Решение № 987 от 12.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 266/2017
- Вид
- Решение № 987
- Подписан
- 12.02.2019
- В сила
- 04.06.2021
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1, б."Б" · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 12.02.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и втори януари година
2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева секретар: Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 266 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ /в сила от 01.01.2016 год./, както и иск чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства А.Л.М.
ЕГН:
**********, чрез адв.Ц.В., е предявил против Г. Ф., ***, по иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 360 000 лева, представляваща разликата между заплатено извънсъдебно обезщетение и дължимото такова за претърпени неимуществени вреди от множество тежки телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2016 год. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№********, ведно със законната лихва, считано от датата на извънсъдебно частично изплащане на обезщетението – 30.12.2016 год., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2016 г. около 21,30ч., на второстепенен път II – 37, на 108 км. + 00 м., в посока град Панагюрище, на разклона на за с.Сбор, А.М.М. при управление на лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№********, с несъобразена скорост, губи контрол над управлявания автомобил и при наличие на ляв завой на пътя, автомобилът продължава направо и след като напуска очертанията на пътното платно, преминава косо десния банкет, навлиза в затревената крайпътна площ и се преобръща с колелата нагоре. В резултат на настъпилото произшествие пострадал А.Л.М., като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, който при преобръщането на автомобила получил тежки телесни увреждания.
Сочи се, че по случая било образувано ДП №437 /2016г. по описа на РУ гр.Пазарджик.
Твърди се, че в хода на разследването е установено, че от техническа гледна точка причината за настъпилото произшествие е субективното поведение на водача А.М.М. при управление на лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№********, който не контролирал непрекъснато лекия автомобил, който управлявал, при което, при ляв завой автомобила продължил направо, излязъл извън пътното платно, навлязъл в тревната крайпътна площ, където се преобърнал по капак, при което тежко пострадал ищеца А.Л.М..
Твърди се, че с одобрено Споразумение по НОХД № 2083/201г., по описа на Районен съд Пазарджик, водачът А.М.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.З, б."а", предл.1-во, вр. с чл.343, ал.1, б."б", предл. 1 -во, вр. чл.342, ал.1 от НК, като подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На подсъдимия А.М. било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Одобреното от съда Споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда.
Подържа се в исковата молба, че следва да бъдат зачетени последиците на одобреното от съда споразумение на наказателния съд, което на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на претъпяното ПТП ищецът е получил тежки травматични увреждания, а именно:
-
Счупване
– изкълчване /фрактура с луксация/ на С6 – С7 шийни прешлени, причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на врата за около 9-11 месеца;
-
Тежка квадрипареза, причинена от увреждането на гръбначния мозък в шийния отдел на гръбначния стълб, представляващо осакатяване на двата долни крайника;
-
Тежкостепенна вяла квадрипареза на горните крайници, довела до невъзможност на движението на горните крайници.
Твърди, че непосредствено след ПТП на
28.03.2016г. ищецът е транспортиран с автомобил на Спешна помощ до в Спешено отделение на УМБАЛ „*******” ЕАД – П., където е прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за оперативно лечение в клиниката по неврохирургия, цервикална екстензия със скоба за директна шийна тракция с натоварване 5 кг. На втори етап, на 01.04.2016г. е проведена оперативна интервенция - предна дисцектомия на ниво С6-С7, репозиция /наместване/ на фрактура - луксация на прешлените С6-С7, декомпресия на гръбначния мозък на ниво С6-С7 прешлени, поставяне на титаниева плака с 4 винта. На 12.04.2016г. А.М. е изписан от клиниката по неврохирургия и е насочен /приет на 13.04.2016г./ към клиниката по ранна рехабилитация и физикална медицина при същото здравно заведение. Лечението на ищеца в УМБАЛ „********ЕАД -П.продължило в периода от 28.03.2016г. до 20.04.2016г. Твърди се, че по –късно ищецът няколко пъти постъпвал на болнично лечение - от 25.05.2016г. до 01.06.2016г. бил приет в клиниката по ранна рехабилитация и физикална медицина при УМБАЛ „********ЕАД -П.с оплаквания за невъзможност на движенията на четирите крайника, изтръпване на горни крайници, стягане в гърдите и задух; в периода 28.09.2016г. до 05.10.2016г. отново бил в УМБАЛ „********ЕАД –П.в хирургична клиника с оплаквания за пулсираща болка, в периода 19.10.2016г. до 26.10.201бг., ищецът отново е хоспитализиран в клиниката по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „********ЕАД -П.с оплаквания от невъзможни движения за долните крайници и силно затруднени движения за горните крайници. При следващата хоспитализация на 18.11.21016г. във Втора хирургична клиника на болничното заведение на ищеца е извършена е оперативна интервенция - инцизио и фасциотомия.
Твърди се, че въпреки проведеното лечение ищецът останал с тежка пареза на двата долни крайника и почти невъзможни движения на горните крайници причинени увреждане на гръбначния мозък. Въпреки многократните хоспитализации състоянието му било непроменено, лечението се провеждало в постелен режим и поставяне в инвалидна количка до състояние на седеж, като с дори с количката А.М. не може да се придвижва сам, поради парезата на горните крайници. Самостоятелното му изправяне е невъзможно и се извършва от поне двама възрастни. Твърди се, че невъзможността за самостоятелно обслужване, предизвиква у ищеца големи неудобства и притеснения. Тежко преживява това, че е изцяло зависим от чужда помощ и тежи на семейството си.
