Решение № 3394 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3394 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330100423 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на Г. Р. А. срещу П. и С. Г.и за предаване на владението на следната движима вещ: лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******.

Ищецът твърди, че е собственик на описаната движима вещ, като закупил същата в Н.. Вещта била оставена за съхранение при ответниците. Бил предаден и малкия талон на автомобила. Отвентиците отказали да му върнат автомобила и малкия талон. Твърди, че ответниците му пречат да упражнява правта си, защото документът му е необходим за регистрацията на автомобила в Б.. Иска осъждането на ответниците да предадат автомобила, а ако не бъде намерен при тях да заплатят равностойността му в размер на 2200 евро. Иска се осъждането на ответниците да предадат регистрационния талон и да заплатят обезщетение за лишаването от ползване в размер на 600 лева за периода от месец януари 2020г. до месец декември 2020г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърдят, че процесния автомобил е бил собственост на *****, който го е закупил от Н. и го е предал на техния син В. Г.. След смъртта на собственика при ответниците дошъл А.П., за когото знаели че е работил за *****. При едно от идванията се появил и ищецът, който му помагал във връзка с изнасянето на вещи от магазин и предложил да закупи автомобила. А.П. поискал да вземе 1 автомобила, но ответниците отказали да го предадат. Известно време след това дошъл отново заедно с ищеца, като при тази среща твърдели, че именно ищецът е бил собственик. Твърдят, че никога не са ползвали автомобила, защото няма регистрационни номера. Оспорват авторството и превода на представената фактура.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 108 ЗС, чл. 521 ГПК, чл.

109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спорът между страните се свежда до удостоверяването на правото на собственост върху процесния автомобил. В исковата молба за придобиването му ищецът се позовава на фактура за неговата покупко-продажба в К. Н. на 18.12.2019 г. и издадено след това свидетелство за регистрация.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. В настоящия случай ищецът се позовава на покупко-продажба станала на територията на К. Н. и относно така посочения договор е приложимо законодателството на тази държава, съгласно чл. 4, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).

Поради това по делото бе отправена заявка за информация по чл. 4 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. По нея е постъпил отговор за нормативната уредба по отношение на прехвърлянето на лек автомобил и издаваните в тази връзка документи. Съгласно чл. 3:83 от Гражданския кодекс на К. Н. собствеността, ограничените права и правата за искове могат да се прехвърлят, освен ако законът и видът на правото не изключват прехвърлянето. В чл.

3:84 е уредено, че за прехвърлянето на имущество се изисква предаване на владението му по силата на валиден документ, извършено от лице, което разполага с имуществото, като според ал. 2 то трябва да бъде описано в достатъчна степен. В чл. 3:90 е дадено определение, че предаването на владението, което се изисква за прехвърляне на движимо имущество, нерегистрирано имущество, с което разполага прехвърлителят, се извършва чрез предаване на владението в полза на получателя.

В постъпилата информация е направено разграничение, между юридическо и фактическо предаване на владение. Първото се свързва с придобиването на правото на собственост, а второто се характеризира с придобиването на фактическа власт или 2 ползване на имущество.

В чл. 3:109 от Гражданския кодекс на Н. е уредена презумпция, че този който притежава имущество го притежава за себе си.

Предвид представените свидетелства за регистрация е изискана информация и за тяхната доказателствена стойност. Съгласно чл. 36 от Закона за движение по пътищата на К. Н. на собственика или притежателя на моторно превозно средство или ремарке за движение по пътищата съгласно приетите административни разпоредби трябва да се издаде регистрационен номер за това превозно средство. Според ал. 2 на същата норма, във връзка с посоченото в първата точка издаване, съгласно приетите админстративни разпоредби на собственика или притежателя на превозното средство трябва да бъде издадено свидетелство за регистрация от Службата за движение по пътищата.

При тези норми се установява, че според законодателството на Н. свидетелството за регистрация не винаги се свързва с правото на собственост върху превозното средство.

Съгласно постъпилата информация свидетелството за регистрация е официален документ и съдържа автентични данни за регистрацията, но от вписаното в регистрационния номер на автомобила не може да се изхожда за собствеността. То може да служи като предположение за собствеността върху автомобила.

При така описаната нормативна уредба следва изводът, че за прехвърлянето на правото на собственост трябва да бъдат изпълнени три изисквания: предаване на владението, въз основа на валиден документ и от правоимащо лице.

