Решение № 1678 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1678 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110104345 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу „****” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5404,25 евро с вкл. ДДС, с равностойност 10 569,78 лева, начислена по сторнирана от ответника фактура № 1111974845/26.06.2024 г., заменена с фактура № 1111988931/24.07.2024 г. за същата сума, за предоставени ВиК услуги за потребени 2018 куб. м вода за периода от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г. за обект, находящ се в гр. В., ул. ..., вх. ...., ап. ...., с абонатен № 1739000.

Ищецът „***“ ООД излага в исковата молба, че е абонат на ответното дружество за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. ..., вх. ...., ап. ...., с абонатен № 1739000.

Твърди, че през последните 10 години жилището е необитаемо. На 25.06.2024 г. пълномощник на дружеството изпратил на ответника по искане на последния снимка на монтирания на обекта водомер, като показанието на същия било 2042 куб. м. При последен отчет 24 куб. м, разликата от 2018 куб. м била отразена в електронния карнет и за посоченото количество била издадена фактура на стойност 10 569,78 лева. Поради несъгласие с начислената сума, ищецът поискал от ответното дружество да му предостави информация във връзка с отчитането на водомера, като в отговора се сочело, че сумата е 1 начислена при спазване на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ОУ на ВиК оператора, за период от една година - от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г. Недоволен от отговора, ищецът подал жалба до КЕВР, в резултат на което от КЕВР било направено предложение за преразпределение на отчетеното количество вода за целия период от последния реален отчет през 2010 г. до 25.06.2024 г. Съобразявайки се с това, ищецът изпратил до ответника предложение за заплащане на част от начислената сума и отписване по давност на останалата част, което ответникът отхвърлил.

Ищецът излага становище, че е неясно на какво основание е издадена процесната фактура, тъй като според представената му справка от облога, сумата е начислена по реален отчет, докато соченото от ответното дружество основание - чл. 24 от ОУ, предполага разход, изчислен по реда на чл. 49 ОУ; твърди, че е налице смесване на различните хипотези.

Изтъква, че от издадената фактура не става ясно кога е извършен последният реален отчет.

Счита, че ако същият е от 2010 г. – както ответникът е посочил в кореспонденцията си с КЕВР, то съгласно чл. 31, ал. 3 от ОУ, отчетеното количество би следвало да бъде разпределено пропорционално на броя на дните и сумата да бъде начислена по действалите през отделните периоди различни цени, като в този случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за задължението, формирано за периода от 2010 г. до 01.03.2022 г., на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че погасени по давност са и задълженията за лихви върху погасените по давност главници. Отделно навежда, че водомерът не е годно техническо средство за измерване съгласно чл. 43, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗИ и Заповед № А616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, като от ответното дружество няма издадено предписание до потребителя за метрологична проверка.

Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „****” ООД депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че през месец юни 2024 г. ищецът е извършил самоотчет, при който показанието на водомера било 2042 куб. м.

Оспорва обектът да е бил необитаем през последните 10 години, като изтъква, че за това обстоятелство ищецът не е подал уведомление по реда на чл. 42 от ОУ. Сочи, че съгласно чл.

5, т. 1 , б. „а“ от ОУ, потребителят е длъжен да осигури свободен и безопасен достъп на длъжностното лице за отчитане на индивидуалния водомер в жилището, което ищецът не е сторил в продължение на години, поради което за ответното дружество е възникнало правото да извърши фактуриране на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ – за едногодишен период.

Изразява становище, че погасителна давност не е настъпила, доколкото процесната фактура е издадена на 24.07.2024 г., с падеж на 24.08.2024 г., от която дата е започнала да тече давността по чл. 111, т. „в“ ЗЗД. Навежда, че на основание чл. 11, ал. 5 и чл. 34а от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, задължението да осигури метрологично годен водомер е именно на потребителя, поради което ищецът не би могъл да черпи права от противоправното си бездействие. Сочи, че на ищеца е направено предписание за метрологична проверка от дата 25.06.2024 г.

Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

2

В съдебно заседание ищецът „***“ ООД се представлява от адвокат М. Г. от АК Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „****“ ООД се представлява от юрисконсулт П. В..

Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С чл. 8, ал. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е задължителен за страните подзаконов нормативен акт към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), е уредено, че получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата ВиК се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията.

Отношенията на ищеца „****“ ООД, в качеството му на ВиК оператор, с потребителите на предоставяните от него водоснабдителни и канализационни услуги са уредени с представените по делото Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Задължение на потребителите, според чл. 33, ал. 2 от ОУ, е да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на същите, като цените, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗРВКУ, се регулират от КЕВР (ДКЕВР до 05.03.2015 г.).

