Решение № 2563 от 09.08.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2563

Велико Търново, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VII състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

При секретар С.Ф. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА административно дело № 20237060700786 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по Искова молба с вх. № 6114/28.11.2023г. в АСВТ, депозирана от И. Г. П. от [населено място]. Същата е оставена без движение, а на ищеца е предоставена правна помощ. Нередовностите на ИМ са отстранени отчасти с вх. № 617/07.02.2024г., допълнително с Молба с вх. № 1826/23.04.2024г., а окончателно с вх. №№ 2356/28.05.2024г. и 2482/03.06.2024г. в АСВТ.

Ищецът твърди, че е отговарял на условията за получаване на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за последните 5 години, но социалните работници, които приемали молбата му за помощ за отопление са я одобрявали и не са счели за нужно да го информират, че има право на социална помощ за допълване на доходите по чл.9. Поради това претенцията на П. е за последните 5г. до 30.09.2023г. да се изплати полагаемата му се сума. Същата като сбор от неполучените месечни социални помощи определя на 7 343,63лв. Изтъква, че не по негова вина не е били информиран за това право и затова не е подавал заявление-декларация. В о.с.з. ищецът се явява лично и с назначения служебен адвокат. Поддържа ИМ, в намален размер на обезщетението. Ангажира писмени доказателства.

Ответникът по делото – Агенция за социално подпомагане [населено място], чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в писмен отговор. Накратко същите са съсредоточени върху това, че за да се развие адм. производство по чл.9 от ППЗСП е необходимо да е подадено заявление за подпомагане, каквото не е налично в годините. Сред посочените в ЗСП и правилника задължения на социалните работници не фигурират такива за уведомяване на лицата за правото им да подадат заявление за подпомагане. Независимо от това, г-н П. е уведомяван и е бил обект на подпомагане от 2017г. Заявление за подпомагане по чл.9 от Правилника обаче, е подал единствено през 2023г., по което е постановен отказ със Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1340-О/10.11-2023г. на ДСП –ВТ, която е потвърдена от съда по АД № 774/2023г. на АСВТ. Мотивът за отказа е, че обитаваното от лицето жилище не е единствено – чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. ПП изтъква, че социалните работници са посещавали по график [населено място] и са консултирали нуждаещите се. Окончателната преценката за наличие на право на подпомагане обаче се прави след събиране на необходимите доказателства. В случая г-н П. не е отговарял на изискванията на закона за подпомагане с месечна помощ по чл.9 от Правилника и в частта относно минималните доходи, така както са посочени в ИМ. Защитата на ответника ангажира гласни доказателства. Моли съда да отхвърли предявения иск, като недоказан. Представя писмена защита и претендира разноски.

Окръжна прокуратура – В. Търново, чрез участващия в делото прокурор, дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан. Посочва, че не са събрани доказателства за незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, които да са ощетили ищеца, чрез пропуснати ползи. Прокурорът счита, че ИМ следва да бъде оставена без уважение.

При тези фактически основания на иска съдът намира, че се касае за претенция за присъждане на обезщетение за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Пропуснати ползи/ в размера на евентуално дължимите за периода суми за подпомагане по чл.9 от ППЗСП. Вредата е резултат на незаконосъобразно бездействие на социални работници, които не са разяснили на П. правата му и не са го консултирали да кандидатства за този вид помощ, въпреки малките му доходи. Периода, за който е предявен иска е от 30.09.2018г. до 30.09.2023г. Искането към съда е за присъждане на обезщетение в общ размер на 7 343,63лв.

Впоследствие е направено изявление за намаляване на размера на иска от 7 343,63лв. на 1 016,65лв. – за първите 9м. на 2023г. Исканото изменение е направено с писмена молба в първото о.с.з. Същото е допуснато от съда, при условията на чл.214 от ГПК, с протоколно определение в първото о.с.з., проведено на 11.07.2024г. Предвид това искът се счита предявен за намаления размер от 1 016,65лв. и период от само девет месеца. Следва да бъде частично прекратено призводството, на основание чл.232 от ГПК, поради частично оттегляне на иска, заявено от ищеца, което десезира съда.

В така приетата за разглеждане от съда част, ИМ е редовна и допустима. Предявена е срещу надлежен ответник от правоспособен и дееспособен ищец. Не е изтекъл срок на погасителна давност върху правото на иск.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:

1. И. Г. П. е подал Заявление-декларация до директора на ДСП-Велико Търново с вх. № 1340/28.07.2023г. за подпомагане с месечна помощ за покриване на нуждите му от храна и лекарства. Декларирал е, че месечният му доход е само от рента на земеделска земя, като се припада по 180,00лв. на месец.

2.Декларирал е, че живее в [населено място], не е семеен, не е освидетлстван от ТЕЛК и няма лица, задължени по закон да го издържат. Освен това е посочил, че притежава 38дка обработваема земеделска земя и апартамент в [населено място], който сам определя като необитаем.

3. О. С. доклад се установява,че лицето е в нетрудоспособна възраст и считано от м.10/2023г. е пенсионер – пенсия за старост от 276,64лв. Притежава 47,907дка земеделска земя и не е получил рента към момента на подаване на заявлението. Освен това, върху този доход има запор от ЧСИ. П. притежава апартамент и гараж в [населено място] – наследствен. При ивършен оглед се потвъждава, че в същия няма ток и вода, жилището е занемарено, в лошо техническо състояние и се нуждае от ремонт.

