Решение № 148 от 27.04.2018, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 148 27.04.2018 г. град С. З.

В И М Е Т О

Н А НАРОДА

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На деветнадесети април 2018 г. в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар Стойка Стоилова,

Прокурор Юлияна СтА.а като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 150 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.78- 81 от ГПК.

Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин Ж.С.А.- ЕГН: ********** ***, който заявява, че работи като шофьор на тежкотоварен автомобил и допълнително като машинист на автобетонпомпа към строителна компания „З."- ЕАД, гр.С. Загор, и на 06.11.2015г. при доставка на бетон на строителен обект в С., където работел, станал инцидент и пострадал работник на същия обект- спукало се метално коляно на тръбата на помпата, която управлявал. Било образувано досъдебно производство № 1049/2015г. по описа на Първо РУ- С. при ОДМВР- С., като по същото бил привлечен като обвиняем на

21.06.2016г. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т.1 от НК. На 28.10.2016г. му било повдигнато ново обвинение по чл.134, ал.1, т.2 НК, а именно за това, че на 06.11.2015г. в С., като шофьор- оператор на специален автомобил с бетонпомпа в СК „З."

ЕАД- С., причинил на пълнолетния работник И. О. Х., средна телесна повреда, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строителни и монтажни работи. Това обвинение според него не било подкрепено от никакви доказателства. Заявява, че въпреки това бил внесен Обвинителен акт от РП- С. № 4813/2015г. и било образувано НОХД № 3789/2016г. по описа на РС-С. З.. Провели се четири открити съдебни заседания, на които той трябвало да се явява лично- първото било на 27.02.2017г., а последното- на 02.10.2017г., като били разпитани множество свидетели, била изслушана съдебно- медицинска и съдебно- техническа експертизи. Заявява, че през целия период до тогава никога не бил съден или обвиняван за извършване на престъпление, поради което изживял силни негативни емоции, повече от година се намирал под непрекъснат стрес, не можел да се храни и не можел да спи. Заради повдигнатото обвинение ми било отнето ловното оръжие, което трябвало да предаде за съхранение в полицията, бил лишен от възможността на ходя на лов, което допълнително го натоварило, защото не можел да се занимавам с хобито си, и това станало достояние на всички в ловната му дружинка в с.Калояновец, общ.С..

Престъплението, в извършването на което бил обвинен, поради своя характер/причиняване на телесна повреда/ довело до силни негативни реакции от страна на близките му хора, както и промяна в отношението на познатите му и приятелите му- спрял да излиза от дома си и да се среща с други хора, познати и приятели, било го срам, а и не искал да обяснява за случката. Поради продължителния период от време, през който се водеше производството се задълбочила хипертонията му и лекарствата, които приемал ежедневно вече не му били достатъчни, кръвното му се повишавало и допълнително му изписали лекарства за успокоение. Тъй като обвинението му било за немърливо изпълнение на задълженията, това допълнително го притеснявало и излагало пред работодателя му и колегите му. Заявява, че с Присъда № 166/02.10.2017г. по НОХД № 3789/2016г. по описа на РС- С. бил признат за невиновен за престъплението, в което бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение „подписка" била потвърдена, като тази постановена оправдателната присъда не била протестирана от РП- С. З. и влезла в законна сила на 18.10.2017г.

В следствие всичко гореописано, претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен и не виждал начин, по който да се защити, въпреки че не бил извършил престъплението, в което го били обвинили. Наказателното производство срещу него продължило близо две години, като през един дълъг период от време той бил под постоянен стрес . Обвинен бил в извършването на едно престъпление, което не бил извършил, а и характера на това обвинение в престъпление станал достояние на широк кръг от хора- негови близки, работодателя му и колегите му, и това от своя страна рефлектирало върху авторитета му и чувството му на лично достойнство. Тези претърпени от него неимуществени вреди той оценява в размер на 26 000.00 лв., като наред с това за процесуалното представителство по делото упълномощил адвокат, като му заплатил възнаграждение в размер на 500 лв. за досъдебното производство и по 100 лв. допълнително възнаграждение за всяко съдебно заседание в съдебното производство- или общо 900 лв. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил налице правен интерес да претендира заплащане на обезщетение за причинените му в следствие на действията и актовете на органите на РП- С., неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв. и имуществени вреди в размер на 900 лв.