В случая между страните не се спори, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на предоставяните от ответното дружество в качеството му на ВиК оператор услуги за обект, находящ се в гр. В., ул. ..., вх. ...., ап. ...., с абонатен № 1739000; че на 25.06.2024 г. упълномощено от ищеца лице е изпратило на ответното дружество самоотчет за абонатен № 1739000 – снимка на водомер № 0034333 с показание 2042 куб. м.; че въз основа на данните от самоотчета, удостоверени и с реален отчет от същата дата, ответното дружество е издало фактура № 1111974845 от 26.06.2024 г. за сумата от 10 569,78 лева с вкл. ДДС за потребени 2018 куб. м вода за периода от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г., която фактура впоследствие е сторнирана и заменена с фактура № 1111988931 от дата 24.07.2024 г. за същата сума, при същите данни и период за потребление.

Спорно по делото е дали сторнираната фактура № 1111974845 от 26.06.2024 г. и впоследствие заменилата я фактура № 1111988931 от дата 24.07.2024 г. са издадени за правомерно определен период на потребление, респективно дали количествата потребена вода са фактурирани по надлежно утвърдените от КЕВР (ДКЕВР) цени за периода на потреблението им, както и дали част от вземанията на ответното дружество са погасени по давност.

Видно от сметка към фактура № 1111988931 от дата 24.07.2024 г., издадена от доставчик „****“ ООД на клиент „***“ за обект с абонатен № 1739000, със същата са начислени 1047,596 куб. м с единична цена за вода - 2,687 лева, за канал – 0,662 лева, и за пречистване – 0,822 лева, за периода от 25.06.2023 г. до 01.01.2024 г. и 970,404 куб. м с единична цена за вода - 2,997 лева, за канал – 0,708 лева, и за пречистване – 0,869 лева, за 3 периода от 01.01.2024 г. до 25.06.2024 г., на обща стойност 10 569,78 лева с вкл. ДДС, със срок за плащане 23.08.2024 г.

Съдът не споделя довода на ответника, че поради неспазване на задължението на потребителя да осигури на длъжностното лице достъп до водомера за период, по-дълъг от една година, за ответното дружество е възникнало правото да извърши фактуриране на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ – за едногодишен период. Съгласно цитираната разпоредба, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора; след съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от ОУ. От анализа на горното следва, че разпоредбата не е приложима при наличие на реален отчет - какъвто е настоящият случай. Тя касае служебно начисляване при липса на реален отчет, като освен това, изрично предвидена предпоставка за прилагането й е изготвяне на протокол, удостоверяващ недопускането на длъжностното лице до водомера за извършване на такъв – какъвто протокол в случая не е налице и не се твърди да е изготвян, именно предвид извършения реален отчет, приложен на л. 66 от делото, с подписи на потребител и проверител.

При наличието на реален отчет приложимата разпоредба е тази на чл. 31, ал. 3 от ОУ, предвиждаща, че при промяна на цените, количеството вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет до датата на следващия действителен отчет на средствата за измерване, се разпределя пропорционално на броя на дните, по време на които действа старата и новата цена. В този смисъл са и изричните указания на КЕВР, дадени на „****” ООД по повод постъпилата жалба на „***“ ООД с вх. № В-17-30-8/05.08.2024 г. за начислената му сума с фактура № 1111974845/26.06.2024 г. - ВиК операторът да представи доказателство, че в посочената фактура е приложено правилото на чл. 31, ал. 1 от ОУ при определяне на периода на фактуриране и действащите цени за ВиК услуги, конкретно, че количеството вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет (от датата на монтаж на индивидуалния водомер през 2010 г., поради липса на друг реален отчет) до датата на следващия действителен отчет на средството за измерване (25.06.2024 г.), се разпределя пропорционално на броя на дните, през които действа старата и новата цена (л. 17).

Установява се по делото от заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обективно, че както е установил и КЕВР при своята проверка, единственият реален отчет за процесния водомер, извършен преди този от 25.06.2024 г., е от 21.01.2010 г., като за периода между датите на двата реални отчета от ответното дружество по партидата на ищеца не са начислявани никакви суми, включително и служебно всеки месец по реда на чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съдът намира, че доколкото за ежемесечното начисляване на суми по посочения член от ОУ не се изисква достъп до водомера, потребителят не носи отговорност за неизпълнението на това задължение на длъжностното лице на ВиК оператора; респективно, противно на твърденията на ответника, поддържащ неизправност единствено на ищеца, и двете страни са неизправни в облигационното си правоотношение. С оглед на така установения период между двата реални отчета, потребените за същия 2018 куб. м вода следва да бъдат остойностени съгласно правилото на чл. 31, ал. 1 от ОУ - разпределяйки отчетеното количество вода пропорционално на дните за всеки ценови подпериод и извършвайки калкулацията по утвърдената от КЕВР за всеки от тях цена, като съгласно кредитираното от 4 съда заключение по т. 1, вариант 1 от заключението по допуснатата ССчЕ, общата стойност на потребените услуги, изчислена по посочения начин, възлиза на 6008,54 лева с вкл. ДДС.