За да се изпълни фактическия състав на придобиването следва да е налице валиден документи, въз основа на който да се извърши юридическото предаване на владението. Други изисквания по отношение на формата не се установява да са предвидени, поради което същият е достатъчно да бъде в обикновена писмена форма или приравнена на нея. В настоящия случай, ищецът се позовава на издадената фактура, приложена към исковата молба, но след оспорването на авторството й и откриване на производство по чл. 193 ГПК, в о.с.з. от 15.06.2021 г. заявява, чрез процесуалния си представител, че няма да се ползва от нея. Предвид оспорването и изявлението на ищеца, документът бе изключен от доказателствата по делото и не може да бъде използван. Липсата на документа не позволява да се направи категоричен и обоснован извод за това да е настъпило прехвърляне на правото на собственост в полза на ищеца, съответно да е било осъществено юридическо предаване на владението. Този извод се подкрепя и от самите изявления на ищеца пред органите на МВР, където със заявление от 19.02.2020 г. и обяснение от същата дата, изрично признава, че процесният автомобил е собственост на трето лице, а именно *****, с 3 когото имал търговски взаимоотношения.

След изключването на фактурата, представеното свидетелство за управление/регистрация част II, погледнато самостоятелно, не покрива всички описани по-горе предпоставки за доказване правата на ищеца. От изложените в исковата молба твърдения става ясно, че този документ е издаден след твърдяното придобиване на автомобила чрез покупко-продажба, удостоверена в подписаната от ищеца и продавача фактура. От това следва, че вписването на името на ищеца в съдържанието е следствие на удостоверителната сила на първичния документ. След като фактурата бе изключена от доказателствата по делото и не може да бъде ползвана, не може да се приеме, че единствено свидетелството за регистрация, издадено на името на ищеца въз основа на нея, удостоверява качеството собственик вещта. С изключването на документа, удостоверяващ прехвърляне се опровергава и съдържанието на свидетелството за регистрация.

За установяването на предаването на владението върху имуществото, което също представлява част то изискванията за придобиването на собствеността, бяха допуснати гласни доказателствени средства. В тази насока свидетелят И.А. заявява, че ищецът е закупил автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ от автосалон в Н. през 2021 г.

Превозното средство не било превозено до Б. и останало в автосалона. Така изложените показания не удостоверяват предаването на владението, защото не са достатъчно конкретни.

На първо място свидетелят не съобщава никакви индивидуализиращи белези за закупения автомобил освен марката и модел, които не са достатъчни, за да се направи извод, че става въпрос за процесния. В същото време посочва, че това е била обичайна дейност на ищеца, който закупувал множество автомобили за собствения си автосалон в село Б.. Посочва различна година на придобиване- 2021 г., а от документите по делото се установява 2019 г. В показанията на свидетеля не се съдържат и никакви конкретни сведения за предаване на владението на автомобила след плащането на цената. Същият е бил оставен в автосалона, а след това няма информация какво се е случило с него. В същото време от показанията на В.

Г. се установява, че процесният автомобил му е предаден лично от трето лице *****, който самият ищец е посочил като собственик на вещта пред органите на МВР.

Показанията, преценени съгласно чл.

172

ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са ясни, последователни и конкретни, като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване правото си собственост върху процесния автомобил и предявеният иск по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като е неоснователен.

Съгласно Решение № 409 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г.

4 о. всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца (държателя) за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. След като ищецът не доказва правото си на собственост искът е неосновател и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 140, ал. 6 ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират след предоставяне на оригинални документи з а регистрация от страната, в която са регистрирани. Предвид това изискване, задържането на такъв документ от трето лице представлява пречка за собственика на автомобила да регистрира същия в Б.. Доколкото ищецът не установява правото си на собственост, а съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик искът за предаването на документа също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 960 лева за адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. А., ЕГН ********** срещу П. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. Г., ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. Г. и С. Г. Г. , че Г. Р. А., е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* , номер на рама ******, и ОСЪЖДАНЕ на П.

Г. Г. и С. Г. Г. да предадат на Г. Р. А., владението на описания лек автомобил.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. А., ЕГН ********** срещу П. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. Г., ЕГН ********** иск за осъждането на П. Г. Г. и С. Г. Г. да заплатят солидарно на Г. Р. А., сумата от 600.00 лева- обезщетение за лишаването му от възможността да ползва лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, номер на рама *****за периода от месец януари 2020 г. до месец декември 2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 13.01.2021 г. до окончателното погасяване.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. А., ЕГН ********** срещу П. Г. Г., ЕГН ********** и С. Г. Г., ЕГН ********** иск за осъждането на П. Г. Г. и С. Г. Г. да предадат на Г. Р. А. свидетелство за регистрация част I за лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, номер на рама *****.

ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН ********** , да заплати на П. Г. Г., ЕГН ********** и 5

Разпечатката съдържа 44 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07058ffb-02e6-4791-8cc1-9b71e68099c9