Решение № 1501 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330110823 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ХМЦ“ АД, ЕИК: 203877597, срещу „Естейт Строй“ ЕООД, ЕИК: 203522062 обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 614,20 лева, представляваща стойността на доставени метали през месец юли **** г. по сключен между страните рамков договор за доставка на метали *** №****/**** г., за която е издадена фактура № ****** г., и за заплащане на сумата в размер на 1 522,84 лева, представляваща неустойка за забава за периода 04.08.2023 г. – 22.05.2023 г. по чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноски по делото.

Ищецът сочи че между страните бил сключен рамков договор за доставка на метали *** №****/**** г., по силата на който молителят в качеството му на доставчик се задължил да доставя на ответника метали.

В чл. 13 от договора била предвидена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху стойността на заявката, но не повече от 20 %. За месец юли **** г. били изпълнени две заявки на ответника, както следва: за доставка на 2767 кг. арматура и 50 бр. ел. зав. мрежа Ф 7,5 на стойност 7614,20 лева, за която било издадена фактура № ****** г., с падеж за изпълнение на задължението – 04.08.2023 г., и доставка на 6 бр. ел. зав. мрежа на стойност 271,20 лева, за която била издадена фактура № ****** г., с падеж за изпълнение на задължението – 18.08.2023 г. Ищецът доставил посочените стоки, като ответникът изпълнил 1 единствено задължението си за заплащане по втората фактура. Въпреки направени опити от страна на молителя за доброволно уреждане на спора между страните, до заплащане на сумата по първата фактура не се стигнало.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба, като преди насроченото открито съдебно заседание е постъпило становище, с което се оспорва предявеният иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже наличието на договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е предал стоките по договора в договореното количество и качество и че от този момент за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника.

Следва да се установи и размера и периода на претендираната неустойка за забава, както и датата на настъпване на падежа на плащане.

Съгласно приетия като писмено доказателство договор за доставка на метали **** от ***** г. ищецът в качеството на доставчик се е съгласил да продаде на ответника в качеството на купувач метали, съгласно направени заявки от страна на купувача. Съгласно чл.3 от договора страните са се уговорили, че цената на стоките, предмет на договора, се определя преди всяка доставка чрез подписване на приложение или проформа фактура, като същата следва да бъде заплатена от купувача в евро или български лева в срок от 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата за всяка заявка. Предоставен е кредитен лимит от 30000 лв.

В чл. 13 е уговорено, че в случай на забава на плащането, съгласно чл. 3 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден от стойността на забавеното плащане, но не повече от 20 % от общата стойност на договора.

Уговорено е в чл. 14 от договора, че същият е със срок на валидност до 30.04.2024 г., считано от датата на подписването му, освен ако в Приложение към договора не е уговорен друг срок.

Подписано е Приложение № 1, което е неразделна част от договора, в което е отразен вида на продукцията – арматурна заготовка, както и условия и начин на плащане – 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата.

Приет е като писмено доказателство и списък на упълномощените лица.

От приетите като писмени доказателства приемо – предавателни протоколи от ****** г. се установява предаването на следната стока от ищеца на ответника, а именно- ел.зав. мрежа ф7,5- 20х20 4/2- 50 бр. и арматурна заготовка от 2767 кг.

Въз основа на подписаните приемо – предавателни протоколи е издадена Фактура № ****** 2 г. , в която са отразени доставените стоки ел.зав. мрежа ф7,5- 20х20 4/2- 50 бр. и арматурна заготовка от 2767 кг.; тяхната единична стойност и общата дължима сума с ДДС от 7614,20 лв.

Представени са доказателства и за друга осъществена от ищеца към ответника доставка на стоки на стойност 271,20 лв., за което е издадена фактура № ****** г., но тази сума се посочва, че е платена и съответно доставката не е предмет на настоящото производство.

Прието е като писмено доказателство Потвърждение за разчети, подписано от ответника с дата 25.01.2024 г., в което е отразена дължимата от ответника към ищеца сума в размер на 7614,20 лв. Така приетото по делото писмено доказателство се ползва с доказателствена сила, доколкото отразява неизгодни за ответника обстоятелства, които се признават от него, а именно: че към дата 31.12.2023 г. задължението на ответника към ищеца в размер от 7614,20 лв. не е заплатено.

