Решение № 65 от 17.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора Владимир Мицов като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500314 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 272112/08.06.2021 г. от Наталия И.а – мл. прокурор в Районна прокуратура – гр.

Кюстендил, насочена против решение № 260365 от 01.06.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на същия съд.

С Решение № 260365/01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на РС – Кюстендил, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. АС.

ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „***“ № ***, сумата в размер на*** лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение /съгл. решение по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло в сила на 20.05.2019 г./ и изразяващи се в негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, засягане на психическото му и физическо здраве, КАТО до пълния предявен размер от *** лева, както и за сумата от 300 лева., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за адвокатска защита /по НОХД № 536/2012 г. на КРС/, исковата претенция е оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. АС. ИЛ., ЕГН:

1

**********, с адрес: гр.*** ул. „***“ № *** сума от 20 лева разноски по водене на делото.

С допълнително решение № 260399 от 23.06.2021г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2250/2020 г. по описа на същия съд, по реда на чл. 250 от ГПК, съдът е допълнил решението си от 01.06.2021г. в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер *** лева със следното: „…ведно със законната лихва върху главницата от *** лева, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда – 20.05.2019 г.“

Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната част по отношение размера на присъденото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Въззивникът твърди, че по делото липсвали доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, сочени в исковата молба, и непосредствената им причинна-следствена връзка с обвинението, за което е бил признат за невиновен и оправдан по късно. Счита размера на присъденото обезщетение за несъответстващ на критерия за справедливост, формулиран в чл. 52 от ЗЗД, завишен и несъответен на икономическия стандарт в РБ, на съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ и несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда и сочи доводи в тази насока. Твърди, че характерът и степента на увреждане в случая не са високи, причинените неудобства вследствие на обвинението са обичайни; интензитетът на принуда и засягане на законоустановените свободи е в ниска степен, предвид обстоятелството, че по отношение на И. не е била взета мярка за неотклонение и не са били постановени други мерки за процесуална принуда; разследването и ДП е продължило дълъг период, но с оглед спецификата на казуса е протекло в разумни срокове, а обвинението не било публично разгласено. Иска се изменение на обжалваното първоинстанционно решение и намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с действително претърпените от ищеца и критерия за справедливост, съгл. чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. АС. ИЛ.

ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемия при повдигнато и водено срещу него наказателно производство. Счел е, че по делото било безспорно доказано, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение. Проведено било от 2 страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем. За да определи размера на присъденото обезщетение съдът е съобразил продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца в негово присъствие – 9 години, предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – лишаване от свобода, вида на търпените от него психически страдания – тревожност, безпокойство, напрежение, потиснатост, а и зачестилите състояния на повишено кръвно налягане, особено около съдебните заседания. Приел е за установено негативно засягане на честта и достойнството на ищеца, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане, изживения стрес, засягане на психическото му и физическо здраве, но било неустановимо като последица от незаконното обвинение той да е бил в депресия. Всичко това обосновало районния съд да приеме, че сумата от 8000 лева е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди на ищеца, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно основателността на исковата претенция, но не споделя становището му относно размера на присъденото обезщетение, като приема същия за завишен, и с оглед на възраженията, обективирани във въззивната жалба, следва да допълни:

Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.

В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 490/2011 г., за което е било образувано ДП-441 от описа на КРП за 2011 г., като за това е бил предаден на съд с постановление на прокурор при КРП, а пред КРС е било образувано НОХД № 536/2012 г. Не е спорно също, че е признат за невиновен за извършването на деянието, за което е бил обвинен, както и че Присъдата № 56/21.09.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда е била потвърдена с решение на въззивния съд по ВНОХД № 117 по описа за 2019 г. и е влязла в законна сила на 20.5.2019 г. Не е било оспорено и фактическото твърдение, че КРП инициирала започване на процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, с предложение вх. № 10137/2019 г., като предложението й било оставено без уважение с резолюция от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.

За всестранно и обективно изясняване на спора по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. С., А. И. и А.а Т.-С.. От показанията на свидетелите станало ясно, че поради продължилото почти 7-8 години наказателно дело ищецът присъствал на почти всяко съдебно заседание, като това налагало той да отсъства от работа, същият се изнервял, притеснявал се, дори ставал неадекватен, имал притеснения да общува и с близките си, тъй като се притеснявал, че е подсъдим. Бил 3 подтиснат, а отношенията със съпругата му се влошили значително, т.к. тя го укорявала непрекъснато че е подсъдим, притеснявал се и, че децата му били принудени да свидетелстват по делото. Висящото дело му попречило да започне работа, за която кандидатствал. Същевременно след образуването му започнал да повишава кръвно налягане,, а когато наближавали датите на с.з. ставал нервен, притеснен за евентуално неоснователно осъждане, пиел хапчета за понижаване кръвното налягане.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба възражения, са свързани с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.

В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства.

Установен е и фактът на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции и състояния – притеснение, тревожност, безпокойство, напрежение, потиснатост, в каквато насока са дадените пред районният съд свидетелски показания, които се кредитират и от настоящата инстанция, доколкото сочените като изпитани от ищеца негативни емоционални преживявания, са характерни и съответстват по интензитета си на преживявания, които би изпитал всеки човек, срещу когото е насочена наказателна репресия. Показанията на свидетелите Е. С., А. И. и А. Т.-С., в които се съдържат сведения за негативните последици от обвинението върху начина на живот на ищеца, както и неговото емоционално състояние, следва да бъдат ценени като последователни и житейски логични, представляват допустими доказателствени средства /стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/, като преценката на доказателствената им стойност е послужила за опора на правилни изводи на първоинстанционния съд относно един от правопораждащите спорното право факти – настъпването на горепосочените преки и непосредствени вреди.

Безспорно се констатира, че образуваното наказателно производство е засегнало личността и достойнството на ищеца, което води до психо - емоционален дискомфорт. От друга страна обаче не е доказано, преживените от ищеца негативни емоции да са увредили значително или трайно здравословното и психическото му състояние. Недоказани остават твърденията на ищеца за получени усложнения в здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане като резултат от повдигнатото обвинение, предвид липсата на медицинска документация по делото и компетентна експертиза на вещо лице лекар – специалист. Дори да се приеме, че е имало такова влошаване на здравословното състояние в исковия период, по никакъв начин не се доказва то да е в причинна връзка с повдигнатото обвинение.