Определение № 3237 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3237 гр. София, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 15.10.2024 г. на ищеца Ю. Л. М. срещу определението от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 4249/2023 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решението от 25.01.2023 г. по гр.д. № 18150/2021 г. на Софийския районен съд, 158 състав, и е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че поради навършване на пълнолетие на сина на страните делото подлежи на цялостно прекратяване. Сочи се, че освен изменение на режима на родителски права е поискано и определяне на издръжка за детето от датата на завеждане на исковата молба, дължима от ответницата, доколкото за този период детето се отглеждало само от ищеца, а ответницата не участвала в неговата издръжка.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответницата Н. К. С. в писмен отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски за настоящото частно производство – за адвокат в размер на 400 лв. /договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г./.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 18150/2021 г. на СРС е било образувано по искова молба от 31.03.2021 г. на Ю. Л. М., с която срещу Н. К. С. е било предявено искане по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение от 10.05.2010 г. по гр.д. № 348/2009 г. на СРС, изменени с решение от 5.02.2016 г. по гр. д. № 24576/2015 г. на СРС, мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения по отношение на детето на страните – Т. Ю. М., роден на ******** г.

В исковата молба се твърди, че с посоченото бракоразводно решение от 10.05.2010 г. упражняването на родителските права е било предоставено на ответницата, а на ищецът е бил определен режим на лични отношения и е задължен да заплаща издръжка. Твърди се, че обстоятелствата са се изменили /подробно изложени/, поради което упражняването на родителските права следвало да се предостави на ищеца, а на ответницата следвало да се 1 определи режим на лични отношения, като бъде задължена да плаща издръжка в размер на 250 лв. месечно от завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата.

С решение от 25.01.2023 г. на СРС искането е отхвърлено.

Срещу решението е била подадена въззивна жалба с вх. № 25005348/8.02.2024 г. от ищеца Ю. М., по повод на което е било образувано в.гр.д. 4249/2023 г. на СГС.

По въззивното дело са били проведени две открити заседания – на 8.02.2024 г. и 13.06.2024 г., в последното от които е отложено за 17.10.2024 г.

За да постанови обжалваното определение от 17.09.2024 г. СГС е приел, че тъй като на 8.09.2024 г. синът на страните е навършил 18-годишна възраст и по отношение на него вече няма носители на родителски права, то това е основание за прекратяване на съдебното производството и за обезсилване на обжалваното решение на СРС.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Компетентен да я разгледа е САС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е основателна.

Съобразно постановките на ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК в производството по разглеждане на частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдът служебно проверява законосъобразността на обжалвания съдебен акт, без да е ограничен от оплакванията в жалбата.

В конкретния случай такава служебно установена незаконосъобразност се установява от въззивния съд, доколкото с определение в закрито заседание е обезсилено първоинстанционно решение. По правило обезсилването на решението е резултат на проведена въззивна инстанционна проверка при произнасянето по съществото на подадената въззивна жалба с крайното въззивно решение – чл. 270, ал. 3 ГПК. Поради това обезсилването на обжалваното решение може да се извърши само с решение на по-горния съд след проведено открито заседание. По изключение обезсилване може да се извърши и с определение, вкл. в закрито заседание, но само в случаите на десезиране – при оттегляне или отказ от иска пред въззивната инстанция /чл. 233 ГПК/, при сключване на съдебна спогодба пред същата инстанция, или в хипотезата на чл. 249 ГПК. Тези случаи са изрично уредени, а в останалите важи общото правило на чл. 270, ал. 3 ГПК. По-специално, извън уредените изключения е хипотезата на отпаднал в хода на делото правен интерес от предявеното искане за защита.

Настоящият казус не попада сред изключенията, при които е допустимо въззивният съд с определение в закрито заседание да обезсилва обжалваното първоинстанционно решение.

При фактите по делото до подобен резултат може да се стигне само по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК и след разглеждане на делото в открито заседание. Впрочем, такова е било насрочено само един месец по-късно, поради което е неясно защо не е било дочакано това заседание.

Следва да се посочи, че извън предмета на обжалваното определение на СГС е преценката дали навършването на пълнолетие на детето, спрямо което е предявено искането по чл. 59, ал. 9 СК, не води до отпадане на правния интерес от самата въззивна жалба и до нейната недопустимост, която преценка може да се извърши и в закрито заседание. Подобна преценка обаче не е извършвана /прекратено е съдебното производство в цялост, а не само въззивното производство/, поради което и не следва да се обсъжда в настоящото частно производство.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени.

При този изход на спора разноски на ответницата не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 17.09.2024 г. по в. гр. д. № 4249/2023 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решението от 25.01.2023 г. по гр.д. № 18150/2021 г. на Софийския районен съд, 158 състав, и е прекратено производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3