От приетата като писмено доказателство електронна кореспонденция на хартиен носител се установява, че на 14.09.2023 г. ищцовото дружество е изпратило до ответното дружество покана за доброволно изпълнение за сумите по двете горецитирани фактури в общ размер от 7885,40 лв.

Приета е като писмено доказателство и справка от счетоводството на ищеца, установяваща обстоятелството, че в счетоводството на ищеца към 09.2023 г. тази обща сума в размер на 7885,40 лв. по двете издадени фактури не е заплатена и е отразена, като вземания от клиенти.

Видно от приетото като писмено доказателство платежно нареждане сумата в размер на 271,20 лв. по фактура 21838 е заплатена от ответника на ищеца на 23.10.2023 г.

На 07.05.2024 г.- преди образуване на настоящото производство, отново е изпратена покана до ответника за заплащане на сумата по процесната фактура, доколкото другата видно и от приложената справка от счетоводствата е заплатена. Поканата е връчена на 08.05.2024 г., като не се представят доказателства да е извършено плащане от страна на ответника.

От приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура, както и тази, по която е извършено плащане са осчетоводени, както при ищеца, така и при ответника. Процесната фактура № ****** г. е отразена в счетоводните регистри на ответника по дебит сметка 6011 Разходи за материали- 6345,17 лв., дебит сметка 453, 1 Начислен ДДС на покупките – 1269,04 лв., на Кредит сметка 401 доставчици аналитична партида 769 „ХМЦ“ АД- 7614,20 лв. Вещото лице е отразило плащането по фактурата от 19.07.2023 г. и задължение след това плащане в размер на 7614,20 лв. Вещото лице е установило, че ответникът е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура ****** г., както и включването на същата в дневника за покупки на ответника за данъчен период месец 07.2023 г. на ред 23 от същия с данъчна основана 6345,17 лв. и ДДС 1269,03 лв. Установява се, че е подадено уведомление с вх. № по ЗДДС ****** г. Установява се, че неустойката от 1522,84 лв. е в уговорения размер от 20 % от дължимата сума в размер от 7614, 20 лв., доколкото дните на забава, умножени по уговорените размер от 0,2 % на ден 3 значително го надвишава.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена и в ответното дружество, включена в дневника за покупките и справка – декларация по ДДС с право на данъчен кредит, което съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика представлява недвусмислено признание на задължението./В този смисъл Решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., Решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II т. о. Решение № 202 от 06.02-2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./

Доставката на стоките се установява и от приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, като ответникът признава дължимостта на претендираната стойност на доставените стоки в подписаното потвърждение на разчети.

Доколкото ответникът не установи, че е заплатил сумата по издадената и осчетоводена фактура, то съдът приема, че искът за главница се явява основателен и доказан.

С оглед основателността на иска за главница и доколкото падежът за плащане на сумата по фактурата е настъпил на 04.08.2023 г., то основателен се явява и искът за присъждане на неустойка за забава, която правилно е определена от ищеца в максималния размер от 20 % от стойността на дължимата сума.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер и следва да се уважат.

Предвид уважаването на главницата, която е за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно направеното искане и представените доказателства. Видно от приложения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер от 615,50 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице, както и определяне на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 150 лв.

Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 765,50 лв.

С оглед изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Естейт Строй“ ЕООД, ЕИК: 203522062, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Днепър“ № 28 да заплати на „ХМЦ“ АД, ЕИК: 203877597, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 9А сумата в размер на 7 614,20 лв. /седем хиляди шестстотин и четИ.десет лева и двадесет стотинки/ - главница, 4 представляваща стойността на доставени метали през месец юли **** г. по сключен между страните рамков договор за доставка на метали *** №****/**** г., за която е издадена фактура № ****** г., сумата в размер на 1 522,84 лв. /хиляда петстотин двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода 04.08.2023 г.

– 22.05.2023 г. по чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 765,50 лв.- разноски по гр.д. № 10823/2024 г. по описа на ПРС за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5