Претърпял емоционален срив и се затворил в себе си.
Твърди се, че към момента на ПТП лек автомобил „Мерцедес” 230 Е, с рег.№******** не е имал, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което пасивно легитимиран по иска е Г. Ф..
След сезирането на Г. Ф. с молба вх.№ 24-01-
650/11.11.2016г. по случая образувана щета под № 210361/11.11.2016г. Твърди се, че след представяне на всички писмени документи, във връзка с настъпилото ПТП, с писмо с изх.№ 24-01-650/09.12.2016г. Ф.ът изплатил по щета № 210361 обезщетение в размер на 40 000 лв., което ищецът намира за силно занижено спрямо реалните вреди. Излагат се доводи, че справедливия размер необходим за репариране на претърпените от ищеца тежки и необратими увреждания след процесното ПТП възлиза 400 000лв., предвид техния вид, обем и характер.
Ответникът Г. Ф., в срока по чл.367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че е платил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв., което счита адекватно, съобразено с релевантните обстоятелства и наличието на съществен принос на пострадалия. В отговора ГФ заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за когото твърди, че същия е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП, като непосредствено преди пътуването бил употребявал алкохол заедно с виновния водач, а по време на движение отклонявал вниманието му. Според ответника поведението на пострадалия било зачетено и в споразумението, с което приключило наказателното производство. Оспорва иска по размер, като поддържа, че последния е завишен с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, не отговаря на броя и тежестта на уврежданията, икономическите условия в страната и съдебната практика към датата на ПТП.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на Г. Ф., като трето лице помагач е конституиран – А.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***. на 19 юли 2017 год.
В допълнителна ИМ, депозирана в срока по чл.372 ГПК, наведените от ответника възражения са оспорени, като бланкетни и неоснователни.
В срока по чл.373 ГПК, е постъпил допълнителен отговор, в който са доразвити наведените възражения.
В открито съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв. Цв.В. поддържа предявените искове.
В о.с.з. на 22.01.2019г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на иска от
360 000лв. на 560 000лв.
В открито съдебно заседание ответника чрез юрк.Шишков оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски.
Третото лице помагач, редовно уведомено, не се явява в о.с.з., не изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І - 7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното ДП №437 /2016г. по описа на РУ гр.Пазарджик и съдържащия се в него от Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.03.2016г., се установява, че ПТП е настъпило на 27.03.2016 г., около 21.30 часа, на второстепенен път II -37, на км 108+000 м.
Пътят е в посока север-юг; в нощно време, ясно и сухо, при добра видимост; на пътно платно - двупосочно, с асфалтова настилка, без неравности и дупки, с широчина 7,60 м, с две пътни ленти, в участъкът с в лек завой с радиус около 480 м и дължина около 210 м., като местопроизшествието не е запазено. В резултат на извършените процесуално –следствени действия било установено, че на 27.03.2016г. около 9,30ч. на км.
108+00 на път II-37 , в посока гр.Пазарджик на разклона за с. Сбор, лек автомобил „Мерцедес“ 230 Е, с per. № ********, управляван от А.М.М., при движение ляв завой на пътя, продължава направо, напуска очертанията на пътното платно и като преминава косо десния банкет, навлиза в затревената крайпътна площ, където се преобръща и се спира легнал на покрива си с колела нагоре. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал А.Л.М., който е пътувал на предната дясна седалка в л. а. „Мерецедес“ 230 Е, като същия получил две тежки телесни повреди, а именно осакатяване на ляв крак и осакатяване на десен крак. ДП №437
/2016г. по описа на РУ гр.Пазарджик е изпратено на Районна прокуратура –Пазарджик с мнение разкрития извършител
А.М.М., с повдигнато обвинение по чл.343 ал.З б.”А”, предл.1-во НК да бъде предаден на съд.
От приложеното НОХД № 2083/2016г., по описа на Районен съд Пазарджик, се установява, че в о.с.з. на 10.10.2016 г., е одобрено по реда на чл.382 НПК, споразумение между страните в наказателното производство, съгласно което подсъдимият А.М.М. ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 27.03.2016г. на път II-37, км. 108+00, в посока гр.Панагюрище - разклона за с.Сбор, при управление на МПС - л.а. „Мерцедес 230 Е” с рег.№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ап.1 от ЗДвП: „не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява” и е причинил по непредпазливост две тежки телесни повреди на А.Л.М. от гр.Пазарджик, а именно осакатяване на ляв крак и осакатяване на десен крак - и двете по смисъла на чл.128 aл.2 НК, като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.З б.”А”, предл.1-во НК, във вр. с чл.343 ал.1, б.”Б”, предл 1-во от НПK, във вр. счл.342, ал.1 НК, във вр. с престъпление по чл.343, ал.3, б."а", предл.1-во, вр. с чл.343, ал.1, б."б", предл. 1 -во, вр. чл.342, ал.1 от НК, като подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Разпечатката съдържа 53 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0705d5a4-a2fe-4d68-889a-48f5c6e52035