Определение № 525 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 574/2025
- Вид
- Определение № 525
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525 гр. Пазарджик, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Д.
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20255200500574 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. К. Р., Ц. Д. Н. и С. Д. Р., всички действащи чрез пълномощник адв.М. срещу определение №358/24.06.2025 г. по гр.д.№548/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, в частта в която е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.31, ал.2 З С . Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна.
Пазарджишки окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството пред РС- Панагюрище е образувано по искова молба от от Н. К. Р., Ц. Д. Н. и С. Д. Р. срещу П. С. С. и Л. Г. С., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС.
С разпореждане №548/05.06.2025 г. исковата молба молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищците да конкретизират претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, като посочат период /с начален и краен момент/, за който се 1 търси заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 150 лв. месечно от ответниците, както и дали се иска тяхното отделно или солидарно осъждане, като се посочи глобална сума и се формулира конкретен петитум.
В указаният от съда срок е депозирана писмена молба от ищците, в която изрично се посочва, че се иска ответниците да се осъдят солидарно за заплатят месечно сума в размер на 150 лева представляваща обезщетение за ползата, от която ищците са лишени, за периода от датата на връчване на исковата молба до пълното погасяване на задължението им.
С определение №358/24.06.2025 г. по гр.д.№548/2025 г. по описа на РС – Панагюрище е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Определението е правилно.
Както в исковата молба, така и в молбата за уточнение не се въвеждат твърдения за кой период от време ищците са били лишени от ползване на процесния имот. Правилно районният съд е приел, че претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС касае бъдещ период – от предявяване на иска, поради което е недопустима.
Този извод съответства на практиката на ВКС, отразена в решение №23/01.03.2022 г. по гр.д.№2825/2021 г., ВКС, II г.о. В него е прието, че съгласно чл.124, ал.2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Прието е също, че в приложното поле на тази разпоредба не попада вземането по чл.31, ал.2 ЗС за период след предявяване на иска, тъй като неговото възникване е обусловено от бъдещо действие на ответника - ползването на имота, преценката на което не би могла да бъде извършена предварително преди осъществяването му. Прието е също, че тъй като законът не допуска съдебна защита на субективно материално право, което не е възникнало, предявеният по реда на чл.124, ал.2 ГПК иск по чл.31, ал.2 ЗС е недопустим. В този смисъл е и цитираното от районният съд решение №182/26.01.2017 г. по гр.д.№2067/2016 г., ВКС, I г.о., в което е прието, че е недопустимо да се присъжда претендирано от съсобствениците обезщетение за бъдеще време на основание чл.31, ал.2 ЗС.
Слредователно, за периода след предявяването на иска претенцията не е за съществуващо вземане, а за бъдещи вземания, които обаче не произтичат от 2 периодични платежи, поради което в тази част предявеният иск е недопустим.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че единственото изключение от посоченото разрешение касае привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице. В производството по делба, правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. - претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл.346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК.
Т.е. извън делбеното производство е недопустимо да се предявява иск по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за период след предявяване на исковата молба.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №358/24.06.2025 г. по гр.д.№548/2025 г. по описа на РС – Панагюрище.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3