Решение № 138 от 25.09.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Частно наказателно дело 416/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- София Андонова Радославова, Румяна Вълчева Райкова, Петранка Бонева Петрова
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Шумен, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Румяна В. Райкова
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора Р. Ил. Р. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20233600200416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32 и сл. от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Австрия, с представено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета, издадено от орган на Австрия, за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция № BHWL/922180029136/22, постановено на 20.02.2023г. и влязло в сила на 07.03.2023г, с което е наложена финансова санкция в размер на 300 евро, на българския гражданин С. Х. Г..
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване съдебното решение за основателно и предлага да бъде уважено.
Излага подробни съображения в пледоарията си.
Засегнатото лице – С. Х. Г., редовно призован, се явява лично. Заявява, че има здравословен проблем в ръката по рождение, поради което няма право да шофира, но е придобивал в собственост леки автомобили, които други лица са управлявали. Твърди, че не е излизал извън граница, но може други лица да са били в Австрия с негов автомобил. Не прави твърдение и не представя доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Изразява становище да не бъде уважено искането за наложената санкция, тъй като не е излизал в чужбина и не може да шофира.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните 1 прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за прилагане на финансова санкция № BHWL/922180029136/22, постановено на 20.02.2023г. и влязло в сила на 07.03.2023г., постановено от неизвестен австрийски орган, на българския гражданин С. Г. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро.
Засегнатото лице има регистриран постоянен адрес на територията на Шуменска област и поради това компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС е Окръжен съд - гр. Шумен.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Австрия, но в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета, в клетка А не е посочен органа, който е постановил решението за налагане на финансова санкция. В клетка Е информацията за лицето и за нарушението е лимитивна и е изписана на латиница, а е на български език. Липсват фактическите положения относно допуснатото нарушение/престъпление и нарушените материално правни и санкционни разпоредби – налице са две думи на латиница. В клетка Ж.ІV не е маркирано нито едно нарушение или престъпление. След маркирането на клетка З.3.2 не е отразена наличието на нито една от предпоставките по т.З.3.3. и по този начин не става ясно как точно е станало връчването на книжата и разясняването на правото за обжалване. Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за деянията съставляващи поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. От лимитивно посочените в Удостоверението данни не може да се прецени дали се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство, включително по Закона за движение по пътищата.
Поради това ШОС приема, че представеното и след консултацията Удостоверение по чл.4 е непълно, а там където е попълнено, на места не е на български език. Единствено формата на Удостоверението е изцяло на български език. По този начин Удостоверението не отговаря на чл. 5 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, което България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че езиците по рамковото решение за България са български и английски език. Тъй като е изпратен само превод на Удостоверението /липсва неговия оригинал или копие/съдът не може да прецени дали тези неточности касаят само извършения превод или са недостатък и на Удостоверението в оригинал. Независимо от положените усилия от българския съд и отправени искания към изпращащата държава за консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, констатираните несъответствия не са отстранени от издаващия орган.
Поради това Шуменският окръжен съд прави категоричен извод, че удостоверението е непълно по смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС, което е факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция.
2
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че не са налице предпоставките по чл.
30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице и отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от закона в съответствие с ал.2 от същия текст следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Преводите на книжата по делото следва да се възложат на преводаческо бюро от гр.
Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.
Водим от горното и на основание чл.35 ал.1 т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС, съдът РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ Решение за налагане на финансова санкция № BHWL/922180029136/22, постановено от несъдебен орган на Австрия на 20.02.2023г., влязло в сила на 07.03.2023г, с което е наложена финансова санкция в размер на 300 евро, на българския гражданин С. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *****.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми незабавно издаващия орган на Австрия, за взетото решение.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Преводите на книжата по делото от български на немски език и от немски на български език се възлагат на преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3