Определение № 10729 от 07.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10729 гр. Варна, 07.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109328 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, с оглед постановеното и влязло в сила определение № 1722/01.07.2025 г. по гр.д. № 136/2025 г. по описа на Районен съд - град Добрич, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - град Варна, с оглед обстоятелството, че предявените искове от страна на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу Я. Любенова, ЕГН ********** и Б. Т., ЕГН ********** са предявени срещу потребители и приложение намира нормата на чл. 113 ГПК, определящ местно компетентния съд.

Производството по гр. д. № 136/2025 г. по описа на Районен съд – град Добрич е образувано, по предявени установителни искови претенции, по реда на чл. 422 ГПК, от страна на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу Я. Любенова, ЕГН ********** и Б. Т., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че Я. Любенова, ЕГН ********** и Б. Т., ЕГН ********** солидарно дължат на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 сумите както следва - главница в размер на 17 000 лева по договор за револвиращ банков кредит № 20/301/S2023/13.03.2023 г., 274,99 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 13.03.2024 г.; 443,68 лева – дължима лихва за периода от 13.03.2024 г. до 21.07.2024 г. и 507,64 лева – наказателна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 21.07.2024 г., за които е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2292/2024 г. по описа на Районен съд – град Добрич.

Съдът след като се запозна с депозираната искова молба , както и с постановения съдебен акт, с който производството по делото е прекратено и при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 119, ал. 1 до ал.3 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност, на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот и по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а за всички останали случаи – само по възражение на 1 ответника, заявено най-късно в срока за отговор на исковата молба, аргумент от чл. 119, ал.4 ГПК.

По делото е изпращано съобщение по чл. 131 от ГПК на всеки от ответниците, но всички са се върнали невръчени, поради което срокът на ответниците за отговор на исковата молба не е започвал да тече.

Следователно, дори да се приеме, че исковата молба е подадена пред местно некомпетентен съобразно правилото на чл. 105 от ГПК съд, до предявяването на възражение от ответника, респ. ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, сезираният съд не може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност.

При липса на възражение съдът не може нито сам да се десезира, нито служебно да сезира друг съд.

В случая не намира приложение и правилото на чл. 119, ал.3 във връзка с чл. 113 ГПК, тъй като ответниците по исковите претенции нямат качеството потребители.

Съгласно легалната дефиниция на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Същата дефиниция предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице, което, като страна по договор по ЗПП, действа извън рамките на своята търговска професионална дейност. Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дела С - 419/11 на СЕС, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото.

В случая кредитополучателят е търговско дружество – „Т.и Трейд“ ООД, ЕИК 206499302, следователно сделката е търговска, тъй като и двете страни: кредитор и кредитополучател са търговци. Задължаването на Я. Любенова и Б. Т. като солидарни длъжници не може да се приеме, че е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Независимо, че обезпечаването на задълженията по търговски договор е чрез солидарното задължаване на физическите лица, последните нямат качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 38/23.06.2017 г. г по т. д. № 2754/2015 г., в което е посочено, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални, респ.

2 функционални връзки с посоченото дружество. Идентично е произнасянето на ВКС в определение № 9/10.01.2022 г по ч. т. д. № 2702/2021 г. на ВКС.

От справката в Търговския регистър, представена към молбата на „УниКредит Булбанк“ от 09.07.2025 г., а и от служебно извършената в Търговския регистър справка, се установява, че Я. Любенова и Б. К. Т. към датата на задължаване по договора за банков револвиращ кредит са съдружници и управители в търговско дружество – „Т.и Трейд 04“ ООД /кредитополучател по договора/, откъдето следва изводът, че като физически лица Я. Любенова и Б. Т., задължили се по договора, последните имат тесни професионални и функционални връзки с дружеството кредитополучател.

Важно е и с каква цел е отпуснат кредитът – за оборотни средства.

Следователно придобиването на качеството на съдлъжник към банката от Я.

Любенова и Б. Т. е осъществено с оглед тесните им професионални връзки с дружество-кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическите лица е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. С оглед гореизложеното независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество чрез встъпване в дълг е направено от физически лица, последните нямат качеството на потребители по §13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно в случая не може да намери приложение императивната норма на чл. 119, ал.3 във връзка с чл. 113 ГПК и съдът служебно да прекрати производството и да го изпрати на съда по настоящ адрес на физическите лица. В случая липсва и възражение, обективирано в отговора на исковата молба за изпращане на производството на местно компетентния съд, с оглед адреса на ответниците.

С оглед гореизложеното следва да се повдигне спор за подсъдност с Районен съд - град Добрич, досежно компетентния съд да се произнесе по предявените искови претенции, депозирани по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл. 122 ГПК.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9328/2025 г. по описа на Районен съд - Варна и ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – град Варна и Районен съд – град Добрич за определяне местно компетентния съд да разгледа предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу Я. Любенова, ЕГН ********** и Б. Т., ЕГН **********

ИЗПРАЩА по компетентност гр. д № 9328/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, ведно с гр. д. № 136/2025 г. по описа на Районен съд – град Добрич, на Окръжен съд - град Варна, на осн. чл. 122 ГПК 3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4