Определение № 121 от 23.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Ловеч, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500104 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт Н. А. срещу разпореждане № 289/02.02.2024 год. по ч.гр.д. № 166/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. П. В., с ЕГН ********** за сумата от 1 251.29 лв. – главница, ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до изплащането й, 94.11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2023 г., 129.47 лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.2023 г. до 26.01.2024 г. и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че заповедното производство е едностранно и неговата цел не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, като се опишат обстоятелствата, от които произтича. Посочва, че в случая в първоначалното заявление и подадената молба-уточнение са посочени индивидуализиращите белези на претендираните вземания. Счита, че неправилно районният съд е дал указания относно начина на тяхното формиране, предложено ли е изпълнение по договора от длъжника, за каква сума и кои вземания са погасени с него.

Изтъква, че плащанията по процесния договор са от категорията на правопогасяващите факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателното исково производство. Цитира практика на окръжни 1 съдилища, в която е прието, че е достатъчно в заявлението да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 289/02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 166/2024 г. по описа на РС – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 166/2024 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Б. П. В. за парично вземане в размер на сумата 1 251.29 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № P L U S – 19251456 от 06.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 94.11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2023 г., 129.47 лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.2023 г. до 26.01.2024 г. и сторените по делото разноски.

С разпореждане № 255 от 29.01.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявителят следва да наведе твърдения как е формирано вземането за възнаградителна лихва – върху вземането пза главни и/или и върху това за допълнителни услуги и какъв е размера на всяко вземане, върку което е начислена; как е формирано вземането за заплащане на обезщетение за забава – върху вземането по кредита или и върху това за допълнителна услуга; относно начина на формиране на ГПР, достигнало ли е до длъжника изявлението за прехвърляне на вземанията и кога; предложено ли е изпълнение по договора, за каква сума и кои вземания са погасени с него.

С молба вх. № 1229/31.01.2024 г. жалбоподателят е посочил, че направената индивидуализация на вземанията в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и цитирал съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. По въпроса за извършените плащания по процесния договор са изложени твърдения, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване на длъжника в исковото състезателно производство. Посочено е, че договорната лихва и лихвата за забава е начислена върху предоставената главница от 2000.00 лв.

2

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания за индивидуализация на претендираните вземания и съдът не може да изпълни задълженията да прихване изпълнението с действителни изискуеми вземания по договора, ако с него са погасени вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, в който смисъл е решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2 , т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Въззивният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил, че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените плащания, а съществуването на предявените вземания, основани не неравноправни клаузи следва да се разглежда само при наличието на възникнал спор.

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор 3 спорно ли е или не вземането.

Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че неправилно районният съд е дал указания на заявителя да посочи има ли постъпили плащания от длъжника, за каква сума и кои от претендираните вземания са погасени. В решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 289/02.02.2024 год. по ч.гр.д. № 166/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. П. В., с ЕГН ********** за сумата от 1 251.29 лв. – главница, ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до изплащането й, 94.11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2023 г., 129.47 лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.2023 г. до 26.01.2024 г. и сторените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4