Решение № 4666 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4666 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110202734 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1, вр. чл. 63б, т. 2, вр. чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. М. ЦД срещу Наказателно постановление (НП) № 234332-033779/22.01.2024 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец по чл. 175, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и съответно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата изрично е посочено, че НП се обжалва единствено в частта относно налагането на наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 1 месец по чл. 175, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата.

В придружителното писмо на СДВР изрично е посочено, че наложените на жалбоподателката глоби с процесното НП са заплатени в срока за обжалване на НП в размер на 80 % от общия размер на глобите /120 лева/, като са представени и доказателства за заплащане на сумата от 96.00 лева по банков път на 24.01.2024 г., с изрично цитиране на номера на НП в преводното нареждане. Поради това съдът е провел производство по реда на чл. 63б, т. 2, вр. чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, като е приел, че предмет на обжалването е единствено наложеното на жалбоподателката административно наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 1 месец по чл. 175, ал.1, т. 5 от Закона за движение 1 по пътищата, а в останалата му част НП е влязло в сила на основание чл. 73б, ал. 2 ЗАНН, включително относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и относно наложената глоба за нарушението по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложеното с НП административно наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 1 месец по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от водача на процесния автомобил, като жалбоподателката настоява, че не са й представени доказателства, подкрепящи описаното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц, редовно призована, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения жалбоподателката моли за отмяна на НП в обжалваната част, като оспорва наличието на ПТП и посоченото негово място. Признава, че не е спряла след като е усетила, че нейният автомобил е допрял този зад него, тъй като това според нея не било ПТП. Въз основа на изложеното моли за отмяна на наложеното й наказание „лишаване от право на управление на МПС“, тъй като то е прекалено тежко с оглед случилото се. Допълва, че временното й лишаване от правоспособност ще затрудни сериозно личния и служебния й живот.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази провеждането на съкратено съдебно производство и обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2023 г. около 10:00 ч. жалбоподателката Л. ЦД управлявала собствения си лек автомобил - марка „***”, модел „***“ с рег. № ***, в района на гр. София, ж.к. ***. На паркинга на бл. 240 в ж.к. ***, поради недостатъчен контрол върху своето МПС, жалбоподателката реализирала ПТП с паркирания лек автомобил марка ***, като го ударила в предната част със своята дясна страна. Водачката не спряла на мястото и продължила движението си. Но ПТП било забелязано от ***, която попълнила сведение, в което посочила регистрационен номер на автомобила ***. Бил подаден сигнал до ОПП СДВР за ПТП. На мястото бил изпратен екип, като полицейските служители се запознали с щетите по автомобила Ауди в областта на предната броня, снели обяснения от ***, съставили протокол за ПТП и скица.

След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на автомобила неговия собственик, жалбоподателят ЦД на 07.12.2023 г. се явила в ОПП СДВР и попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на процесната дата и описала, че поради внезапно излязъл друг автомобил на улицата, тя е спряла рязко и автомобилът й тръгнал назад, при което подпрял в бронята паркиран отстрани автомобил. Но тя не спряла, защото преценила, че това не е ПТП.

При така установените факти, въз основа на изготвената докладна записка, скицата, сведението от ***, както и декларацията на жалбоподателя, на 07.12.2023 г. бил съставен 2

АУАН от *** – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,.

Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на един свидетел на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Актът бил връчен на жалбоподателката, която го разписала и като възражение посочила, че е дала декларация по случая. По-подробни възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на дадената на нарушенията правна квалификация и описанието на деянията, на 22.01.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП второто нарушение също било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т.

1 ЗДвП и било описано, че след ПТП напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.01.2024 г. видно от отбелязването върху самото НП, като на 06.02.2024 г. в ОПП СДВР е депозирана и жалбата срещу НП, в частта относно налагането на наказание „лишаване от право на управление на МПС.“

Междувременно, още на датата на връчване на НП, жалбоподателката превела по банков път на СДВР сумата от 96.00 лева, като в преводното нареждане като основание е вписан именно номера на НП. Платената сума представлява точно 80% от общата стойност на наложените й с НП две глоби в общ размер на 120.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 63б, ал. 4 ЗАНН в хипотезата на съкратено съдебно производство по чл. 63б ал. 1, т. 2 ЗАНН съдът при постановяване на решението си следва да приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят. В случая е налице влязло в сила НП в частта относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и относно факта на извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за които нарушения са наложени административни наказания „глоба“, които са заплатени от жалбоподателката в 14-дневния срок от връчването на НП.

Резултатът от извършеното плащане на наложените на жалбоподателката глоби /в редуциран размер/ е влизането в сила на наказателното постановление в тези му части, като в съдебната практика и теория се приема, че от датата на плащането се преклудира правото на обжалване на санкционираното лице и се препятства реализирането на съдебен контрол върху НП. От цялостния анализ на разпоредбата на чл. 79б на ЗАНН се достига до извод, че в тези случаи НП подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание. Съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН „Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б“. Следователно, в този случай наказателното постановление влиза в сила и по отношение на установеното 3 административно нарушение, което е основанието за налагане на имуществена санкция, тъй като по чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН е допустимо единствено обжалването на размера на кумулативното наказание. Изборът на санкционираното лице да се ползва от създадената правна възможност на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН обвързва наказващия орган да приеме изпълнението в редуцирания размер, като законът изрично предвижда, че с влизането в сила на обжалваното постановление в тази му част от датата на плащането се погасява правото на жалба, доколкото на съдебен контрол подлежат само невлезлите в сила НП.

В този смисъл въпросът дали е извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП не подлежи на съдебен контрол, тъй като в частта относно установяването на извършването на административно нарушение, НП е влязло в сила. С оглед на тези разсъждения, не се налага не само събирането на доказателства за установяване на описаните в НП фактически положения, а и анализа на приложените по делото писмени доказателства. Съдът е приел за осъществени фактите, описани в обстоятелствената част на НП и по отношение на двете вменени на жалбоподателката нарушения, като единствено е оправомощен да провери дали за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законосъобразно й е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС“.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление в обжалваната му част е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка в тази му част, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административни наказания.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е описано 4 достатъчно ясно и конкретно, като са посочени времето, мястото на извършването му, както и данни за самоличността на виновния водач. Съдът не би могъл да уважи възражението на жалбоподателката относно неточното посочване на мястото на нарушението, доколкото НП е влязло в сила в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая се твърди да са причинени щети по предната броня на автомобила Ауди, доколкото законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила. Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 ЗДвП се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до реализиране на ПТП. Такова се явява именно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което НП е влязло в сила с оглед плащането на наложената за него глоба.