Решение № 838 от 05.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Русе, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520105545 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България твърди, че на 30.07.2020 г. с ответника сключили договор за отпускане на револвирящ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18002630, съгласно който кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана електронна информация. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлявала минимална месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.

Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Картодържателят разполага с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до която клиентът имал достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално, съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит бил в размер на 1000 лева. Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият 1 кредитен лимит представлявал сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържятелят е усвоявал суми по кредита. Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора била предвидена възможността кредитополучателят да се възползва от услугата „Превод на пари по сметка" и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ . Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и такси, предвидени в тарифата.

Ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и б и л о извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-18002619 за закупyването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от договора в § „Параметри и услуги“. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на стр. 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължал фиксираната месечна вноска, определена по него. В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска, тя щяла да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансформирал от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършванеro й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.

Ответникът преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.05.2021 г., към която дата било последното плащане по заема.

При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 07.10.2021 г. н а длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем. Към момента на подаване на заявлението за издаване 2 на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК непогасеното задължение по кредита, отпуснат на Денислав А. Панков, бил в общ размер 417.31 лева, от които:

369.18 лева главница, 18.89 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. 07.10.2021 г. и 29.24 лева мораторна лихва за периода 05.10.2021 г.- 16.07.2022 г.

Със съобщение по ч.гр.д.№ 3923/2022 г. по описа на Районен съд-Русе ищецът бил уведомен за възможността да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената заповед вземане.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да с е признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, съществува вземане по договор CARD18002630, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3923/2022 по описа на Районен съд–Русе. Претендира и присъждане на разноските, направени за двете производства. В условията на евентyалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск, имащ характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че к ато потребител разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VІ на З3П, за които съдът следи служебно и в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивни законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени. При вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В настоящия случай не се установявало приложената към исковата молба „Последна покана" за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнала до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, доколкото липсва ли 3 доказателства тази покана да е изпратена по пощата или по друг начин. Поради това предявеният установителен иск се явявал неоснователен.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№ 3923/2022 г. по описа на РС-Русе, “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Д. А. П. за заплащане на сумите: 369.18 лева главница, ведно със законната лихва от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, 18 .89 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. – 07.10.2021 г., 29.24 лева мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 16.07.2022 г., както и 75 лева съдебни разноски, като вземането произтича от договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 30.07.2020 г.

По настоящото дело е депозиран и самият контракт, по силата на който на кредитополучателя Д. П. се предоставя банков кредит, като усвояването се извършва чрез функционалността покупка на изплащане при следните параметри: обща цена на стоките 519 лв. /пералня/ и заплащане на застраховка “Сигурност на плащанията” в размер на 47.71 лв. Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си, възлизащо общо на 647.16 лв. /от които 565.67 лв. главница и 81.45 лв. лихва/, на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 53.93 лв., при ГПР 28.64 % и лихвен процент от 25.45 %.

В чл.1 и сл. от договора е посочено, че отпуснатият револвиращ кредит е в размер на 1000 лв., като кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Съгласно чл.14 от същия, за ползването на револвиращия кредит кредитополучателя дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, цялото вземане на кредитора /включително предвидените надбавки, разноски и обезщетение за забава/ става автоматично предсрочно изискуемо.

Към исковата молба е приложена т.нар.“Последна покана“ от 07.10.2021 г., с която ищецът кани ответника да му заплати общо дължимата сума от 388.28 лв., от която 369.18 лв. главница, 18,89 лв. договорна лихва и 0.21 лв. обезщетение за забава.

Липсват данни документът да е връчен на Д. П..

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, неусвоеният кредитен лимит по картата след извършеното усвояване чрез функционалността покупка на изплащане остава в размер на 434.29 лв., който също е усвоен до 15.08.2020 г. По кредита са 4 извършени плащания в общ размер на 815.97 лв., с които е погасена главница, усвоена чрез функционалността покупка на стоки на изплащане в размер на 360.97 лв., договорна лихва върху главницата, усвоена чрез функционалността покупка на стоки на изплащане – 70.47 лв., главница по револвиращ кредит – 303.21 лв. и лихва по револвиращ кредит – 38.30 лв., застраховки – 11,02 лв. и месечни такси – 32 лв.

Редовното погасяване на дълга е преустановено от 01.05.2021 г. и считано от 07.10.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда задължението на ответника по процесния договор за отпускане на револвиращ кредит възлиза на: 369.18 лева главница, 18.89 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. – 01.10.2021 г., 29.22 лева мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 16.07.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, предмет на същата. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията, длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така, налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане.