Решение № 413 от 27.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Плевен, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500657 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 55/07.05.2025 г., постановено по гр. дело № 579/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Никопол е отхвърлен предявеният от М. Р. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Л. Б.“ № *, ет.*, ап.* и настоящ адрес: с. ***, общ. Г., ул. „Хр. С.“ №* чрез адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3 ап.Б срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 3“, бул. „Ал.

Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, чл.10, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1331199/04.03.2024 г., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.5 от Договор за потребителски кредит № 1331199/04.03.2024 г. между страните по делото, като противоречаща на добрите нрави.

1

Осъден е „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *** да заплати на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив сумата от 400,00 лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпила е въззивна жалба от М. Р. З. чрез пълномощника й – адв. Д.

М. от АК – Пловдив срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният главен иск за нищожност на Договор за кредит от 04.03.2024 г. Въззивницата твърди, че сключеният Договор за кредит от 04.03.2024 г. не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в процесния Договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че в ГПР следва по ясен и разбираем начин да са инкорпорирани всички разходи, които потребителят ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в случая, в Договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Според въззивницата, не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство, както и не става ясно и защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР.

Въззивницата твърди, че Договор за кредит от 04.03.2024 г. е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и поради неправилно приложен ГПР на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди, че Договора за кредит е нищожен, тъй като сумата, която се претендира чрез допълнителните услуги не е включена в ГПР и ГЛП, като посочва, че с включването на тези услуги към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че заплащането на сумата за такси и неустойки следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

2

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Въззивницата твърди, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на клаузата на процесния Договор за кредит относно определянето на ГПР обуславя недействителността на целия договор, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл.22 от ЗПК и Договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в частта, с която съдът не е уважил предявения главен установителен иск за нищожност на Договор за кредит от 04.03.2024 г. и да постанови друго, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит от 04.03.2024 г.

Претендира направените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, в който се изразява становище, че в обжалваната му част решението на Районен съд – Никопол е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият твърди, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва по процесния Договор за кредит, като няма други разходи, които са включени в ГПР. Твърди, че в Договора за потребителски кредит ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция, сключен с „Мултитюд Банк“, доколкото с тази сума кредитът се оскъпява. С тази допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с договора за заем и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото сключването на Договора за гаранция /поръчителство/ е регламентирано в клаузата на чл.5 от Договора за потребителски кредит. Въззиваемият твърди, че таксата за услугата, предоставяна от гаранта, не се включва в размера на ГПР по процесния кредит, тъй като услугата за гаранция не е задължителна, а всеки потребител решава дали да се възползва от нея или не и кредиторът не я 3 изисква. В случая, ищецът изрично и сам е избрал да се ползва от услугите на „Мултитюд Банк“, вследствие на което е бил сключен и Договор за гаранция между ищеца и „Мултитюд Банк“. Според въззиваемия, чл.5 от Договора за кредит не създава права или задължения за страните, поради което и таксата по избраната услуга не следва да се включва в ГПР. Посочва, че текстът на чл.5 от съответните договори за кредит има декларативен характер, като основната му функция е информативна и с цел изпълнението на регулаторното задължение по чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК, а именно договорите за кредит да съдържат информация за обезпеченията, които се предоставят от потребителите. В текста на чл.5 от съответните договори за кредити не фигурира задължение за плащане на каквато и да било сума за Фератум България. Въззиваемият твърди, че услугата за поръчителство не е задължителна и се предоставя от отделно юридическо лице - партньор – „Мултитюд Банк“. Посочва, че в случай, че потребителят избере „Мултитюд Банк“ като поръчител, системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на „Мултитюд Банк“ за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит.

Въззиваемият твърди, че посоченият размер на ГПР в съответните договори за кредит е в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като не е повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута към момента на сключването на договора. Твърди, че възнаграждението за предоставената от „Мултитюд Банк“ услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като тази услуга се предоставя от трето лице – „Фератум банк“ по силата на отделно облигационно правоотношение – Договор за гаранция, по който „Фератум България“ не е страна и тази услуга не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Въззиваемият счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения, като потребителят има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали да сключи договор. Освен това, потребителят е разполагал и с правото, съгласно чл.29 от ЗПК да се откаже от сключения Договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 9 от процесния Договор, което той не е упражнил. Според въззиваемия, след като потребителят не е упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок, може да се направи обоснованото предположение, 4 че той е разбрал и приел клаузите на Договора за кредит.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание, въззивницата М. Р. З., не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище от пълномощника – адв. Д. М. от АК – Пловдив се поддържа изцяло депозираната въззивна жалба, като се излагат доводи по съществото на правния спор. Представя се списък с разноските по чл.80 от ГПК и договор да правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, въззиваемият „Фератум България“ ЕООД – София, не се представлява. В постъпило молба от юрк. Гардения Георгиева, се прави искане да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба, като са изложени съображения по съществото на спора. Претендират се деловодни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемото дружество прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на противната страна.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на обжалваната му част. настоящото производство обхваща решението в

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали 5 отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Районен съд – Никопол е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД от М. Р. З., ЕГН ********** чрез адв. Д. М. от АК – Пловдив против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** за обявяване за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1331199/04.03.2024 г.

При условията на евентуалност се посочва, че клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит № 1331199/04.03.2024 г., сключен с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1331199/04.03.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата М. Р. З. потребителски кредит в размер на 5500,00 лв., на 18 месечни вноски, при ГПР: 49.66% и ГЛП:

23.33%.

В договора е посочено, че за целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 7425,00 лв., представляваща сбор от сумата на отпуснатия кредит в размер на 5500,00 лв. и лихва в размер на 1925,00 лв. при лихвен процент 23,33%.