Решение № 104 от 15.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100601652 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Ели Димова от АК - Бургас, упълномощен повереник на И. Х.

Х. с ЕГН: ********** – частен тъжител по НЧХД № 1804/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 140 от 02.10.2025 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимата Г. С. Г. с ЕГН: ********** е призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Х. е осъден да заплати на подс. Г. сторените разноски в производството.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда, признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение и налагането на предвиденото в закона наказание. В тази връзка повереникът посочва, че по делото са били събрани категорични доказателства за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК от подсъдимата, поради което и неправилно РС-Бургас я е оправдал. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

На 18.12.2025 г. е постъпило допълнение към въззивната жалба от повереника – адв. Димова – БАК, с което доводите за неправилност на обжалваната присъда се развиват и допълват. Застъпва се, че в следствие на измененията в режима на лични контакти между бащата и детето се налага извод, че Г. е следвало да заведе детето в 1

ОЗД гр. Бургас, както го е направила на 16.02.2024 г., което пък сочи на това, че тя е била запозната с промените в режима. Акцентира се, че към дата 31.01.2024 г. в законодателството липсва легална дефиниция на „защитена среда, предоставена в специализирана услуга по ЗЗДН“, поради което и Х. още в края на м. февруари 2024 г. е провел разговор с Й. Т. – експерт психолог в ЦОП Фондация „Защита правата на детето“ – София, с цел организиране на срещите с детето в негово присъствие.

Излагайки допълните доводи в подкрепа на позицията си, повереникът обобщава, че в случая се доказва съставът на чл. 182, ал. 2 НК, поради което и пледира за признаване на Г. за виновна и налагане на наказание, съгласно закона.

С Определение № 7/07.01.2026 г. въззивният съд е приел, че жалбата е нередовна и е прекратил съдебното производство по нея. По жалба на частния тъжител с Решение № 175/31.03.2026 г. по н.д. № 153/2026 г., I н.о., ВКС е отменил прекратяването на производството и е върнал делото за разглеждане по същество от съдебния състав.

В закрито заседание на 09.04.2026 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Ели Димова - БАК пледира за уважаване на въззивната жалба, която поддържа по изложените в нея и допълнението съображения.

Частният тъжител И. Х. също настоява за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда. В подробно изложение застъпва, че не са налице основания за квалифициране на случая като малозначителен, както и че с поведението си подсъдимата е станала причина за неизпълнение на режима на лични контакти.

Навежда твърдения за причинени страх и тревожност у детето, които не са били подробно изследвани чрез подробен и индивидуален социален доклад или експертиза, и които доказват наличието на тежки последици, които пък изключват малозначителността на деянието.

Защитникът на подсъдимата - адв. Бойко Даков – БАК оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което и следва да се потвърди. Изразява единствено несъгласие с позицията на РСБургас за малозначителност на деянието, доколкото намира, че то изначално е несъставомерно, за да се налага обсъждането на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. В заключение пледира за потвърждаване изцяло на атакуваната оправдателна присъда.

Другият защитник на подсъдимата – адв. Мима Кънева – БАК също намира обжалваната присъда за правилна и изразява становище за нейното потвърждаване.

Допълва, че Г. е действала със съзнанието, че не са налице всички основания, въведени 2 от съда за срещи между бащата и детето по повод производство по ЗЗДН, поради което и липсва субективна съставомерност на извършеното от нея. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Подсъдимата Г. Г., редовно призована, не се явява във въззивното производство и не взима лично отношение по жалбата.

Бургаският окръжен съд след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил необходимите доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивната инстанция дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава от възприетата от първата инстанция и която като цяло не се оспорва и от страните:

Подсъдимата Г. С. Г. с ЕГН ********** е родена на ******** г. в гр. Я. и е с постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас, ул. „***“ № ***, ет. ***. Тя е ***, *** гражданка, ***, *** образование и ******************.

