Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 93 от 01.04.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 58/2024
Вид
Определение № 93
Подписан
01.04.2024
В сила
29.03.2024
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2,т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Търговище, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500058 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 416 от 28.02.2024 година, постановено по ч. гр. дело № 266 по описа за 2024 година на Районен съд – Търговище е отхвърлено заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в (населено място), представлявано от Ю. Ю., действащ чрез юрисконсулт И. Н., против С. Р. А. с ЕГН ********** от (населено място), в частта му за претендираните договорна лихва в размер на 52,60 лв. за периода от 30.10.2022 г. до 30.03.2023 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договора за кредит в размер на 290,10 лв. и обезщетение за забава в размер на 67,60 лв. за периода от 31.10.2022 г. до 26.02.2024 г., на осн. чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за държавна такса за разликата над 8,71 лв. до пълния предявен размер от 25 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2,т. 2 от ГПК.

Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Н. Г. П. Ат., в която частна жалба се излагат следните аргументи:

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр — 1

Искане за допълнителни услуги, между „Микро Кредит“ АД и длъжника е сключен Договор за допълнителни услуги към заем. съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора.

Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги. В договора за допълнителни услуги са описани услугите, включени в предоставеният на Клиента Пакет „Комфорт“, а именно; посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска - услугата се предоставя за срока на договора в рамките на населеното място по местоживеене на клиента; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД - внасяне на каса на банката на вноски от името и за сметка на клиента, предварително събрани от кредитен консултант или служител на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД - приемане на плащане на каса, което се обработва от служител в офис на Микро Кредит АД след предварителна уговорка; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема - услугата представлява предоговаряне на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна по условията за изплащане на заема, която услугата се предоставя на Клиента при представяне от последния на писмено искане за нея. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на ФОРМУЛЯР- Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

Според жалбоподателя, неправилно заповедния съд е приел, че чрез претенциите на сума по договора за допълнителни услуги се увеличава размера на ГПР по договора, поради това, че Договорът за допълнителни услуги не е част от основния договор за заем. Договорът за допълнителни услуги е сключен въз основа на отправно искане от Заемополучателят да му бъдат предоставени тези услуги. Преценката дали размерът на ГПР е правилно изчислен или не, с оглед целта на производството по чл. 410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 411. ал. 2 от ГПК.

2

Също така, погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР . Думата „допускания“ тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.

Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Моли съда да отмени атакуваното Разпореждане № 416 от 28.02.2024 г. по ч. гр. д. 266/2024 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. Р. А., в частта му касаеща вземането за сумата от 52,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.10.2022 г. до 30.03.2023 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за кредит в размер на 290.10 лв. и обезщетение за забава върху в размер на 67,60 лв. за периода от 31.10.2022 г.-26.02.2024 г., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд констатира, че частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. Р. А. за парично вземане, произтичащо от цедирано вземане по Договор за кредит 3

MicroCredit № 9032-00112770 от 26.08.2022 г. Параметрите на договора за потребителски кредит са следните: Сума на кредита: 500 лева, срок на кредита – 7 месеца, годишен лихвен процент 40.48%, дължима сума по кредита – 569.73 лева при месечна вноска от 81.39 лева. Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на тези 7 месеца и месечна вноска от 48.35 лева за закупен пакети от допълнителни услуги, явно възлизащи на обща стойност от 338.45 лева. По този начин месечната вноска общо възлиза на 129.74 лева или общата сума, която е прието, че следва да върне кредитополучателя след като ползва в рамките на тези 7 месеца кредитен ресурс от 500 лева е 908.18 лева – т.е. почти два пъти повече от заетата сума. В договора ГПР изобщо не е посочен. Но ясно е, че при лихвен процент от 40.48%, вероятният ГПР надхвърля значително 50%.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Обсъжданият Договор за кредит MicroCredit № 9032-00112770 от 26.08.2022 г. представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит за сумата от 500 лева със срок за погасяване на задължението - 7 месеца, като месечното му задължение, заедно със стойността на „закупените“ пакети допълнителни услуги, ведно с договорната лихва, е в размер на 908.18 лева лева общо за периода на действие на договора. Несъмнено ГПР реално надхвърля значително 50%, което води до извода за недействителност на договора.

Без знамчение е, че са сключени два договора във връзка с общото задължение на кредитополучателя по повод на отпуснатия му заем.

В настоящото производство се поставя въпросът дали заповедният съд разполага с правомощия да направи преценка за действителността на 4 договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК и да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, присъждайки само дължимата главница, или заповедният съд няма такова правомощие и следва да уважи заявлението и за договорната лихва и едва в евентуалното исково производство да е възможно обсъждане на изискванията за недействителност на договора по възражение на длъжника.

За да отговори на този съществен въпрос настоящият състав изхожда от съображенията, съдържащи се в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.И.Т. Посоченото решение дава отговор на редица въпроси, касаещи правомощията на заповедния съд по повод на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка със служебната проверка на заповедния съд по повод на констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Безспорно е, както е прието и в обсъжданото решение, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

Тезата на частния жалбоподател в настоящото производство по принцип е следната: заповедният съд е длъжен да издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава.

Длъжникът е този, след като му се връчи заповед за изпълнение да възрази и да се позове на недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ако не възрази, длъжникът може в отделно производство да претендира връщане на платените в повече от него суми, позовавайки се на 5 недействителност на договора - т.е. активната страна по повод изясняване на въпроса за действителността/недействителността на договора и прилагане на последиците, регламентирани в чл. 23 ЗПК, следва да е потребителят.

Настоящият съдебен състав не възприема тази теза поради следното: По повод на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка с търсени суми по договор за потребителски кредит, заповедният съд разполага с данни за всички параметри на отпуснатия потребителски кредит като и без да събира допълнително доказателства е във възможност да извърши обоснована преценка за това дали ГПР е съобразен с изискванията на закона. В случая е видно, че ГПР е значително по-висок от законовия минимум по ЗПК. Принципът на ефективност, приложим в областта на правото на ЕС и регулярно обсъждан в практиката на Съда на ЕС, изисква да се ограничи възможността за образуване на нови и допълнителни съдебни производства по повод на даден правен спор, какъвто е настоящият.