Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 15.09.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 405/2021
Вид
Определение № 303
Подписан
15.09.2021
В сила
15.09.2021
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Сливен , 14.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно гражданско дело № 20212200500405 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от младши съдия Светославов в. ч. гр. д. № 405/2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3215 от 17.08.2021 г., подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******** представлявано от юрк. С.П., срещу определение № 363/05.08.2021 г., по ч. гр. д. № 185/2021 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед № 107/15.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М.И.К.., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Богданово, обл. Сливен, *********

Жалбоподателят посочва, че по ч. гр. д. № 185/2021 г. е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд му указал да предяви иск за вземанията си. Твърди, че след като получил съобщението, направил справка и установил, че вземанията са заплатени доброволно и така неплатени останали само направените в заповедното производство разноски, поради което своевременно предявил молба, съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист само за разноски. Счита, че заповедният съд неправилно не се е произнесъл по искането му и в противоречие с т. 10 от ТР № 4/2014 по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да бъде издаден изпълнителен лист за направените от него в заповедното производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от длъжника.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

На 12.02.2021 г. е депозирано заявления по чл. 410 от ГПК от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******** срещу М.И.К.., ЕГН **********, за сумата от 141,04 лв., от коята 135,60 лв. главница от 12.02.2021 г. и 5, 44 лв. лихва от 28.07.2020 г. до 11.02.2021 г., както и разноски по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 185/2021 г. по описа на РС Нова Загора.

С разпореждане № 260/15.02.2021 г. заповедният съд констатирал, че не са налице пречки, поради което разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника, като в резултат от това е издадена заповед № 107 от 15.02.2021 г. за горепосоченото вземане.

Препис от издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което с разпореждане № 678/11.05.2021 г. заповедният съд указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства в посочения срок. Разпореждането било получено от заявителя на 25.05.2021 г.

На 26.05.2021 е постъпила молба, с която жалбоподателят заявил, че е направил справка след образуване на делото и е установил, че длъжникът М. К. е заплатил напълно задължението по делото и неплатени останали само разноските по заповедното в размер на 75 лв. Поискал от съда да издаде изпълнителен лист за разноските по заповедното.

Върху молбата от 26.05.2021 г. заповедният съд обективирал волята си, като озаглавил акта „К.Д.“ и написал, че вече са дадени указания и изпълнителен лист за разноски не се издава.

За да постанови обжалваното определение, заповедният съд е достигнал до извода, че в едномесечния срок не са представени доказателства за предявен срещу длъжника иск, поради което на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и прекратил производството по делото.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която е възприето становището, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази 2 хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК.

В разглеждания случай основното задължение е било погасено от длъжника след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и заявителят е поискал своевременно издаването на ИЛ единствено за разноските. Искането му е следвало да бъде уважено, а не да се постанови обезсилване на цялата заповед за изпълнение – включително и в частта и за разноските.

Евентуалната защита на длъжника е по реда на чл. 407 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е обезсилена издадената заповед за изпълнени за разноските в заповедното производство в размер на 75 лв. ( 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение ) и делото да се върне на Районен съд Нова Загора за издаване на ИЛ за разноските по заповедното производство.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 363/05.08.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 185/2021 г. по описа на Районен съд Нова Загора, с което е обезсилена изцяло заповед за парично задължение № 107/15.02.2021 г. в частта за разноските по заповедното производство в размер на 75. 00 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд Нова Загора за издаване на изпълнителен лист в полза на " ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ******** за разноските по заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3