимият срок на съхранени, а с условие 11.5.1 на жалбоподателя се разрешава да предава за оползотворяване, преработване и рециклиране отпадъци е код 19 12 03, като отново изрично е посочено, че отпадъка следва да е образуван при дейността на предприятието. Изводът е, че жалбоподателя няма право да приема отпадък с код 19 12 03 – цветни метали, от външни лица, тъй като този отпадък не фигурира в условие 11.2.8, а само да съхранява такъв, образуван от неговата собствена дейност и то в определени количества и срок.

При така установеното жалбоподателят е извършил нарушение на чл.123 в, т.2 от ЗООС.

Неоснователни са възраженията за процесуална неизрядност на АУАН и НП. Напротив, при издаването им са спазени императивните процесуални правила относно форма и задължителни реквизити. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в АУАН и НП, с изискуемата от закона конкретика. Ясно е посочено мястото, датата, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Неоснователни са възраженията за липса на материална компетентност на актосъставителя и АНО. Законът за опазване на околната среда ясно очертава рамката на компетенциите за контрола по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 ЗООС и съгласно чл. 120 ал.5 ЗООС този контрол се извършва от съответната РИОСВ. Съгласно Чл.

167 и чл. 168 ЗООС актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на РИОСВ, а НП се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от директорите на РИОСВ. Ето защо актосъставителя – свид. Т. А. в качеството си на главен експерт в дирекция КОС на РИОСВ – Пазарджик, определена от АНО да съставя АУАН по ЗООС /вж. заповеди и трудов договор на л.21 – л.24 в делото/, както и издателят на НП №20/19.12.2022г. в качеството си на 5 директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр.

Пазарджик разполагат с необходимата по закон материална компетентност за издаването на процесните АУАН и НП.

Неоснователни са възраженията за маловажност на случая. Реда за издаване на комплексни разрешителни е регламентиран в Закона за опазване на околната среда /ЗОСИ/, глава седма, озаглавена „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване.“ Процесното неизпълнение е формално. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КР №117/2006 г. условия, без законът да поставя изискване за настъпване на определен вредоносен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Приложението на чл.28 ЗАНН не е изключено при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.

В конкретния случай, неизпълнението на задължение на дружеството жалбоподател е в разрез с изискванията на КР №117/2006г., което има за цел комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Самото действие на приемана на отпадък с код 19 12 03 от „ПМК“ АД се отличава не само заради обема на приетото количество опасен отпадък – 40 700 тона, но и по отношение на начина на неговото съхраняване. Видно е от съставения на място КП № 10 -39 от 01.08.2022 год., контейнерите, в който се е намирал отпадъка са били обвити със стреч фолио и голяма част от тях са били с разкъсани опаковки. От разпита на свид.А. се установи, че отпадъка има прахообразна до твърда форма, което означава че е съществувала реална предпоставка за замърсяването на околната среда.