Ето защо моли съда, след като се убедите в основателността на тези му искови претенции, да осъди ответника да му заплати сумата от 26 000.00 лв. за парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 900лв. за парично обезщетяване на имуществените му вреди /възнаграждение за адвокат/, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната Присъда против него, с което бил признат за невиновен за извършването на престъплението в което бях обвинен/02.10.2017г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски, а именно възнаграждение за един адвокат и държавна такса.

В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

По делото в дадения от съда 1- седмичен срок няма представена писмена Защита.

В първоначалния

Отговор на ИМ в законния 1- месечен срок ответникът Прокуратура на Република България/ПРБ/- С. заявява, че оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан, тъй като ищецът твърдял, че е търпял вреди от воденото наказателно производство срещу него, изразили се в емоционално, социално и професионално увреждане, в преживяни унижения, страдания, в накърняване на честта и достойнството му, във възникнали пречки за упражняване на трудова дейност в професионална сфера, в която работел и в настъпило влошено здравословно увреждане, като не бил представил доказателства за твърдяните вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република

България. Липсвали доказателства и органи на Прокуратурата на Р.България да са разпореждали действия извън правно-регламентираните.

Оспорвам и иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, тъй като в т.II на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. Счита, че претенцията на молителя била изключително завишена и не била съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Заявява, че наказателното обвинение в досъдебната фаза на процеса е било в рамките на разумния срок, като не се сочели и нямало данни в приложените към исковата молба доказателства спрямо ищеца, освен взетата мярка за неотклонение „подписка", да са прилагани и други мерки за процесуална принуда. А и продължителността на съдебната фаза на процеса също била в разумни времеви граници. Възразява срещу претендираните вреди и от твърдяното здравословно увреждане на ищеца, доколкото не били приложени такива за налично заболяване, причини за същото и с каква давност. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в страната, като при използване само на един икономически обективен критерий/официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице, включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, размерът бил в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на

ЗОДОВ.

В допълнителния Отговор на ИМ продължава, че оспорва исковите претенции, като недоказани по основание и размер, и счита, че не са налице доказателства, които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани били твърденията за силно негативни реакции на близки и познати и промяна на отношението им към ищеца, още повече, че обвинението не било разгласявано от

Прокуратурата. Не били налице доказателства и за влошеното здравословно състояние по същата причина, преживян стрес и силно негативни реакции. Заявява, че ищецът е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер и преживяванията му не могат да се сравнят с тези на лице, което за първи път е обект на наказателно преследване.

Алтернативно оспорва иска за неимуществени вреди по размер, с оглед чл.52 от от ЗЗД, трайната съдебна практика, тежестта на обвинението, липсата на изпълнявана по- тежка мярка за неотклонение и наличието на предишни осъждания /видно от справка за съдимост от 11.01.2018г./ Счита, че определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е въпрос на фактическа преценка и съгласно чл.5 от ЗОДОВ следва да се отчетат конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, поради което и съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Счита, че искът за имуществени вреди е също неоснователно заявен -отговорността за разноски се реализира в производството, в което са били направени същите.

Възразява срещу началния момент, от който се претендира лихва /02.10.2017г./, тъй като присъдата е била влязла в законна сила по- късно/18.10.2017г./ По делото не се е явил процесуален представител от името на ответната ПРБ- С., не е взел становище в края на делото, не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция и няма представена писмена Защита в дадения й 1- седмичен срок.

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура /ОП/ С. З. е взела становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор от ОП, че искът е недоказан по основание, а по размер е изключително завишен. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.

Не е представила в дадения й 1- седмичен срок писмена Защита по делото.

ОТНОСНО

ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – С. З.. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

ОТНОСНО

МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

ОТНОСНО

ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства- Постановление за привличане на обвиняем от 21.06.2016г.; Постановление за привличане на обвиняем от 28.10.2016г.; Обвинителен акт №4813/2015г.; Протоколи от съдебни заседание- 4 бр.; Присъда № 166/02.10.2017г.; Договор за правна помощ- 5 бр.; Заповед за принудителни административни мерки; официални Справка за съдимост от 11.01.2018г. и Справка за висящи наказателни производства против ищеца, и от приложеното в цялост приключеното НОХД № 3789/2016 г. по описа на РС-С., ищецът Ж.С.А. от гр.С. е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил и машинист на автобетонпомпа на него, към работодателя си- строителната компания „З."- ЕАД, С.. На 06.11.2015г. при доставка на бетон на строителен обект в С., където работел, станал инцидент- спукало се метално коляно на тръбата на помпата, която управлявал и пострадал работник на същия обект- И. О. Х., на когото била причинена средна телесна повреда.