Решение № 122 от 10.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Провадия, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200242 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН , въз основа на жалба от В. Д. З. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш, Серия К №9162578, издаден от ОД на МВР – Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4, вр.ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с пороци при издаването му обусловили и неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа изцяло наведените с жалбата основания за отмяна на атакувания ЕФ и подробно аргументира същите. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РПВарна не изпращат представител в проведените съдебни заседания, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален представител, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Делото се разглежда повторно от ПРС, след като с Решение №4716/29.04.2025 г. по КАНД № 331/2025 г. по описа на ВнАдмС, е отменено Решение № 11/13.01.2025 г., постановено по ванд № 394/2024 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 16.05.2024 г. К.К. – служител при РУ-Провадия, ОД МВР Варна работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за 1 движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.Провадия, на път III-208 до Пожарна техника, насочена към пътуващите МПС в посока към гр. Айтос, снимаща и в двете посоки. В 09:54 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „* * * “ с регистрационен номер ***, със скорост от 63 км/ч. За установеното инсп. К. изготвил Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на автомобила - а именно на жалбоподателя З. и след извършена проверка по образуваната административна преписка, в хода на която, видно от приложена справка в същата се сочи, че по отношение на З. има издаден ЕФ, Серия К №6646568, с вписана дата на влизане в сила на същия на 13.04.2024 г., за извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, бил съставен обжалвания пред настоящия съд ЕФ, Серия К №9162578, с който з а извършено от жалбоподателя на 16.05.2024 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“. В същия било посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 63 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 13 км/час, както и че нарушението е извършено в условията на повторност.

Видно от изискания по настоящото дело ЕФ, Серия К №6646568 същият е за извършено на 18.10.2022 г. нарушение по чл.21, ал.1, от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.2, т.3 от ЗДвП на З. е наложено наказание Глоба в размер на 100,00 лева. Видно и от представена нова справка в АИС, в същата е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 29.03.2024 г, както че е платен и че е влязъл в сила на 13.04.2024 г.

Видно от представената по преписката справка от АИС касателно обжалвания пред настоящата инстанция ЕФ е отразено, че същият не е заплатен, като е посочено и че е влязъл в сила, без да бъде коректно отразено обжалването му, предмет на настоящото производство.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на писмените доказателства събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщените такива от ванд 394/2024 г. по описа на ПРС.

Същите съдът намира за безпротиворечиви и еднопосочни, като поради липса на предпоставки за тяхната критика, с изключение горепосочената неточност относно влизане в сила на обжалвания ЕФ, съдът възприема с доверие и кредитира изцяло писмените доказателствени източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.

1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 16.05.2024 г. в 09.54 часа, лек автомобил „* * * “ с регистрационен номер В 88 11 РР се е движел със скорост от 63 км/ч. в гр.Провадия в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо 2 средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 16.05.2024 г., в периода 08: 50ч. – 10: 05ч., в гр.Провадия на път III-208 до Пожарна техника, с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 23 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /09:54ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 16.05.2024 г. в 09.54 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост 63 км/ч, след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването е с номер ***. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства относно техническото средство, с което е установено нарушението, се установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил „*** “ с регистрационен номер ***, собственост на В. Д. З..

Обжалваният електронен фиш, съдът намира за издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържащ посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на автомобила, описание на нарушението, ЕФ по отношение на който извършеното се явява в условията на повторност и датата му на влизане в сила, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво е санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл и противно на посоченото от жалбоподателя, съдът не констатира твърдяните пороци при така обжалвания ЕФ, които да ограничават правото на защита на нарушителя, а именно да разбере в какво е обвинен и как му е определено наказанието, за да може да организира своята защита. Липсата на заявените от въззивника в ЕФ конкретизиране на конкретен път и посока на движение не са както изискуем, така и необходим реквизит от обжалвания акт, доколкото и в същия изрично е посочено, че нарушението е осъществено в гр.Провадия, което и предпоставя приложимост на правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП при 3 избиране на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч при липсата на ограничителен знак, какъвто е и настоящият случай. Действително, при обозначаване местоизвършване на нарушението, преди вписване на „гр.Провадия“ са изброени и „Варна, Провадия,…“, но съдът счита, че същото не влияе върху годността на обжалвания ЕФ предвид, че в него ясно е конкретизирано единственото населено място в което се сочи, че е осъществено нарушението, а именно – „гр.Провадия“, като останалите наименования/ едно от които също е Провадия/ не са посочени какъв конкретен вид административно-териториална единица са, което безспорно е пропуск, но не и такъв който да повлияе върху годността на обвинението и способността на нарушителя да разбере в какво е обвинен и в частност къде е реализирал нарушението, за което и към ЕФ са приложени съотв.снимков материал с посочване точната локация.

В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за понятието "повторно", съгласно която това е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В случая, видно от обстоятелствената част н а ЕФ, спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ Серия К №6646568, влязъл в сила на 13.04.2024 г., като доколкото нарушението извършено от жалбоподателя на 16.05.2024 г се явява осъществено в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение п о чл. 21 от ЗДвП, видно от визирания ЕФ, то и посоченото обуславя и квалификацията на процесното административно нарушение като "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за превишаване на скоростта в населено място о т 11 до 20km/h – водачът се санкционира с глоба 50 лв., предвид и което правилно АНО е наложил предвидената по аргумент от чл.

182, ал. 4 ЗДвП двоен размер на глоба, а именно – 100,00 лева.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал заснет с техническо средство. Доказателства, които да опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай. По делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.