Решение № 223 от 12.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000150 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 389/25.11.2022 г., постановено по т.д. № 862/2021 г. на ОС-П., в частта му, с която е осъдено дружеството жалбоподател „Д.Б.“ ЕООД-с. Т., обл. П. да заплати на „В.К.“ ЕООД-гр. В. сумата 68 665,54 лв. с ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението по Договор за консултантски услуги от 10.10.2016 г., сумата 4 911, 06 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл.9 от Договора за забава на изпълнението за заплащане на възнаграждението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.12.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 6915,53 лв. деловодни разноски.

Жалбоподателят „Д.Б.“ЕООД-с.Т. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 29.12.2022 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на 1 разноски. Възразява за прекомерност на платеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение и моли то да бъде присъдено в установения минимален размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбата „В.К.“ЕООД-гр.В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 27.02.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД, чл.92,ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 68 665,54 лв. с ДДС, представляваща неиздължена част от възнаграждението, дължимо съгласно договор за консултантски услуги, сключен на 10.10.2016 г. между дружеството-ответник „Д.Б.“ЕООД като възложител и дружеството-ответник „В.К.“ЕООД като изпълнител, сумата 4 911,06 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл.9 от същия договор, за забава на изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждението, ведно със законната лихва върху двете суми, както и ведно със сумата 1 130 лв. за разноски, платени в производство за обезпечаване на исковете, и разноските за производството по спора. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 10.10.2016 г. те са сключили представения в копие от ищеца с исковата молба договор, съгласно който ответникът „Д.Б.“ЕООД като възложител възлага, а ищецът „В.К.“ЕООД като изпълнител приема да извърши консултантски услуги – да консултира възложителя при подготовката на проекта му за финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанска“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи", като предостави в полза на възложителя следните услуги: консултиране преди подаване на заявлението за подпомагане, включващо и подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ за икономическа 2 устойчивост на проекта и консултиране по време на изпълнение на проекта от датата на сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до изплащане на помощта, включващо отчитане, и управление на проекта. Безспорно е, че страните са договорили изплащането от възложителя на изпълнителя на възнаграждение в чл.2, платимо на части, посочени в чл. 3 – 3 000 лв. авансово след подписване на договора, 2 000 лв. при приемане на заявлението за подпомагане в Областната дирекция на ДФ“Земеделие“ и получаване на уникален идентификационен номер, 20 000 лв. при подписване на договора между Разплащателната агенция и възложителя, като остатъкът до пълния размер се дължи 10 работни дни преди подаване на заявка за окончателното плащане от страна на възложителя към Разплащателната агенция. Безспорно е, че договорът е изпълняван, като ищецът е извършвал надлежно консултантски услуги и ответникът е заплатил на ищеца преди подаването на исковата молба възнаграждение в общ размер 41 000 лв. без ДДС или 49 200 лв. с ДДС. Няма спор, че заявката за окончателно плащане е подадена от страна на ответника към ДФЗ на 15.04.2021 г. Спори се между страните какъв е договореният в чл. 2 от договора общ размер на възнаграждението и има ли останала неизплатена част от възнаграждението, както и изпълнил ли е изпълнителят в пълен обем възложената му работа в частта относно подаването на заявката за окончателното плащане по проекта, респективно, дължи ли ответникът да заплати останала неиздължена част от възнаграждението.

Ищецът твърди, че договореното в чл. 2 от договора възнаграждение е в размер на 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане по подмярка 4.1, която заложена в проекта инвестиция е в размер на 1 964 425,69 лв. съгласно Приложение 1 към договор 06/04/1/0/02672 (колона „Размер на разходите, за които се кандидатства“), а 5% от нея е сумата 98 221,28 лв., при което с оглед вече изплатеното възнаграждение в размер на 41 000 лв. без ДДС остава дължима за възнаграждение сумата 57 221,28 лв. без ДДС или 68 665,54 лв. с ДДС, за заплащането на която сума ищецът претендира да бъде осъден ответника.

Твърди, че сумата е дължима, тъй като възложителят е подал заявката си за окончателното плащане към ДФЗ-РА на 15.04.2021 г. и последната част от възнаграждението се дължи 10 работни дни преди тази дата, т.е. на 1.04.2021 г. Ищецът претендира поради така твърдяното неизпълнение на задължението 3 за заплащането на пълното възнаграждение и за осъждане на ответника да заплати договорената съгласно чл.9 от договора неустойка – 5% от общото възнаграждение по договора (5% от 98 221,28 лв.) или 4 911,06 лв.

Претендира също така да му бъдат присъдени и разноските, които е направил за обезпечаване на бъдещия иск – за ДТ, платено адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнително дело за налагането на допуснатите обезпечителни мерки, общо в размер на 1 130 лв.