Подсъдимата Г. Г. и частният тъжител И. Х. имали сключен граждански брак, 3 прекратяването на който било предмет на гр. д. № 285/2023 г. на РС-Бургас. От съвместното съжителство двамата имали и дете - А. И. Х., роден на ******** г. По време на висящото производство за прекратяване на брака между двамата съпрузи с протоколно определение от 22.02.2023 г. по гр.д. № 285/2023 г. на РС-Бургас били определени привременни мерки по отношение на детето като родителските права били предоставени на майката, при която то ще живее до приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт. Определен бил режим на лични отношения на бащата И. Х. със *** му А. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, както следва - всяка първа и трета и събота и неделя от месеца - от 10.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през нечетна година за Коледните празници от 10.00 часа на 24.12. до 17.00 часа на 26.12. детето ще е бъде при своя баща, а за Великденските и Новогодишните празници - при майката, и обратно - през четна година за Коледните празници детето ще е при майка си, а за Великденските празници от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на Велики понеделник, както и за Новогодишните празници от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01., то ще е при бащата.

С протоколно определение от 16.06.2023 г. по гр.д. № 285/2023 г. на БРС определените привременни мерки били изменени като съдът изменил постановения по делото режим на лични отношения между бащата и детето в частта, с която е определен такъв: всяка първа и трета и събота и неделя от месеца - от 10 часа в съботния ден до 17 часа в неделния, с преспиване, както следва: бащата И. Х., ще може да вижда *** си всеки първи и трети петък, събота, неделя и понеделник от месеца - от 17.00 часа на първия ден до 08.00 часа на последния, с преспиване, като го взема от детската градина и го връща пак там в края на свиждането, и всяка втора и четвърта седмица от месеца, във вторник и в четвъртък, той ще го взема от детската градина в 17.00 часа, ще го води на тренировка, след което в дома си, с преспиване, и на следващия ден - до 08.00 часа, ще го връща отново в детската градина, като в случай, че детето не ходи на детското заведение, бащата ще го взема от дома на майката и ще го връща пак там, или на определено от нея място в гр. Бургас. В останалата част режимът на лични контакти на бащата с детето остава същият.

Отношенията между двамата родители обаче продължили да се влошават като често свидетел на възникналите конфликтни ситуации ставало и детето. Предвид на конфликтните отношения и съгласно определението по привременни мерки, за да се избегнат конфликтни ситуации, детето било предавано в сградата на отдел „Закрила на детето“ в присъствието на социален работник, а след това предавано на бащата, за да се осъществи режима.

Било издадено и направление за ползване на социални услуги № НП/Д-А228/16.08.2023 г. на Директор на ДСП Бургас. По повод това направление св. Й. Т. като представител на Център за обществена подкрепа фондация „Защита правата на 4 децата“ - гр. София имал контакт с бащата И. Х. и отношенията със *** му А..

Изготвен бил междинен доклад за резултатите за предоставяне на социална услуга, но свидетелят Т. не се е срещал с майката и нямал наблюдения за нейните отношения с детето, тъй като от ДСП го информирали, че тя е избрала друга социална услуга в Бургас. След това работата на Център за обществена подкрепа фондация „Защита правата на децата“ - гр. София по отношение на детето А. била преустановена, тъй като Г. Г. още през месец ноември 2023 г. депозирала по ел. път в ДСП Бургас заявление, с което заявила категоричното си желание детето А. Х. да спре ползването на социална услуга на ЦОП „Защита правата на детето“ гр. София по направление НП/Д-А-228/16.08.2023 г. (л. 64 от първоинстанционното производство).

Режимът на лични отношения между бащата и детето се изпълнявал до момента, в който поради осъществен акт на домашно насилие било образувано гр. д.

№ 536/2024 г. по описа на РС-Бургас по молба на подс. Г. Г., за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, ЗЗДН, с които бъдат защитени животът и здравето й, както и тези на малолетния *** на страните, застрашени от поведението на бившия съпруг на молителката и баща на детето - И. Х., поради упражненото от него на 26.01.2024 год. физическо и психическо насилие върху Г., както и психическо насилие върху детето.

С Определение № 726/31.01.2024 г. по гр.д. № 536/2024 г. по описа на РС-Бургас съдът наложил мерки за незабавна защита на Г. Г. и на А. Х., като била издадена Заповед за незабавна защита, с която въз основа на определението, съдът наложил мерки за незабавна защита на Г. Г. и А. Х., като задължил И. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съпруга и срещу малолетния си ***; отстранил Х. от жилището, съвместно обитавано с пострадалите лица; забранил му да приближава на по-малко от 100 метра Г. и определил временно местоживеенето на малолетния *** на страните при майката за срока, през който действа издадената заповед за незабавна защита.