Решение № 9 от 08.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102725 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. , ет. , ап. , чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „А. Ст." , представлявано от Д. М. М. управител, срещу „Кредисимо" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш. Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК .

Ищецът е предявил против ответниците при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 2076500 от 18.08.2019г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

2./ евентуален иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване за нищожна на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на процесния Договор за потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави.

3./ главен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит № 2076500 от 18.08.2019г.

4./ осъдителен иск срещу ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 153,03 лв. платена сума без основание (съобр. протоколно определение на съда от 02.12.2024г. /л. 126 – л. 127 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).

Ищецът твърди, че на 18.08.2019 г. между него и първия ответник „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за паричен заем № 2076500, като страните са се договорили за отпуснатия 1 заем да бъде в размер на 3000 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Заявява, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, ищецът и вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД били сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ бил поел задълженията да сключил договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговарял пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство се бил задължил да заплатил на гарантиращото дружество сумата в размер на 3672,62 лв., като възнаграждението за поръчителство се било изплащало директно на „Кредисимо" ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото задължение било в размер на 7943,18 лв. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставил дължимите парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събирал в тяхна полза сумите по процесния договор (Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство). Излага, че между „Кредисимо" ЕАД, като заемодател и него, като заемател, било възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем, като заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството имало правото да отпускало кредити със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Навежда, че бил физическо лице, което при сключване на договора било действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Смята, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му били регулирани и от ЗЗП. Счита, че доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Изразява позиция, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следвало да се разглеждали съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било видно от Търговски регистър към АВ. Заявява, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност, като същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били възникнали при самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. от чл. 23 ЗПК). Поддържа, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигурил едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител), като прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предоставил обезпечение, така и какво да бъдело то. Излага, че изискванията, които 2 посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсил паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполагал със съответна възможност да осигурил банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисквала също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигурило поръчителство. Смята, че се касаело за кредит от типа „бързи кредити". „Кредисимо" ЕАД било посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъдел разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /, а предложението съгласно СЕФ било валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че били неизпълними от длъжника, то кредиторът целил да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволил да предоставил - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Счита, че това дружество било именно вторият ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД бил сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвоил финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколил и норма та на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗНК договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по креди та за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплатил, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, косато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси". Предвид изложеното твърди, че то било необходимо в ГПР да бъдели описани всички разходи, които трябвало да заплатил длъжника, а не същият да бъдел поставен в положение да тълкувал клаузите на договора и да преценявал кои суми точно ще дължал. Смята, че от страна на търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да било включено възнаграждението, което ищецът се задължавал да платил на поръчителя и стойността му не била прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин, макар формално да били изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът бил действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не бил предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин като потребител бил лишен от възможността да разбирал икономическите последици от сделката и да вземел информирано решение дали да сключил договора при тези условия. Едва след сключване на договора бил получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца 3

/credissimo.bg/, съгласно който било начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне па поръчителство, като общата сума вече била в размер на 7943,18 лв.

Навежда, че от съдържанието на договора потребителят не можело да се направил извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплатил възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъдело включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало изискуемо изначално и не зависило от поведението па потребителя. Поддържа, че доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити клаузи, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя било обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му било предоставеното от него обезпечение, което в случая се считал учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст" ЕООД, не можело да се приемело, че кредиторът не бил знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД бил финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 ЗКИ при БНБ - с право да извършвал гаранционни сделки като основна дейност. Установявало се от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст" ЕООД бил кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст" ООД било посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо" ЕАД бил овластен да получавал плащане на възнаграждението по него. Смята, че очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколило изискването на чл.