Определение № 37 от 11.01.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 807/2022
- Вид
- Определение № 37
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл.274,ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37 гр. Благоевград, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Емилия Дончева
Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500807 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на В. Й. П., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.“***-аадв.Г.Ю., против определение №906551/18.05.22г. на РС-Благоевград по ч.гр.д.№3173/11г. по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител с пр. осн. чл.274,ал.1, т.1 ГПК.
С атакувания акт са върнати като просрочени подадените от длъжника възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, както и частната жалба на длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение и срещу заповедта за изпълнение относно разноските.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.
Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.
1
Въпреки отсъствието на изрична норма, предвиждаща обжалването на определение за връщане поради просрочие на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение, настоящата жалба е допустима, тъй като за длъжника липсва друг ред за защита срещу неправилната преценка на заповедния съд досежно спазването срока за възражение(така и т.5а от ТР№4/13г на ОСГТКВКС). Що се касае до определението за връщането на частната жалба, касаеща незабавното изпълнение и разноските на заповедта за изпълнение, обжалваемостта произтича от чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.
От материалите по делото се установява, че издадената в полза на „*** (*)“ ЕАД заповед за незабавно изпълнение №8359/09.11.2011 г. на РС-Петрич по ч.гр.д.№3173/11г по описа на с.с., е връчена редовно на жалбоподателя на 05.04.2012г, ведно с ПДИ изх.№3652/03.04.2012г. Този извод се обосновава от изричното посочване на В. Й. П. като адресат, неговият адрес, съдържанието на пратката, датата и подписът на получателя. Полагането на подписа за получател срещу изписването на трите имена на длъжника, сочи на извод, че длъжникът П. е получил лично ПДИ и заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№3173/11г на ПРС. Отсъствието на каквито и да други отбелязвания в тази насока прави безпредметно отразяването, че пратката е получена лично. В контекста на изложеното настоящият състав счита връчването на заповедта за редовно извършено на 05.04.2012г, когато и длъжникът В. П. следва да се счита, че е узнал за същата, с всички произтичащи от това последици.
Предвид изложеното възражението на длъжника по чл.414 ГПК с вх.
№903173/21.03.2022 г. и частната жалба с вх.№903172/21.03.2022 г., са подадени далеч след срока по чл.414, ал.2 ГПК и чл. 419 ГПК. Оттук и законосъобразността на преценката на РС за просрочието им, обективирана в атакувания акт.
Последващото връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на 07.03.2022г с ПДИ изх.№1876/10.02.2022г. по новообразуваното изп.д.
№79/22г на ЧСИ Г.Ц., не се отразява по никакъв начин на редовността на първоначалното връчване, нито пък създава нов срок в полза на длъжника за депозиране на възражение по чл.414 ГПК и на частни жалби по чл.419 и чл.413 ГПК. Ето защо доводите на жалбоподателя са неоснователни 2 оплакванията, че възражението и частната жалба са подадени в срока за доброволно изпълнение.
В контекста на горното, атакуваното определение законосъобразно, което налага потвърждаването му изцяло. се явява
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №906551/18.05.22г. на РС-Благоевград по ч.гр.д.№3173/11г. по описа на с.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3