Решение № 5 от 06.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разлог, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200399 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С.М.Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„И.“№90, против НП №*/24.02.2025 г. на Н-к Група в ОДМВР-Б., с-р „ПП“-Б., с което на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил никакво нарушение на ЗДвП, нито описаното в обжалваното НП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни доводи и съображения.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - а. П., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.

АНО - редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни док-ства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

На 28.12.2024 г. в 22.00 часа в о.Б., на път II-19 полицейските служители Л.И. и Д.П., спрели за проверка л. а. „Ф.Т.“ с рег. №*, собственост на И.В.П., с посока на движение от г.Р. към г.Б., в района на 38 км, като ПС е управлявано от С.М.Д., ЕГН*. В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация на 19.11.2024 г. от ОД на МВР на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което съставил против жалбоподателя С.М.Д., АУАН серия GA с бланков №*/28.12.2024 г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани по АНП док-ства, АНО е издал обжалваното НП, в което като нарушение е посочено, че нарушителят 1

"управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на жалбоподателя му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни док-ства. Съдът ги кредитира изцяло, които оцени същите като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места.

По делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било със служебно прекратена на 19.11.2024 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С това деяние от обективна страна е нарушено правилото на чл.140, ал.1 ЗДВП, но въпреки това същото не съставлява нарушение по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, (Нова - ДВ, бр.102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни ПС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Следователно, след като регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на 19.11.2024 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, то органът - „ПП" е бил длъжен да уведоми за това обстоятелство собственика на автомобила И.В.П..

По делото не се представиха убедителни док-ства за уведомяването на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.

Действително по делото е приложено Искане за извършване на проверка относно прекратена регистрация на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в което е отразено, че собственикът на МПС с рег. №* - И.В.П., е бил уведомен за служебно прекратяване на регистрацията.

Както и процесуалният представител на жалбоподателя адв. П. е изтъкнал обаче, същото не е обвързващо за съда, като от приложените към него док-ства не би могло да се направи извод, че именно И.П. е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС-то му, въпреки положените усилия от страна ОДМВР-Б., с-р „ПП“, по следните съображения:

При направения опит за уведомяване на собственика на процесното МПС - И.П., ч/з изпращането му на съобщение ч/з „БП“ЕАД, пратката е оформена като „непотърсена“ /л.16 и л.17/, което на практика означава, че връчването по този начин е нередовно.

На следващо място, видно от Съобщение с рег. №* - екз. № от 23.12.2024 г. на ОД на МВРБ., с-р ,,ПП”-Б. /л.11 от делото/ е, че на осн. 18а, ал.7, 9 и 10 от АПК, са изпратени уведомителни писма за служебно прекратени регистрации на МПС на ФЛ и ЮЛ, описани в приемо-предавателни протоколи към БП за изпратената явна кореспонденция с товарителница от МВР-Б., с-р „ПП“: Опис с изх. №*/28.11.2024 г. с рег. № на пакет */15.11.2024 г. и Опис с изх. №*/23.12.2024 г. с рег. № на пакети */28.11.2024 г. Съгласно приложения Протокол от 27.12.2024 г. /л. 12 от материалите по делото/ Съобщението с рег.

№* - екз. № от 23.12.2024 г. е залепено на 27.12.2024 г. на Таблото за поставяне на съобщения по АПК, намиращо се в салона за адм. услуги в сградата на с-р „ПП“-Б.. Съдът намира, че връчването и ч/з този способ е нередовно, поради следното: Не е посочен 2 адресатът на това съобщение, а от съдържанието му не става ясно кого и за какво се уведомява. Не са отразени имената на длъжностните лица, които са го изготвили и не е посочен срокът, с изтичането на който съобщението се смята за връчено,съгласно изискванията на чл.18а, ал.10 от АПК. Изложеното води до извода, че АНО не е направил необходимото собственика да бъде уведомен надлежно ч/з този способ, още повече, че както процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, за да се приложи процедурата на чл.18а ал.10 от АПК, е необходимо преди това да е приключила процедура по чл.18а ал.1-9 от АПК. В хода на делото такава информация не беше предоставена от АНО.

За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в АИС. В тази вр. е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на МПС да бъде уведомен. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, собственикът няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това от компетентните органи.

От горното следва единственият верен логически извод, че липсата на уведомяване от компетентните органи на собственика И.П. и наличието на поставени рег. табели на автомобила са попречили на жалбоподателя С.Д., който освен това не е собственик на процесното МПС, да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Извършеното от жалбоподателя не покрива субективната страна на адм. нарушение, поради това, че липсват каквито и да било док-ства за това той да е знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със служебно прекратена регистрация, или да е могъл да предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, прави деянието, извършено от жалбоподателя С.Д. несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 ЗДвП и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение в конкретния случай не е налице съставомерния елемент - умисъл.

Гореизложеното намира своето отражение и в Тълк. Постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.

№3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което изрично се прие, че ,,Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП, адм. наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС" и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Видно е от текста на тълк. постановление и че не е достатъчно само изпращането на уведомление до собственика, но и получаването му от него /или уведомяването му по друг начин/, за да може същият да се счита за надлежно уведомен, а оттам и да са спазени законовите изисквания на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ.

Така мотивиран, съдът приема че обжалваното НП е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение от 500.00 лв.

3

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар.

Съдът като съобрази: - действителната фактическа и правна сложност на делото, която изисква познаване на актуална тълкувателна практика на ВАС; вида на осъществената адв. защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и депозиране на подробно писмено изложение, като съобрази и обстоятелството, че освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права, което засяга правната му сфера в чувствително поголяма степен, намира, че заплатения размер на адв. хонорар се явява справедлив и обоснован и следва да бъде присъден изцяло.

Съгласно т.6 от ДР, на АПК "Поемане на разноски" от адм. орган" означава поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. В случая ЮЛ, в структурата на което е адм. орган, се явява ОДМВР-Б., поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/24.02.2025 г. на Н-к Група в ОДМВР-Б., с-р „ПП“-Б., с което на С.М.Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„И.“№90, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати в полза на С.М.Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„И.“№90, сторените разноски за адвокат от 500.00 лв. лева.