Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2888 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1134/2023
Вид
Определение № 2888
Подписан
24.07.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Деница Славова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 238 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2888 гр. Варна, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100101134 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.

238 ал. 1 от ЗМВР.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по исковете на Б. В. М., ЕГН ********** от гр.****, против РД „Пожарна безопасност и защита на населението"Варна, ЕИК 129010730, с адрес: гр.Варна, *** , за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г. /датата на увреждането/ до пълното 1 изплащане на сумата, както и сумата от 1496 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и шест лева/, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, от които сумата от 146 лева – заплатено лечение в МБАЛ "Света Анна - Варна" АД и сумата от 1 350 лева – поставен имплант /остеосинтезни средства-комплект/, в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09. 2020г. /датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски в размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че Б. В. М., ЕГН ********** е работил в PC „ПБЗН"- Вълчи дол при РД"ПБЗН" - Варна на длъжност „младши експерт Командир на екип".

На 04.09.2020г. около 03.35 часа ищецът участвал в дейности по гасене на пожар в склад за дърва за огрев, находящ се в гр.****.

Разгъвайки маркуча от уредбата за бързо действие на пожарния автомобил по посока на пожара, кракът на Б. В. М. пропада в необезопасена дупка за монтиране на пътен знак, прокопана в земната повърхност с дълбочина от около 60 /шестдесет/ сантиметра от служители на фирма „ЗЕБРА" ООД, ЕИК 103801869.

Почувствал силни болки в областта на коляното на десен долен крайник. В следствие, на злополуката Б. В. М. получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно.

С екип на „Бърза помощ" бил транспортиран до МБАЛ „Света Анна" АД - гр.Варна, където след назначени изследвания била констатирана:

1.

Фрактура на ставната повърхност на тибията с ангажиране на еминенцията и фрактури и промени проминиращи каудално в направление към метафтата в латералната половина на тибията с дислокация на фрагменти в латералната й задна част на латералното тибиално плато.

2.

Фрактура на главичката на фибулата в областта на ставната повърхност на тибиалната епифиза.

2

3.

Течна колекция н супрапателарния рецесус с нехомогенна структура и наличие на кръвеквивалентни елементи.

Тъй като фрактурите били с много голяма сложност за лечение, на 08.09.2020г. Б. В. М. бил пренасочен за оперативно лечение на травмите в Клиника „Ортопедия и травматология" на „Военномедицинска академия" към „МБАЛ"-Варна.

На следващия ден - 09.09.2020г. му била извършена и операция по открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация - тибия. Крайникът бил имобилизиран и с гипсова лонтгета.

Стационарното му лечение във ВМА продължило 7 /седем/ дни, през които бил лекуван медикаментозно.

Събитието е прието за трудова злополука, на основание чл.55, ал.1 от КСО, съгласно Разпореждане №Ц5104-03-129/23.09.2020г. на ТП на НОИВарна.

Проведеното му първоначално лечение било свързано с имобилизация на пострадалия крайник и пълен покой при постелен режим. Прием на обезболяващи. Не можел да се грижи сам за себе си. Обгрижвали го близките му, тъй като не можел да става и придвижва самостоятелно дори за елементарни дейности свързани с хранене, личен тоалет и физиологични нужди.

Оперативните шевове му били свалени на 14 /четиринадесетия/ постоперативен ден. Поставената му ортеза била също за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Имобилизацията на крайника му била осъществена с гипсова имобилизация за срок от няколко месеца. Не можел, а и не трябвало да стъпва на крайника за срок от 45 /четиридесет и пет/ дни. Следвало да се придвижва с 2 /две/ помощни средства за срок не по-кратък от 3 /три/ месеца.

При домашни условия следвало да продължи и с антитромботичната профилактика за срок от 3 /три/ седмици.

Три месеца след инцидента Б. В. М. търпял болки с висок интензитет.

Болките постепенно започнали да намаляват до умерени и слаби. И към момента изпитва болки в травмирания крайник. Не може да се натоварва, като спазва редица ограничения.

Освен описаните по-горе телесни повреди, изживял стрес от 3 злополуката. Претърпените от него травми се отразили негативно и върху психичното му здраве. Станал тревожен и напрегнат. Страдал от безапетитие и безсъние. Изпаднал след злополуката в депресивно състояние. Получил и психическа травма, а именно страх от злополуки, сънувал кошмари, свързани с инцидента.

За проведеното му лечение Б. В. М. заплатил на МБАЛ"Света АннаВарна"АД сумата в размер на 146 /сто четиридесет и шест/ лева, съглано Фактура № 0000042631/08.09.2020г., ведно с касов бон. За поставения в десния му долен крайник имплант /остеосинтезни средства -комплект/, в хода на назначената му операция заплатил сумата в размер от 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лева, съгласно фактура № **********/14.09.2020г. с дата на плащане 09.09.2020г. Общия размер на сторените разходи по лечението му възлязъл на сумата 1 496 /хиляда четиристотин деветдесет и шест/ лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

В него се сочи, че исковете са недопустими и неоснователни.