С отговора на исковата молба от 11.03.2022 г. ответникът оспорва исковете, като възразява, че дължимото по договора възнаграждение не е в посочения от ищеца размер, а е в размер общо на 48 895 лв., която сума съгласно уговореното в чл. 2 от договора представлява 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане, която договорка според ответника е в смисъл, че възнаграждението е 5% от сумата, заложена (заявена) за подпомагане, и тъй като одобрената финансова помощ е в размер на 977 900 лв., то 5% от нея е именно 48 895 лв. Твърди, че съгласно Приложение №1 към договора размерът на сумата на одобрените за финансиране разходи е съставена от два компонента, които са „размер на частно финансиране“ и „размер на одобрена субсидия“, поради което „сумата, заявена за подпомагане“, визирана в чл. 2 от договора между страните, е вторият компонент от общата стойност на цялата инвестиция или 977 900 лв. без ДДС. Счита, че следва да се приложат принципите на европейското договорно право за тълкуване на договорите – член 5:103 (че при съмнение в значението на договорна клауза, която не е индивидуално уговорена, се предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила) и член 1:101,ал.4 (предвидена възможност принципите да дадат разрешение на поставен въпрос, когато такова не се съдържа в приложимите правна система или законови правила), в който смисъл е и §4,т.41 от отменения ЗЗД (че условията на договорите се тълкуват едни с други, като се дава на всяко едно смисъла, който произлиза от целия договор), което разрешение не е буквално възпроизведено в действащия ЗЗД, но чл. 288 от ТЗ изрично препраща към търговските обичаи за неуредените въпроси относно търговските сделки, поради което при липса на изрична законова разпоредба следва да се приложат цитираните принципи за тълкуване на договорите. Твърди, че ответникът дължи да извърши консултантски услуги и в етапа от изпълнението на проекта за отчитането, изразяващо се в предоставяне на ДФЗ 4 на заявка за окончателно плащане, което е в пряка връзка с изплащането на безвъзмездната финансова помощ, и оспорва твърдението на ищеца, че е извършил качествено възложената му работа в частта, касаеща задължението му за отчитане на проекта. Заявява, че в хода на изпълнението на проекта възложителят се е възползвал от възможността и е заявил т.нар „междинно плащане“, което се изплаща за извършена обособена част от инвестицията, като за целите на изпълнение на изискването за попълване на заявката и отчет изпълнителят е изпълнил договорното си задължение, поради което междинното плащане е получено от Разплащателната агенция. Твърди, че механизмът на отчитане при заявка за междинно плащане е идентичен с този при подаване на заявка за окончателно плащане, като на основание чл. 18,ал.3 от Наредба №9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 първото може да бъде заявено не по-късно от 4 месеца преди изтичане на крайния срок за извършване на инвестицията по договора, при което консултантът разполага с данните на контрагентите, които се въвеждат в таблиците за разходи, наймалко с оглед задължението му за управление на проекта и това, че в поголямата си част изпълнителите на инвестицията в различните й части са предложени именно от консултанта по договора. Оспорва затова твърдението на ищеца, че е извършил качествено възложената му работа в частта, касаеща задължението му за отчитане на проекта. Твърди, че Разплащателната агенция е уведомила на 23.06.2021 г. възложителя-ответник за нередовност или липса на документи във връзка с подадената заявка за окончателно плащане, изработена от изпълнителя-ищец, което уведомление ответникът веднага изпратил по електронна поща на ищеца и така, с уведомяването за констатираните недостатъци в отчета, е отправено възражението, че работата не се счита приета и срокът за отстраняването им е известен на изпълнителя, тъй като е регламентиран в наредба на 15 работни дни. Твърди, че в този срок вместо поправяне на работата на 29.06.2021 г. ответникът е получил писмо от ищеца, в което се претендира за заплащане на остатъка от възнаграждението по договора, на неустойка и на лихва за забава. Твърди, че в отговора от 5.07.2021 г. на това писмо ответникът изрично е възразил както по отношение на претендирания размер за плащане, така и по отношение на наличието на качествено и в срок изпълнение - във връзка с некачествено изпълнение на последния етап от проекта, свързан с неговото отчитане. Твърди, че затова, тъй като работата по последния етап не е приета и не са отстранени от 5 изпълнителя нередовностите в съответния законоустановен срок, ответникът е заявил съответно възражение за намаляване на цената по договора на основание чл. 265,ал.2 от ЗЗД, като не е платил дължимия по договора остатък в размер на 6 895 лв. без ДДС. Твърди, че не дължи и неустойка и лихви, тъй като не е в забава при изплащането на дължимото по договора възнаграждение.

С допълнителната искова молба от 6.06.2022 г. ищецът заявява, че в чл.2 от договора не е договорено възнаграждението да е в размер на 5% от сумата на търсената финансова помощ (БФП), както твърди ответникът, а да бъде 5% от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане по подмярка 4.1. Оспорва твърдението на ищеца за некачествено изпълнена работа във връзка с подаването на заявката за окончателно плащане по проекта. Твърди, че ответното дружество е приело изработената заявка за окончателно плащане и я е предало към ДФЗ. Твърди, че на дружеството-изпълнител не е представено писмото на ДФЗ от 22.06.2021 г., а само извадка от него по преценка на ответника, което препятства качественото изпълнение на неговата работа, като ответникът е нарушил правата на консултанта съгласно чл.5,б.“б“ и „в“ от договора.