Решение № 455 от 11.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100102186 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Потребителна кооперация "Напредък" – гр. Варна срещу Община Варна, за отричане правото на собственост на ответника върху недвижим имот, представляващ реална част с площ 2630 кв. м, при граници, очертани върху скица на л. 8 от делото, от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-9982 от 09.07.2014 г. на Началника на СГКК Варна, целият с площ от 6080 кв. м, върху който е разположена сграда със застроена площ от 965 кв. м, собственост на ищеца – имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ж. к.

"Владислав Варненчик", по чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху сградата чрез осъществено право на строеж, за което е издаден нот. акт № 164, том ХХVII, дело № 24 947 от 1997 г. ВН, а върху процесната прилежаща площ – по чл.2, ал. 3 ЗОС, евентуално по пар. 26 ПЗР ЗИДЗК, евентуално по давност.

Ответникът оспорва иска. Признава собствеността на ищеца върху магазина. Твърди право на собственост, придобито по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС в първоначална редакция, тъй като имотът е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско и комунално обслужване, евентуално по § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като е отреден за благоустройствени мероприятия на общината.

По същество страните поддържат становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

1

По същество:

От представените от ищеца в заверени преписи: разрешение за строеж № 117/18.10.1985 г. на РПК "Наркооп" за изграждане на супермаркет № 6 (л.

9 от делото на РС) и протокол, одобрен на 14.12.1987 г. (л. 13 от делото на РС) се установява, че сградата е построена и приета.

От протокол № 6 за заседание на ИК ГНС от 27.03.1986 г. (л. 26 от делото на РС) е видно, че по т. 4 е взето решение РПК "Наркооп" да се преименува на ПК "Напредък", което впоследствие е вписано в регистъра (удостоверение № 3 от 04.05.1962 г., изд. на 05.05.1986 г. от ВРС – л. 27 от делото на РС).

С представения от ищеца в заверен препис нот. акт № 164, том ХХVII, дело № 24 947 от 1997 г. ВН (л. 14 от делото на РС) е признато правото на собственост на ищеца върху сградата със застроена площ 957 кв. м, придобито чрез осъществено право на строеж.

В нотариалния акт са описани горепосочените документи т.е. не е бил представен документ за установяване предоставянето на правото на строеж.

Кооперацията не е била вписана като инвеститор в плана от 1975 г., тъй като предвижданията са за комплексно застрояване (обяснения на вещото лице – л.

162). В цитираното разрешение за строеж издателят е приел, че кооперацията е инвеститор.

Към момента на издаването на разрешението за строеж строителството в отчуждени недвижими имоти и в налични държавни имоти се урежда от глава шеста на ЗТСУ (отм.).

То се осъществява от ведомствата, народните съвети и ЖСК (съответно раздели първи-трети) и чрез надстрояване и завършване (р. четвърти и пети).

Способът на отстъпването на право на строеж в общата хипотеза е уреден в раздел осми – чрез заповед (чл. 130), а в заварени комплекси право да строят допълнителни сгради имат определени от органа по чл. 130, ал. 1 от закона, учреждения, стопански и обществени организации и граждани, независимо от правата, които народният съвет вече е отстъпил в същия комплекс (чл. 132).

От сравнението между двете хипотези следва, че във втората хипотеза е достатъчно субектът да бъде определен за инвеститор, за да придобие право на строеж. Това е така, защото изричното посочване, че отстъпването на право на строеж става чрез заповед в хипотезата на чл. 130 означава мълчаливо изключване на този акт в друга хипотеза от същия клас фактически състави.

Отстъпването на право на строеж е акт с по-широко съдържание от определянето на инвеститор.

По реда на чл. 132 ЗТСУ (отм.) се определят инвеститори, които да изпълнят допълнителни строежи т.е. такива, които не са били предвидени в плана за комплексно застрояване, а впоследствие са се оказали необходими.

Това оправдава облекчения ред за придобиване право на строеж.

Способът не е нов за благоустройственото законодателство (например ПМС от 9.07.1956 г. за изграждането на магазини и други търговски обекти и занаятчийски помещения в населените места ДВ бр. 58/20.07.1956 г. и Наредба за реда и начина на строителството в народния парк "Витоша";

2 решение № 96 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2014 г., I г. о., ГК).

Предвид изложеното съдът приема, че кооперацията е придобила право на собственост върху сградата, а ответникът не притежава собствеността върху прилежащия терен (решение № 180 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК).

По границите на прилежащия терен:

В заключението си (л. 151) вещото лице А.Д. предлага два варианта за обособяване на прилежащия терен (л. 156 и л. 157).

От обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание (л. 162) се установява, че процесният имот е част от прилежащия терен и в двата варианта.

Искът е основателен и следва да бъде уважен. Площта на процесния имот не е измерена, а от сравнението с вариантите по заключението е видно, че е по-малка от посочената от ищеца.

Поради това в решението следва да бъдат описани само границите.

Минималното възнаграждение е 2747.09 лв. Платеното в размер 4000 лв. не е прекомерно. Ответникът следва да заплати всички разноски, сторени от ищеца по списъка на л. 158.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част, при граници, очертани върху скица на л. 8 от делото, от ПИ с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, четири хиляди и петстотин и две, шестдесет и девет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД18-9982 от 09.07.2014 г. на Началника на СГКК Варна, целият с площ от 6080 (шест хиляди и осемдесет) кв. м, върху който е разположена сграда със застроена площ от 965 (деветстотин и шестдесет и пет) кв. м, собственост на ищеца – имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", по иска предявен от Потребителна кооперация "Напредък" – гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик" п. к. 93 ЕИК 000073491 срещу Община Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Скицата на 8 от делото, приподписана от съда, е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Потребителна кооперация "Напредък" – гр. Варна с. ЕИК, с. а. сумата 4915.70 лв. (четири хиляди и деветстотин и петнадесет лева и 70 ст.), разноски по списък, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

3

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4