Недопустимостта се обосновава с факта, че се иска от ответника РДПБЗН-Варна да отговаря за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, с твърдение за извършване на неправомерно действие от трето лице фирма „ЗЕБРА" ООД.

В условията на евентуалност твърди, че отговорността следва да се реализира по специалния закон – чл. 238, ал.1 ЗМВР, като следва да се изключи общия гражданско-правен режим на отговорността по ЗЗД, както и разпоредбите на ЗДСл. Тази отговорност е безвиновна и е предвидена в ЗМВР до размера, посочен в чл. 238, ал.1 ЗМВР, а именно на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, като видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия.

В този случай сочи, че искът е неоснователен, доколкото ответникът е заплатил полагащото се на ищеца обезщетение в размер на 8544 лева.

В условията на евентуалност сочи, че е налице съпричиняване от страна на служителя на вредоносния резултат в резултат на допусната небрежност от него при изпълнение на служебните му задължения.

4

Сочи, че съгласно чл. 70, ал.З от Инструкция за експлоатация на пожарната техника, peг. № 1з - 491 от 28.03.2007 г., при пристигане само на един пожарен автомобил на местопроизшествие, ликвидирането на което ще изисква подаване на вода и/или други ГВ в количества, превишаващи резервираните в пожарният автомобил, ръководителят на екипа установява пожарния автомобил на най-близкия и най-надежден източник за водоснабдяване или организира подвозване на ГВ.

Твърди, че автомобилът е установен на пътното платно не на безопасно място - на разстояние около 30 см от бордюра, и не в близост до водоизточник, което е нарушение на посочените правила. Сочи, че като ръководител на екип ищецът е бил длъжен да положи дължимата грижа за спазване на посочените правила и грижа за собствената си безопасност. В посочения случай е била налице видимост и осветеност на участъка, поради което ищецът е имал обективна възможност да възприеме правилно обстановката и да не допусне попадането си в дупка.

Оспорва продължителността и интензитета на причинените неимуществени вреди, оспорва наличието на психическа травма, доколкото на ищеца не му е оказвана психологична или консултативна помощ.

Оспорва размера на исковата претенция като прекомерно завишен.

По отношение на претенцията за лихви, сочи, че същата е с акцесорен характер и като такава също се явява неоснователна.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е било на лице валидно служебно правоотношение с ответника към датата на злополуката, че злополуката е приета за трудова по съответния административен ред, че в резултат на злополуката са му причинени имуществени и неимуществени вреди от посочения вид и техния размер, съобразно претенцията.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже фактите, на които се позовава – че е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 8544 лева, че работникът е проявил небрежност при изпълнение на служебните му задължения, а именно не е упражнил контрол при установяване на пожарния автомобил при найблизкия и най-надежден източник за водоснабдяване.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по 5 предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от страните доказателства, като на ищеца след заверка за вярност на същите. писмени

Не следва да бъде уважено искането на ищеца да бъдат изискани: 1/ от Районна прокуратура - Варна заверен препис от ДП №249/2020г. по описа на РУ-Девня, пр.пр. №12677/2020г. по описа на РП-Варна, доколкото отговорността на „ЗЕБРА" ООД, не се търси в настоящото производство, а изясняването на трудовата злополука не се прави от органите на прокуратурата, и 2/ от РД „Пожарна безопасност и защита на населението" Варна, ЕИК 129010730, с адрес: гр.Варна, ***, личното кадрово досие на ищеца, доколкото от представените от ответника с отговора писмени доказателства се установява наличието на служебни правоотношения между ищеца и ответника, към датата на настъпилата злополука.

Не следва да бъде уважено искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с друго такова от съответния Национален Осигурителен Институт ТП - Варна за размера на изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност на ищеца, доколкото заплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност няма правна релевантност с търсеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от злополуката /претендираните имуществени вреди са в размер на направени разходи, а не на пропуснат доход/.

Следва да бъде уважено искането с правно основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено третото неучастващо лице

„ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ" АД, ЕИК 175010739, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, ***д да представи по настоящото дело информация изплащани ли са на Б. В. М., ЕГН ********** - командир на екип в РСПБЗН-Вълчи дол към РДПБЗН-Варна за застрахователно събитие, случило се на 04.09.2020 г. застрахователно обезщетение по договор X® 12491-40 от 20.02.2019 г., като при наличие на извършено плащане на застрахователно обезщетение да бъдат предоставени писмени доказателства, удостоверяващи изплатените суми, както и следва да бъде изискано копие от договор X® 12491-40 от 20.02.2019 г.

6

Следва да бъде уважено искането на страните за назначаване на съдебно медицинска експертиза от вещо лице ортопед – травматолог, при задачи, поставени от страните и преформулирани служебно от съда.