Решение № 11814 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11814 гр. С, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251...127620 по описа за 2025 година

Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответниците Н.

М. И., ЕГН **********, и Е. Г. И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж, бл...., че последните дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28744/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, а именно всеки един от ответниците по 1022.17 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.05.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. в размер на по 128.65 лв.

Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както следва: главница от по 17.15 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от по 3.22 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като вещни ползватели на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се 1 извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такива са постъпили от ответниците, с които изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответниците оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както и доставката на топлинна енергия в процесния имот. Обясняват, че имота е със свалени радиатори. Подчертават, че писмено са изразили желанието си да не се ползват от услугите на ищцовото дружество.

Освен това се изразяват съмнения, че претендираните суми не са съобразно реално консумирана топлинна енергия, а са изчислени на база. В този смисъл се възразява и срещу начисляването на лихви върху прогнозни сметки.

Оспорва се претенцията и за дялово разпределение с мотив, че тази услуга се извършва не от ищеца, а от ФДР.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответниците направените от тях разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответниците не се явяват, вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28744/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение срещу Н. М. И. и Е. Г. И., за разделно заплащане /по ½ част/ на следните суми: сумата от 2044.34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 257.29 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 34.29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.44 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.

С възражения от 22.07.2022 г. длъжниците са оспорили вземания по подробно изложени съображения.

Видно от нотариален акт № ..., том I, рег.№ ..., нот.дело №.../2006 г., съставен от нотариус М Ш, рег.№... от РНК, ответниците Н. и Е. И.и, са дарили на сина си Б Н И., 2 процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия през исковия период, а именно апартамент №.., находящ се в гр.С, ж.к.Ф Ж бл..... В нотариалния акт е отразено, че дарителите запазват вещно право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 08.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „ПМУ И“ ООД. Договор с последното е сключен на 15.05.2004 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №.../03.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като отоплителни тела е отразена единствено щранг-лира. Извършен е реален отчет и на водомера за топлата вода.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че разпределението на топлинната енергия в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „ПМУ И“ ООД.

Експертът е отразил, че през исковия период на ответника е разпределена топлоенергия за сградна инсталация, за отопление и за битово гореща вода, като в имота липсват отоплителни тела. Самото разпределение пък е извършено правилно съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като разхода е начислен след отчет на водомера в имота.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол през 2017 г. и 2021 г., за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

3

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2044.35 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. Видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение, ответниците са отчуждили процесния имот, представляващ апартамент №.., находящ се в гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., през 2006 г., като обаче са запазили за себе си пожизнено вещно право ползване върху него. С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/. В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители на топлоенергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. Ето защо съдът приема, че ответникът притежават пасивна материална легитимация по иска.

В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответниците.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от 4 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 2044.35 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответниците, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. Отделно от това, през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон. В последните, въпреки липсата на отоплителни тела е отразен разход на топлоенергия за отопление, доколкото в имота на ответниците има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.

В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.