4.По повод посоченото Заявление е издадена Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1340-О/10.11-2023г. на директора на ДСП-Велико Търново. Постановен е отказ за подпомагане с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП, т.к. обитаваното от г-н П. жилище в [населено място] не е единствено. Това условие е предвидено в чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Допълнително като основание е изтъкнато обстоятелството, че лицето получава пенсия и през м.10/2023г. е получил допълнителен доход в размер на 424,18лв./запис от пенсия/.

5.Заповедта е обжалвана по адм. ред. С Решение № 04-РД06-0070/01.12.2023г. директорът на РДСП-В. Търново е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1340-О/10.11-2023г., с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП.

6. Във връзка с горното посочената Заповед на ДСП-ВТ е оспорена пред съда. Образувано е адм. дело № 774/2023г. по описа на АСВТ. Постановено е Решение № 590/19.02.2024г., с което жалбата срещу отказа за подпомагане по чл.9 от Правилника е оставена без уважение. Решението е влязло в сила на 12.03.2024г. и това обстоятелство е известно на страните и служебно на съда.

7. Мотивите на съда са в смисъл, че отказът е материално законосъобразен, т.к. лицето декларира доход от 180,00лв. за м. 06/2023г., което превишава ДМД, който е определен в неговата група на 151,20лв. Освен това е налице пречката за получаване на месечна помощ по чл.9, предвидена от законодателя в чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП – наличието на втори жилищен имот.

8. В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели социални работници, служители на ДСП-В. Търново, които са обслужвали района на [населено място]/вж. протокол от о.с.з. на 11.07.2024г. на л. 141 и сл./. Свидетелите К. и С. са отговаряли за [населено място] съответно през2017г. и 2022г., а св. Е. Г. през процесната 2023г.

9. Всички свидетели си спомнят, че са работили с г-н П. и са му разяснявани всички възможносит за подпомагане. Заявяват, че консултирането протича като разговор, в хода на който се уточнява семейното положение на лицето, здравния и социалния му статус, какви доходи, какви имоти притежава. На този етап не може да се изрази окончателно мнение има ли конкретна възможност за подпомагане. Всеки има право да кандидатства за каквото помощ желае и не може да се откаже прием на заявление. Оказва се и съдействие при попълването му.

10. Св. С. сочи, че когато извършва консултации на гражданите, обяснявам на тях всички потенциални възможности, описани в закона – отопление, месечно подпомагане, за подпомагане на хора, които са с решения на ТЕЛК, право на винетки, право на месечна финансова подкрепа. В техните задължения влиза и това да се уверят, че гражданите са разбрали за какво става въпрос. Обясняват им на достъпен език. Спомня си, че И.П. е кандидатствал за помощ за отопление.

11. Според св. Г. консултациите са индивидуални - какъв е социалният статус, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, пенсионери - обстоятелства, които човекът, кандидатстващ за помощ, трябва да сподели. Разяснява се набора от видове помощ, които държавата предоставя. В случая понеже П. е 70г., но е бил без отпусната пенсия за старост е насочен за месечната помощ. Това заявление подал във В. Търново. Но в процеса на обработка на заявлението са установени и други факти. Наличие на втори жилищен имот, мн. декари земеделска земя. Свидетелят е участвал лично в огледа на имота в [населено място] и потвърждава, че се намира в жилищна кооперация, тухлена постройка, няма електричество и водоснабдяване. Апартаментът е занемарен и се нуждае от ремонт.

При така установените факти, безспорни между страните и подкрепени от приложените писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Агенцията за социално подпомагане [населено място]. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи. Същите се изразяват в лишаването му от суми за месечно подпомагане с помощ по чл.9 от ППЗСП за периода от м.01 до м.09 на 2023г. вклч. Причината, която твърди била, че служителите на Агенцията не му били разяснили правото да кандидатства за този вид помощ, т.е. незаконосъобразно бездействие. Размера на вредата определя на 1016,65лв.

Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл.203 от АПК. Исковата защита срещу незаконосъобразна административна дейност е възможна на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая постановения от органи на АСП отказ за подпомагане с помощ по чл.9 от ППЗСП не е отменен от съда и това не се оспорва. Фактическо основание на предявения иск е твърдението, че социалните работници незаконосъобразно са бездействали като не са разяснили на ищеца правото му на такова подпомагане. В противовес на защитната теза на ответника съдът намира, че за социалните работници съществува задължение да разяснят на гражданите предоставяните от държавата възможности за подпомагане. Такова задължение не е записано изрично в специалния закон/ЗСП и Правилника за приложението му/, но следва от законовата цел за подпомагане на граждани, които без помощ не могат да задоволят своите основни жизнени потребности и проява на обществена солидарност в трудни житейски ситуации. Освен това следва да се има предвид и това, че общият процесуален закон в чл.28 от АПК е закрепил задължения за административните органи да осигуряват общодостъпна, точна, ситематизирана и разбираема информация за компетентността им, както и да осигуряват достъп до формулярите и да оказват съдействие за попълването им. В този ред на мисли съдът приема за безспорно наличието на такова задължение, както за социалните работници на терен, така и за АО, издаващ съответната заповед по въпроса за подпомагането със социална помощ.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0709fc1a-1e6f-4361-9eee-7c517025f9aa