Определение № 23645 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23645 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20261110108467 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Л. Л. К., обективирано в заповед № 3/16.03.2026г. на законния представител на работодателя „И.Т.А. С.П.А- клон България“ КЧТ с посочено в заповедта основание- чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ (съкращаване на щата), за възстановяване на Л. К. на заеманата преди уволнението длъжност „регионален мениджър“, както и за осъждане на „И.Т.А. С.П.А- клон България“ КЧТ да му заплати сумата от 18 283.80 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 17.03.2026г. до 17.09.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда30.03.2026г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника „И.Т.А. С.П.А- клон България“ КЧТ били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 20.09.2022г., по силата на което заемал длъжността „регионален мениджър“ при ответника, и което били прекратено с връчването на 16.03.2026г. на заповед № 3/16.03.2026г. на работодателя поради съкращаване на щата. Поддържа на първо място, че към датата на прекратяване на трудовоправната връзка страдал от онкологично заболяване, поради което и на основание разпоредбите на чл. 333 КТ работодателят следвало да изиска от инспекцията по труда предварително разрешение за уволнението му, което не било сторено, поради което и само на посоченото основание прекратяването на правоотношението било незаконосъобразно. Изяснява в тази връзка, че в предоставената му от работодателя преди уволнението му декларация по чл. 333 КТ изрично бил посочил, че страда от заболяване, за което не знае дали е основание да се ползва от закрилата на посочената норма. Независимо от това, оспорва в случая да се е осъществило и соченото от работодателя уволнително основание, тъй като не били извършвани промени в щатното разписание на ответника, а и не било утвърдено ново щатно разписание. Поддържа, освен това, че както длъжността „регионален мениджър“, така и дейността, включена в нея, били запазени и след уволнението му, поради което преди същото следвало да бъде извършен подбор съобразно нормата на чл. 329 КТ, което не било сторено, което също обуславяло незаконност на уволнението. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че на 16.03.2026г. било взето решение за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „регионален мениджър“, поради което и доколкото новото щатно разписание не следвало да бъде част от уволнителната заповед или 1 да се връчва заедно с нея, счита за неоснователни доводите на ищеца за неосъществяване на приложеното уволнително основание. Поддържа, че в предоставената на служителя преди уволнението му декларация по чл. 333 КТ същият декларирал, че не страда от онкологично заболяване, като поддържа, че посоченото от ищеца в декларацията, че страда от заболяване, за което не знае дали се полза от закрила, не пораждало задължение за работодателя да изследва истинността на декларираното, че не страда от онкологично заболяване, за каквото и нямало как да узнае, без да получи информация от служителя. Изяснява в тази връзка, че преди уволнението- считано от 09.03.2026г., ищецът ползвал пет дни отпуск поради временна неработоспособност, като в болничния му лист била посочена следната диагноза:

„атипична лицева болест“, поради което това било единственото заболяване, за което субектът на работодателска власт имал знание към момента на уволнението. По тези съображения оспорва при уволнението на ищеца за него да е съществувало задължение да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Във връзка с доводите на служителя, касаещи задължителното в случая извършване на подбор преди уволнението, изяснява, че клонът имал общо двама служители, като длъжностите и на двамата били „регионален мениджър“, но по същество всеки от тях изпълнявал различни трудови функции. Изяснява в тази връзка, че другата щатна бройка за длъжността била заета от Нина Павлова- Александрова, която била освен това законен представител на работодателя, за което била нарочно упълномощена, а и на същата било възложено да представлява чуждестранния търговец и в Албания. Излага подробни съображения, поради които счита, че по същество се касае за съществено различаващи се длъжности, като подчертава, че наименованията на длъжностите на ищеца и на Нина Александрова на английски език разкриват тази разлика. Така последната била „мениджър за страната“, който в това си качество имал важна стратегическа и търговска роля- отговарял за продажбите в цялата страна/регион, работел за развитието на бизнеса, за увеличаването на приходите и укрепването на присъствието на компанията на местния пазар, което включвало определяне на продажбени цели, координиране на търговските екипи, анализ на резултатите и адаптиране на стратегиите в зависимост от динамиката на пазара, като в тази връзка взаимодействал с ръководството и с външни партньори, а и въз основа на предоставеното му пълномощно управлявал и представлявал клона. „Мениджърът за станцията“, от своя страна, какъвто бил буквалният превод от английски език на заеманата от ищеца длъжност, изпълнявал по- оперативна роля, отговарял за ежедневното управление на летищните операции, контролирал дейността и услугите, предоставяни от компанията както в зоната за самолети, така и в зоната за пътници, координирал взаимоотношенията с летищните власти и разрешавал оперативни проблеми- закъснения, прекъсвания в обслужването, въпроси, свързани с безопасността. Обобщава, че мениджърът за страната отговаря за търговското развитие на компанията в региона, има стратегически и бизнес ориентиран подход, докато мениджърът на летищния офис е зает предимно с ежедневните операции на конкретното летище, поради което работи по- скоро на практическо ниво, фокусирайки се върху оперативната ефективност. С оглед на това и доколкото в края на 20215г. бил окончателно и перманентно затворен маршрутът Рим Фиумичино- София на компанията, а ищецът отговарял за дейността на летище „София“, последният като мениджър за станцията на практика нямал какво да върши, поради което и била съкратена щатната бройка за длъжността му. По изложените съображения ответникът счита, че в случая за него не е съществувало задължение да извършва подбор, преди да уволни Л. К.. В условията на евентуалност- в случай че исковете, вкл. претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, бъдат счетени за основателни, релевира възражение за прихващане на задължението му да заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението с вземанията му за връщане от служителя на получените от него при и поради прекратяване на трудовия му договор на обезщетенията за неспазен срок на предизвестието, за прекратяване на правоотношението на процесното уволнително основание и за 2 неизползван платен годишен отпуск, поддържайки, че фактически заплатил същите.

Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва, както и че към датата на връчване на заповедта е страдал от онкологично заболяване.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основаниесъкращаване на щата, са следните: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло; 5/ че към датата на връчване на уволнителната заповед на ищеца работодателят се е снабдил с предварително разрешение за уволнението му от инспекцията по труда, за последното от които обстоятелства не сочи доказателства, но и не излага твърдения; 6/ твърденията в отговора на исковата молба относно същността на заеманите от ищеца, респ. от Нина Павлова- Александрова длъжности, респ. конкретно включените във всяка от длъжностите трудови функции.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа след уволнението и през целия исков период.

По заявените от името на ответника в условията на евентуалност възражения за прихващане същият следва да установи пълно и главно, че е изплатил в полза на ищеца сочените в отговора обезщетения в претендирания размер.

На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „регионален мениджър“ при ответника, че същото е било прекратено по силата на процесната заповед с връчването й 3 на ищеца на 16.03.2026г.

Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят спорни и включени в предмета на делото въпроси.

Съобразно искането на ответника в отговора на исковата молба ищецът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото всички медицински документи, с които разполага, касаещи онкологичното заболяване, от което поддържа, че страда, вкл. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

На страните следва да бъде указано, че по искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушването им по реда на чл. 145 ГПК.