Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1486 от 21.12.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2705/2021
Вид
Протокол № 1486
Подписан
21.12.2021
В сила
21.12.2021
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1486 гр. Пазарджик, 17.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102705 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците ИВ. Г. ГР. и П. Г. ГР., нередовно призовани, въпреки което се явяват лично и с адв. Г., редовно упълномощена да ги представлява, с пълномощно приложено по делото.

Ответницата В. Д. П. се явява лично, редовно призована и с адв. Б., редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно днес приложено по делото.

Ответникът Г. ИВ. ГР., редовно призован се явява лично.

За ДСП – Пазарджик не се явява представител.

АДВ. Г.: Не правим възражение по нередовното призоваване. Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Да се гледа делото днес.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба. Оспорваме отговора.

Водим допуснатите свидетели. Запознати сме и със социалния доклад.

Нямаме други доказателства.

АДВ. Б.: Поддържам становището на доверителката ми в писмения отговор. Изрично сме казали там, че искът е неоснователен, защото с поведението си тя не е дала повод за предявяване на настоящия иск. От друга страна тя има желание бабата и дядото да общуват с детето и сме заявили, че сме готови да постигнем споразумение. Не знам доколко е известно това обстоятелство на ищците, но при детето е констатирано, може би едно преодолимо заболяване, което е свързано с усложнения режим на хранене.

Детето не може да яде никакви млечни продукти, както и всичко, в което се съдържа глутен. Представям медицински документи на Н. Г.. Там са констатирани, през месец ноември, заболявания. Свързано е с режима на хранене.

АДВ. Г.: Известено ни е.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Поддържам отговора си.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените в настоящото съдебно заседание документи, касаещи здравословното състояние на малолетното дете Н. Г. Г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в настоящото ответницата В.П. медицински документи. съдебно заседание от

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Документите не съм ги виждал. Знам, че детето има определени особености, които следва да се вземат предвид при храненето му.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Г.: Към настоящия момент ми е известно, че след получаване на исковата молба, ответницата е заявила в разговор с доверителите ми, че би била съгласна на споразумение, но към настоящия момент няма определени параметри.

АДВ. Б.: Считам, че може да се постигне спогодба, която да е в интерес както на детето, така и на страните. Доверителката ми е съгласна след 2 навършване 2 годишна възраст на детето да има право на преспиване при бабата и дядото, но има една особеност. Бащата също участва така, че може да помислим да се реши този въпрос. Защото преспиване при баба и дядо би довело до възможността и бащата да има такъв режим. Обикновено бабата и дядото не са в режим преспиване. Те имат график да виждат детето. Мисля, че може общо да решим този въпрос, за да предотвратим и други спорове.

Бащата участва в това производство и може да заяви мнението си. Резонно е, че през почивните дни, тъй като доверителката ми започва да е трудово заета,, редуващо е през седмица детето е да бъде при неупражняващия родителски права родител, а през следващата при майката

АДВ. Г.: Искаме конкретен режим.

АДВ. Б.: Бабата и дядото са тук и могат да кажат, че майката е давала детето. Между тях има разбирателство и няма противопоставяне. Нашето предложение до навършване на 2 годишна възраст е бабата и дядото да взимат детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 17:00 часа.

Съгласни сме и по втора точка. След две годишна възраст преспивайки всяка първа и трета събота при бабата и дядото, но какво правим с бащата, ако той заяви претенция? Ако той се съгласи, тук е правото само на бабата и дядото.

Така разширени лични отношения между баба и дядо. Доверителката ми по принцип няма против бабата и дядото да го взимат.

АДВ. Г.: Логиката на режима е да се обедини.

АДВ. Б.: Бащата ще поиска разширен режим и после какво правим? Той трябва да се заяви, че се съгласява по този начин родителите му да го вземат, като и той да осъществява в същото време този режим.

АДВ. Г.: Искате съвместно в неделята да гледат това дете?

АДВ. Б.: Сега не е ли същото? Нека бабата да каже. Тогава бихме казали че не е основен режима с преспиване. Предлагам след навършване на 2 годишна възраст на детето да се запази режима без преспиване всяка първа и трета неделя от месеца. Опираме до правата на бащата. Той трябва да направи изрично изявление, че ще е по този начин, за да сме сигурни.

ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не съм съгласен.

Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като страните в настоящото производство не постигнаха съгласие относно претенциите на ищцовата 3 страна, обективирани в т. 2 от петитума на исковата молба, касаещ режима на лични отношения между бабата и дядото, по бащина линия, след навършване на две годишна възраст на детето, в частта преспиване на детето в дома на бабата и дядото.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Твърди се в исковата молба, че ищците ИВ. Г. ГР. и П. Г. ГР. са съответно баща и майка на Г. ИВ. ГР., с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за раждане № 41078 от 14.05.1992 г. на ТОА „Триадица" при СГО, издадено въз основа на Акт за раждане № 728 от 14.05.1992 г.

Сочи се, че синът на ищците - Г. ИВ. ГР. и ответницата В. Д. П. имат малолетно дете - Н. Г. Г., с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за раждане № 973, издадено въз основа на Акт за раждане № 0976 от 15.09.2020 г. Следователно ищците да баба и дядо по бащина линия на малката Н., която към настоящия момент на 10 месеца.

Сочи се, че с Решение № 958/30.10.2020 г. по гр. д. № 20205220102643 по описа на РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 30.10.2020 г., бракът между Г. ИВ. ГР. и ответницата В. Д. П. е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. е предоставен на майката - ответницата по настоящото дело и е определен режим на лични отношения между Н. и баща й - Г.Г..

Видно от решението, малолетното дете Н. живее със своята майка в гр.

Пазарджик, а бащата може да я вижда при изключително ограничен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване, по местоживеене на майката, в нейно присъствие или на определено от нея лице до навършване на петгодишна възраст на детето. След навършване на тази възраст, режимът на лични контакти ще се договори между родителите, а ако не се постигне споразумение - чрез съда.

Твърди се, че към настоящия момент, този режим на лични контакти е изключително ограничен, както за бащата, така и за бабата и дядото на детето по бащина линия, които макар да искат, нямат възможност да осъществяват 4 пълноценен контакт с внучката си Н., както и да изградят силна емоционална връзка с нея още от най- ранна детска възраст.

Твърди се, че ищците разполагат със собствен дом, в който имат всички необходими условия за оглеждане на малката Н. и за прекарване на пълноценни контакти с детето. Ищците обаче нямат тази възможност, тъй като могат да виждат малката си внучка изключително рядко и то като отнемат реално от времето на бащата на детето Г. и в рамките на неговия оскъден режим, което е крайно недостатъчно. Обръщат внимание и на факта, че бащата на детето не живее заедно с родители си - ищци по делото.

Твърди се, че в дома на ищците са осигурени много добри хигиеннобитови условия, като жилището е обезопасено и подходящо за отглеждане на детето. Между членовете на семейството на ищците се поддържат добри и подкрепящи взаимоотношения. Ищците желаят да изпълняват ролята си в живота на внучката си, обграждайки я с обич и грижа. Ищците много се радват, че имат внучка, като имат огромно желание да се грижат за нея и да прекарват с нея колкото се може повече време.

Сочи се, че съгласно чл. 128 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Интересът на детето да контактува с баба и дядо се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. В този смисъл е Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 2834 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение. В настоящия случай, ищците притежават безспорни качества да се грижат и да отглеждат малко дете, те самите са били любящи родители и това още повече засилва обичта им към малката Н. - дъщеря на сина им. Ищците имат качества да възпитават и отглеждат малко дете, като по никакъв начин не застрашават развитието му.

Счита се, че не е в интерес на малолетната Н. да бъде лишена от възможността да има лични отношения със своята баба и дядо по бащина линия. Отделно, макар отношенията между ищците и майката на детето, да не 5 са добри към момента, то това не е решаващо за изхода на спора, тъй като отношенията между бабата и дядото и родителите на детето не са главен критерий. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо.

Сочи се, че в интерес на детето е контактите с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (например не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.). В този смисъл е Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 2834 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.

Отделение. В настоящия случай подобни ситуация не съществува. Интересът на всяко детето е да расте в нормална семейна среда, като контактува, освен с родителите си, още и с роднините от майчина и бащина линия, тъй като по този начин получава възпитание, подкрепа и придобива опит за различни житейски ситуации, вкл. утвърждава връзката със своите корени и семейни традиции, които имат отношение към цялостното му изграждане и развитие като пълноценна личност. Отношенията между внуците и техните баба и дядо са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката дете родители Твърди се, че режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо, следва да бъде определен от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето.

Твърди се,е че в случая и като ищците са съобразили всичко гореописано, вкл. ниската възраст на детето и неговите интереси, считат, че следва да бъде определен режим на лични отношения между детето Н. и нейните баба и дядо - ищците, диференциран според нейната възраст, както следва: