Протокол № 71 от 18.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1753/2020
- Вид
- Протокол № 71
- Подписан
- 18.09.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ПРОТОКОЛ
Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта
Окръжен съд – Варна
Град
Варна
I състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Красимир Т. Василев
Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100501753 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:14 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК на именното повикване в 09:14 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна М. И. И. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Т., редовно преупълномощен от адв. Стоян Т. и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар С. К. срещу Решение № 1608 от 23.03.2020г. по гр.д. № 16315/2019г. по описа на ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на М. И. И. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 714.83 /хиляда седемстотин и четиринадесет лв. и осемдесет и три ст./ лева представляваща незаплатено 1 допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245 часа по тримесечие за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.10.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него.
Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от М. И. И. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.
2
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло постановеното от Районен съд – Варна решение като правилно и законосъобразно. Считам, че така подадената въззивна жалба е неоснователна, неаргументирана и недоказана. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3