Решение № 3578 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3578 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245330108472 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Ц., против Ж. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 89,30 лева – незаплатени задължения за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги *** от ***. за мобилен номер ***, начислени за периода ***. – ***., както и сумата от 81,14 лева – незаплатени задължения за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги ***., изменен с Допълнително споразумение *** от ***. към Договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, начислени за периода ***. – ***., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.01.2024 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 650/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1172/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че между страните са сключени договори за мобилни услуги. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни услуги. Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на искова молба от назначения на ответника особен представител – а. Н. Т., с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди се, че ответникът не е подписвал Договор за мобилни услуги *** от ***. за мобилен номер ***, Договор за мобилни услуги ***. и Допълнително споразумение ***, ведно с Общите условия към тях. Оспорва автентичността на посочените документи. В случай че се установи, че подписът върху оспорените документи е положен от ответника, то се твърди, че същият не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е можел да ръководи действията си, поради което процесните договори не са произвели действие спрямо него.

1

Поддържа, че лицето е било напълно недееспособно, поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 26 ЗЗД – нищожност поради изначална липса на съгласие. При условията на евентуалност счита, че е налице унищожаемост по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Този извод се извежда от ответната страна предвид факта, че договорите и допълнителното споразумение са сключени от лицето Ж. Т. в рамките на няколко месеца. На следващо място се поддържа, че на потребителя не са били предоставени твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги. В тази връзка се сочи, че съгласно Общите условия на ищеца, задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на мобилните услуги от абоната. По отношение на процесните фактури се посочва, че не са подписани от получателя и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.

Релевира се възражение за неизпълнен договор. Предвид изложените в писмения отговор съображения, ответната страна моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковите претенции за допустими и основателни, като съображенията за това са следните:

Установя се от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца „Йеттел България“ ЕАД и ответника Ж. К. Т. сa сключени процесните договори за мобилни услуги.

По Договор за мобилни услуги ***. на ответника са предоставени мобилен номер *** и мобилен телефонен апарат Motorola Moto E6i Dual Grey. Съгласно Допълнително споразумение *** от ***. към Договора за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер *** е договорен нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 41,99 лв. с вкл. ДДС. За срока на договора е предвидена промоционална абонаментна такса в размер на 36,99 лв. с вкл. ДДС. По Договор за мобилни услуги *** от ***. на ответника са предоставени мобилен номер *** – със стандартна месечна абонаментна такса от 46,99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36,99 с вкл. ДДС, както и мобилен телефонен апарат Alcatel 1S 2021 32 GB Dual Grey.

Сключването на процесните договори се установява по несъмнен начин от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице подписите, положени върху договорите, са изпълнени от ответника. Направените възражения относно недействителността на договорите за мобилни услуги се явяват неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. На първо място, по делото не се установява към момента на сключване на процесните договори ответникът да е бил поставен под пълно или ограничено запрещение. Липсват данни за постановен съдебен акт, с който дееспособността му да е била ограничена или отнета, поради което същият следва да се счита за напълно дееспособно лице, способно да придобива права и да поема задължения чрез собствените си правни действия.

Неоснователно е възражението за нищожност на договорите поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Липсата на съгласие е налице единствено когато правно валидно волеизявление изобщо не е формирано или не е изразено от страната. В настоящия случай, както от приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза, така и от останалите събрани доказателства, се установява, че подписите върху процесните договори са положени лично от ответника. Само по себе си твърдението, че към момента на подписването не е разбирал свойството и значението на действията си, не обосновава липса на съгласие по смисъла на закона и не води до нищожност на сделките.

Не се установяват и предпоставките за унищожаемост на договорите по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на подобно възражение следва да бъде доказано, че към момента на сключване на сделката лицето, макар и дееспособно, не е било в състояние да разбира свойството и значението на действията си или да ги ръководи. В настоящото производство 2 не са ангажирани годни и убедителни доказателства, установяващи подобно състояние на ответника към релевантния момент. Само по себе си обстоятелството, че процесните договори и допълнителното споразумение са били сключени в рамките на няколко месеца, не обосновава извод за липса на способност за формиране и изразяване на валидна воля и не представлява доказателство за наличие на предпоставките по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

При липсата на доказателства, че към момента на сключване на процесните договори ответникът е бил в състояние, изключващо възможността му да разбира свойството и значението на извършваните действия или да ги ръководи, съдът приема, че не са налице нито основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нито основания за унищожаемост по чл.

31, ал. 1 ЗЗД, поради което направените в тази насока възражения следва да бъдат оставени без уважение.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ответника е да установи изпълнението на поетите с договорите парични задължения. В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства, удостоверяващи извършено плащане на начислените суми. От приетото и неоспорено заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът не е заплатил задълженията, начислени с фактура ***., фактура ***. и фактура ***., издадени за предоставени от ищеца мобилни услуги по процесните договори, в рамките на претендираните с исковата молба размери.

Исковата претенция е основателна в цялост, като сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 45,66 евро (89,30 лева) – незаплатени задължения за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги *** от ***. за мобилен номер ***, начислени за периода ***. – ***., както и сумата от 41,49 евро (81,14 лева) – незаплатени задължения за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги ***., изменен с Допълнително споразумение *** от ***. към Договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, начислени за периода ***. – ***., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.01.2024 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 650/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1172/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3