Решение № 15395 от 02.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15395 гр. София, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110145549 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № **************, е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, скл. под формата на застрахователна полица № ****************, с период на валидност от 04.07.2023г. до 03.07.2024г. Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 03.06.2024г., е настъпило застрахователно събитие– пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск.

Ищецът развива съображения, че застрахователното събитие настъпило по вина на водача на л.а. м. „Пежо“, модел „206“ с рег. № ************, който при движение направо изгубил контрол над управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което настъпило ПТП с извършилият маневра “ляв завой” и влезнал в двор, в спряло положение, л.а. „Ситроен С4“.

Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № ******************, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 641,26 евро (1254,20 лева), като са направени ликвидационни разходи на стойност 12,79 евро (25,00 лева). Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ************ е застрахована при ответното дружество.

Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ************ е застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е 1 встъпил в правата на застрахования – увреден от непозволено увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поискал от ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски, като предвид извършено частично плащане, бил налице непогасен остатък в размер на 329,58 евро (644,60 лева).

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД да плати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ сумата 329,58 евро (644,60 лева), представляваща непогасен остатък от дължимото застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи, в общ размер на сумата 654,04 евро (1279,20 лева), платено по застраховка „Каско“ - застрахователна полица № ****************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 03.06.2024г., за което е образувана щета № ******************, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Наведени са доводи за оспорване механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и техния размер. Ответникът оспорва вината на водача на л.а. „Пежо 206“, като при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Същият сочи, че с изплащането на сумата 329,58 евро (644,60 лева), изчислена съобразно приноса на водача на л.а. „Ситроен С4“ за настъпване на ПТП, е изпълнил задължението си към ищеца.

В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на 2 отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № ****************, че между ищеца и собственика на л.а. м.

“Ситроен” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие от 04.07.2023г. до 03.07.2024г.

Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а.м. “Пежо”.

Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез Протокол за ПТП и уведомлението за щета, гласни доказателствени средства чрез показанията на св. Р. М., св. С. П. и св. М. М. и чрез заключението на съдебно автотехническата експертиза (САТЕ).

От показанията на св. М. М. се установява, че през м. юни 2022г. управлявал л.а. м.

"Ситроен". Свидетелят сочи, че предприел маневра за влизане в частен двор, като спрял автомобила в банкета на пътя, след което се огледал и пресякъл пътното платно с автомобила, за да влезе в двора. В момента, в който лекият автомобил навлязъл в двора, задната част на същия била ударена от л.а. м. "Пежо". Свидетелят разяснява, че произшествието било посетено от служител на Пътна полиция, който отбелязъл в протокола, че вината за настъпване на произшествието, тъй като не дал предимство на движещия се по пътното платно л.а. м. "Пежо". Същият сочи, че служителят на Пътна полиция не му дал възможност да напише възражение. Според свидетеля, разстоянието от завоя до мястото на удара е около 150 метра, без да има препятствия, ограничаващи видимостта.

От показанията на св. Р. М. се установява, че през м. юни 2022г. същата управлявала л.а. м.

"Пежо". Същата разяснява, че след извършване на маневра "завой надясно" на пътното платно внезапно навлязъл автомобил. Сочи, че завоят бил остър и тя нямала никаква видимост. За да избегне удара, свидетелката отклонила автомобила на ляво, навлизайки в лентата за насрещно движение.

От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 17.04.2024г. в гр. А. в района на м. "Т.", водачът на л.а. м. "Ситроен" предприел маневра за включване в движението от банкета на пътя, след което пресякъл пътното платно, за да влезе в частен двор. В същото време зад него се движел л.а. м. "Пежо", при което предприел маневра за отклонение на ляво. Вследствие на предприетите действия от двамата водачи траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпил удар между тях. Скоростта на движение на л.а. м. "Пежо" в момента на навлизане в опасната зона е 44 км/ ч., а в момента на удара- 12,46 км/ ч. Ударът е настъпил в лентата за насрещно движение в посока на ориентация на л.а. м. "Пежо". В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако водачът на л.а.м. "Пежо" беше завил леко надясно, по ъгъл 5- 6 градуса, и предпприел маневра спиране, удар е нямало да настъпи.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения 3 съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Констатациите в протокола се подкрепят от показанията на св. М. и св.

М., както и от заключението на вещото лице, от които се установява, че водачът на л.а. м.

"Пежо" навлязъл в лентата за насрещно движение без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

В светлината на изложеното, водачът на л.а. м. "Пежо” е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а именно- „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“-чк. 25 ЗДвП. В случай, че водачът на л.а. м.

„Пежо“ беше спазил задължението по ЗДвП и беше се уверил, че преди да започне маневрата, няма да създаде опасност за участниците в движението (чл. 25 ЗДвП), произшествие нямаше да настъпи.

Установява се от заключението на вещото лице, че щетите по л.а. м. "Ситроен" са в причинна връзка с механизма на деянието.

При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Мазда”, следва да бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото имущество.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че 4 обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.